Игра на часове

— Ти каза, че не си бил изненадан от реакцията на баща си. А нещо друго изненада ли те? — попита Кинг.

— Искаш ли да знаеш кое ме изненада? Наистина ли искаш?

Кинг имаше чувството, че пред него седи малко момче, изгарящо от желание да сподели дълго пазена тайна.

— Да, наистина.

— Че майка ми, скъпата ми желязна майчица, пръста си не мръдна да спаси собствения си син. Собствения си син, дявол да го вземе. Хайде, обясни ми това, ако можеш.

— Не мога, Еди. Не знам защо.

Еди въздъхна дълбоко.

— Значи ставаме двама. — Той дръпна дросела още малко назад. — Добре, пристигнахме.

Докато скутерът намаляваше скорост, Кинг хвърли поглед наоколо, опитвайки се да разбере къде се намират. Беше много тъмно и той отдавна бе загубил чувство за ориентация, но мястото му се струваше много познато.

Еди извади от непромокаемата си торба нож и го насочи към Кинг, който стреснато се отдръпна назад.

— Еди, недей. Можем да ти помогнем.

— Вече няма помощ за мен, Шон, но все пак благодаря за предложението.

Силвия изкрещя от кърмата:

— Моля те, Еди, недей!

Еди се втренчи в нея, после изведнъж се ухили и й направи знак да се приближи. Когато Силвия не помръдна, той извади пистолета.

— Следващият куршум ще е в мозъка ти, докторке. Размърдай си задника и идвай.

Треперейки от страх, тя закуцука напред. Той сряза кордата, с която бе вързана, блъсна я надолу по стъпалата към предната каюта и затръшна вратата зад нея. После пъхна ножа под кордата около краката на Кинг и я сряза с едно дръпване.

— Иди на кърмата, Шон — заповяда Еди и притисна дулото на пистолета в гърба му.

— Какво правиш, Еди?

— Просто описвам пълен кръг, мой човек, пълен кръг. А сега стъпи на перилото и се обърни.

— Тук ли ще ме застреляш или във водата?

Вместо отговор Еди сръчно сряза кордата около китките му. Кинг го погледна боязливо.

— Не те разбирам, Еди. Ако искаш да умра…

— Не, няма да умреш, поне не от моята ръка.

Изведнъж масивната длан на Еди се стрелна напред и грубо го блъсна в гърдите. Кинг отхвръкна назад и потъна с главата надолу.

Еди изтича на носа, тласна дросела напред и скутерът полетя в мрака още преди Кинг да изплува.

Когато подаде глава над водата, видя, че скутерът прави завой и се връща към него.

Завъртя се и с всичка сила заплува настрани. Защо онзи мръсник просто не го застреля? Защо трябваше да го прегази? Докато мощната машина се приближаваше, Кинг сякаш почувства как грамадните витла се впиват в плътта му и водата почервенява от кръв.

В последния момент скутерът свърна настрани и го подмина. Еди извика:

— Благодаря, че попита за брат ми, Шон. Това ти спаси живота. Всичко хубаво.

Скутерът прелетя с рев край Кинг, отдалечи се, превърна се в точица и изчезна сред мрака.

— Силвия! Силвия! — изкрещя Кинг.

Напразно. Той извърна глава, огледа се и най-сетне проумя защо мястото му изглежда тъй познато. Кеят, който виждаше, беше неговият кей. Бяха в неговия залив! И неговата моторница си беше на мястото.

Скутерът обаче вече бе изчезнал от поглед. Как да ги догони, преди да е станало късно?

И тогава изведнъж осъзна какво бе казал Еди. Пълен кръг. Той описва пълен кръг.

Кинг заплува с всичка сила към кея.

97

Мишел караше с максимална скорост през мрака към къщата на Силвия, когато Уилямс пристъпи до нея.

— Връзката прекъсна — мрачно съобщи той.

— Сигурно е от бурята.

— Да, сигурно — съгласи се той.

Тя погледна небето.

— Не виждам хеликоптер.

— Дявол да го вземе, Мишел, в такова време? Какво очакваш? Не можеш да рискуваш живота на хората.

— Защо пък не? Девет години съм правила точно това в тайните служби!

— Стига де, правим каквото можем…

— Какво беше това? — внезапно попита тя.

— Кое?

— Телефонът! — извика тя. — Моят телефон. Къде е?

— Отзад на седалката.

— Поеми управлението.

Тя грабна телефона и натисна бутона за връзка. Когато чу гласа, сърцето й заподскача.

— Мишел, успя ли да чуеш нещо по телефона?

— Да. В момента двамата с Тод пътуваме с катер към къщата на Силвия. Обадихме се на всички.

— Слушай, Силвия все още е в ръцете на Еди. Сега той отива към залива, над който открихме първото тяло. Знаеш ли къде е?

— Да.

— В момента отивам натам с моята моторница.

Без да изпуска телефона, Мишел изтича в кабината, сграбчи щурвала и направи остър завой. За момент палубата се наклони почти отвесно. Уилямс отново падна.

— Идвам. Десет минути. Ще пратим всички натам. И още нещо, Шон.

— Да?

— Благодаря, че си жив.

Еди насочи носа право към ивицата червеникава глина по брега на заливчето, изключи двигателя и остави скутера да изскочи на брега. Посегна да отвори вратата на каютата.

— Хайде, докторке, да тръгваме.

Струята пяна от пожарогасителя го улучи право в лицето. Той залитна назад и усети как металният цилиндър го блъсна по главата. Заслепен, Еди се хвана за лицето и рухна на колене. Но усети как Силвия притичва край него, протегна ръка и я препъна.

— Пусни ме, мръснико, пусни ме — изпищя тя.

Еди избърса лицето си с длан. Очите му пареха ужасно. Сграбчи Силвия за яката, вдигна я във въздуха и я метна на калния бряг. Тя се стовари тежко долу и остана да лежи неподвижно.

Еди отвори шкафчето, извади брадвичка с къса дръжка и скочи от носа. Нагази във водата и натопи глава, за да изчисти лицето си от мръсотията. Изправи се, погледна към езерото и мълниите в далечината, въздъхна дълбоко, обърна се и тръгна към Силвия.

— Ставай.

Тя мълчеше.

Той я подритна в ребрата.

— Казах да ставаш.

— Мисля, че ръката ми е счупена — изхленчи тя.

— Коя?

— Лявата.

Еди посегна, сграбчи я за лявата ръка и дръпна нагоре. Силвия изпищя от болка.

— По дяволите, ще ме убиеш, негоднико!

— Точно това ще направя.

И той я повлече към гората.

Моторницата на Кинг се носеше по водата. Той се озърна и видя на около петстотин метра зад себе си примигващи светлини. Включи телефона, който някак бе оцелял след потапянето.

— Ти ли си зад мен?

— И те догонвам — отвърна Мишел.

Кинг намали скоростта, за да навлезе в тясното заливче. Щом видя изоставения скутер, веднага изключи светлините.

— Добре — каза по телефона той, — изглежда, че са слезли на брега.

Катерът на Мишел се появи пред входа на заливчето. Тя намали скоростта, изключи светлините и спря в плитчината до моторницата.

— Въоръжен ли си? — извика тя.

Кинг показа пистолета си.

— Отскочих до шлепа, преди да потегля насам.

Мишел и Тод грабнаха фенерчета от каютата, после тримата скочиха във водата и излязоха на брега, държейки пистолетите си в ръце в случай, че Еди ги чака в засада.

Като се прикриваха взаимно, те бързо претърсиха скутера, но не откриха нищо освен един използван пожарогасител.

Слязоха на брега и тръгнаха към гората.

— Ще се разпръснем — каза Кинг, — но не бива да се изпускаме от поглед. И засега никакви светлини. С тях лесно може да ни очисти.

Една светкавица се стовари върху хълма пред тях с такава сила, че сякаш земята под краката им затрепери.

— Ако проклетите мълнии не ни видят сметката преди това — промърмори Уилямс.

Изкачиха се до билото и надникнаха отвъд хълма.

— Ако не греша, първото тяло бе открито на около двеста метра надясно — прошепна Кинг.

— Прав си — каза Мишел.

— Няма да бързаме — каза Уилямс. — Онзи тип е смахнат и адски опасен. Не искам да свърша като Чип…

Писъкът на Силвия ги проряза като с нож.

Кинг хукна надолу, Мишел го следваше по петите, а най-отзад трополеше Уилямс.

98

— Божичко, моля те, недей.

Силвия бе паднала на колене, забила чело в един прогнил дънер, а Еди я притискаше с коляно.