Игра на часове

— Да — бързо каза Кинг. — Да. Но е било отдавна и той не е направил нищо, от което да се срамува. Просто обичал една жена, която всъщност не заслужавала обичта му.

— Господи, толкова е печално.

Кинг й помогна да свали опаковката. Двамата дълго седяха и гледаха пратката.

Беше портретът на Мишел с балната рокля.

Кинг я погледна, после сведе очи към портрета, но не каза нищо. Платиха сметката и излязоха. Преди да се качат в колата, Мишел хвърли портрета в контейнера за смет.

— Готова ли си да се прибираме? — попита Кинг, докато тя сядаше зад волана.

— О, да.

Мишел натисна газта и колата потегли сред облак прах.