Игра на часове

— Моля те — продължаваше да ридае тя. — Моля те.

— Млъквай!

— Защо го правиш? Защо?

Той пъхна пистолета в колана за инструменти, който си бе сложил, и измъкна черна качулка изпод неопреновия костюм. Надяна я и намести отворите пред очите си. Не беше конфискуваната от полицията качулка с пресечения кръг, но щеше да свърши работа за тази импровизирана екзекуция.

Размаха брадвата с мощната си ръка.

— Имаш право на последна дума.

Силвия почти бе загубила свяст от болка и страх. Тя избъбри нещо.

Еди се разсмя.

— Молиш ли се? По дяволите. Добре де, дадох ти шанс.

Той вдигна брадвата над главата си. Но преди да я стовари върху шията й, дръжката избухна на парчета.

— Страхотен изстрел, Максуел — промърмори Уилямс, докато тримата тичаха напред.

Ако си мислеха, че Еди ще се предаде, скоро разбраха, че са грешили.

Той скочи настрани към близкото дере, търкулна се по стръмния склон чак до долу. В следващия миг вече бе на крака и тичаше.

Кинг се втурна към Силвия и я прегърна.

— Всичко е наред, Силвия — прошепна той. — Всичко е наред.

С крайчеца на окото си зърна рязко движение.

— Мишел! — изкрещя Кинг. — Недей!

Тя скочи към дерето и се търкулна по склона. Изправи се на крака също тъй бързо като Еди и хукна подир него.

— По дяволите! — изрева Кинг.

Той остави Силвия на Уилямс и се втурна след партньорката си.

Тичаше напосоки, виждайки къде бяга само когато сред непрогледния мрак проблясваха мълнии. От време на време чуваше тежки стъпки пред себе си.

— Защо го правиш, по дяволите? — извика той на Мишел, макар да знаеше, че не го чува.

След изминалия час с Еди Батъл нямаше ни най-малко желание отново да се приближи до него, ако не е зад решетки и охраняван поне от дузина тъмничари. А може би дори и тогава би се отказал.

Изведнъж спря, защото звуците отпред бяха секнали.

— Мишел? — прошепна той. — Мишел?

Стисна пистолета и започна да го върти наляво-надясно, като се озърташе през рамо в случай, че Еди се опита да го изненада в гръб.

Пред него Мишел напрегнато се взираше в храстите. От време на време свеждаше очи да види дали червената точица не танцува по тялото й. Провря пистолета между вейките на храста, зад който се криеше, и лекичко ги разтвори. Зърна движение отдясно, но се оказа, че това е катерица.

Чу шум зад себе си и рязко се завъртя.

— Мишел?

Беше Кинг, на пет-шест метра зад нея. Идваше по различна пътека и ги разделяше висок къпинак.

— Не се приближавай — прошепна през зъби тя. — Спрял е точно отпред.

Обърна се и зачака. Една ярка светкавица — само това й трябваше. Мина покрай храста, отстъпи малко назад, после бавно тръгна да заобикаля с намерение да излезе зад гърба на Еди.

Блесна мълния. Отдясно долетя шум. Тя се завъртя и стреля в същия миг. За част от секундата пред нея избухна нажежена до червено искра, сетне изгасна.

Тя не знаеше, че Еди също е обикалял около нея и двамата са стреляли едновременно. Макар че вероятността бе едно на милиард, двата куршума се сблъскаха и това причини червения блясък.

Еди се хвърли върху Мишел и почти я зашемети, преди да я повали по очи на земята. Хватката беше класическа. В устата й нахлуха кал, листа и клечки и тя едва успя да си поеме дъх. Извъртя тяло и се опита да го изрита, но Еди я притискаше здраво. Беше невероятно силен; напразно се мъчеше да разхлаби железните му пръсти; имаше чувството, че е малко дете, което се опитва да надвие баща си. Направи усилие да се изправи, но нямаше сила да отхвърли стокилограмовия товар от гърба си.

По дяволите. Тя изплю боклука от устата си. Ако успееше да го изблъска настрани, можеше да му нанесе удар с крака и това би й дало шанс. Но той просто бе твърде силен. Усети как едната му ръка се плъзга към гърлото й, докато другата я притискаше неподвижно. Трескаво се замята, опитвайки се да го събори, но нямаше стабилна опора. Искаше да извика, но от гърлото й не излетя нито звук. Започваше да губи съзнание. В мозъка й нахлу мъгла, крайниците й затрепериха.

Това ли е краят? Това ли?

После хватката се отпусна. Тежестта изчезна. Беше свободна и знаеше, че току-що е умряла в ръцете на Еди Лий Батъл. Завъртя се да го види как доволно се усмихва над нея.

Но той не я гледаше. Тя седна, пропълзя назад и едва сега разбра какво гледа Еди.

Кинг стоеше пред него. Стискаше с две ръце пистолета, насочен право към Еди. Дрехите му висяха на парцали, а по лицето му се лееше кръв от промъкването през къпиновите храсталаци.

— Нямаше да я убия, Шон.

Кинг трепереше от ярост.

— Да бе, повярвах ти.

Еди отстъпваше с вдигнати ръце.

— Още една крачка, и ще получиш куршум между очите, Еди.

Еди спря, но започна да отпуска ръце.

— Горе ръцете — кресна Кинг.

Мишел стана и се огледа за пистолета си.

— Хей, Шон, просто вземи да ме застреляш — каза уморено Еди. — Ще спестиш на щата сума ти пари за издръжката ми в смъртното отделение.

— Ние не постъпваме така.

— Просто го направи, Шон. С мен е свършено, човече. Нищо не ми остана.

— Така ли смяташ?

— Дори се обзалагам, че ти…

— Не ми ги разправяй тия…

Еди се хвърли напред; посегна зад гърба си и измъкна пистолета.

Мишел изпищя.

Прогърмя изстрел.

Кинг прекрачи напред и сведе очи към проснатия Батъл. Ритна пистолета му настрани и се вгледа в кръвта, бликаща от рамото на Еди, където бе влязъл куршумът, преди да излезе през гърба.

— Този път аз спечелих облога, Еди.

Еди се усмихна безсилно.

— Само едно деление встрани, мой човек. Едно деление.

99

Еди Батъл си призна всички убийства. Тъй като оказа пълно съдействие на властите и отговори на всички въпроси и тъй като имаше съмнения относно психическото му състояние, адвокатите му успяха да сключат сделка — смъртната присъда бе заменена с доживотен затвор без право на помилване. Последва незабавна реакция от всички страни. Привържениците на смъртното наказание устроиха демонстрация по улиците на Райтсбърг. Надигнаха се призиви за сваляне на губернатора, на прокурорите и съдията по делото. Над семейство Батъл — поне каквото бе останало от него — се силеха смъртни заплахи. Предсказваха, че в какъвто и затвор да го пратят, Батъл няма да оцелее и месец.

Кинг не обръщаше внимание на всичко това. След като простреля Еди, той помогна да го отнесат заедно със Силвия до катера, а оттам двамата бяха откарани в болницата. Възстановиха се напълно, макар че Силвия едва ли някога щеше да бъде същата.

По дяволите, и аз вече няма да бъда същият, мислеше си Кинг.

Излизаше на дълги разходки с лодката, минавайки денем по пътя от онази ужасна нощ. Понякога двамата с Мишел разговаряха за станалото, но най-често отбягваха темата. Благодарностите й обаче нямаха край.

Тя често клатеше глава, когато си спомняше.

— Никога не се бях чувствала тъй безпомощна, Шон. Никога не бях срещала тъй силен мъж. Сякаш в него се беше вселило нещо неземно.

— Мисля, че си права — отвърна Кинг.

Сега Кинг седеше зад бюрото и се питаше какво е искал да каже Еди с последните си думи, докато лежеше окървавен на онзи хълм.

Само едно деление встрани, мой човек. Тези шест думи кънтяха в главата му и не можеше да ги прогони. Накрая той стана, качи се в колата и потегли към имението. Мейсън му каза, че Реми си е у дома.

Във фоайето имаше нареден багаж.

— Заминава ли някой? — попита Кинг.

— Савана си намери работа в чужбина. Днес потегля.

Щастливка, помисли си Кинг, докато Мейсън го водеше по коридора.

Реми изглеждаше бледо копие на някогашната господарка на дома. Отпиваше от чаша кафе. Кинг не се съмняваше, че девет десети от съдържанието на чашата е бърбън.

— Чух, че Савана заминава — каза той, след като Мейсън излезе.

— Да, но спомена, че може да се върне за Коледа — отвърна с надежда майката.