Баудолино

— И да ми пишеш, съобщавай ми как си, какво става с теб. Животът в двора е еднообразен. Твоите писма ще ми бъдат разтуха.

— Ще ви пиша, кълна се — възкликнал Баудолино с толкова плам, че можел да събуди подозрения у присъстващите. Никой от присъстващите обаче не се усъмнил (кому ще се види странна възбудата на едно момче, което заминава за Париж?), с изключение може би на самата Беатрикс. Защото тя го погледнала така, сякаш го вижда за пръв път, и снежнобялото й личице внезапно поруменяло. Но Баудолино, след един поклон, който го принуждавал да гледа в земята, вече напускал залата.

6. Баудолино отива в Париж

В Париж Баудолино пристигнал с известно закъснение, защото в тези школи се влизало дори преди четиринайсетата година, а той бил доста по-голям. Но вече бил научил толкова неща от Отон, че си позволявал да не посещава всички лекции, за да се занимава с други неща, както ще се види по-нататък.

Бил тръгнал с един приятел, син на рицар от Кьолн, който предпочел свободните изкуства пред военния занаят, не без да събуди гнева на баща си, но пък с подкрепата на майка си, която разхвалявала така бурно ранните му прояви на поетична дарба, че Баудолино, ако изобщо го бил знаел някога, вече бил забравил истинското му име и го наричал „Поета“, както впрочем го наричали всички, които се запознали с него по-късно. Много бързо Баудолино разбрал, че Поета всъщност не бил написал нито един римуван ред, а само заявявал, че би искал да пише стихотворения. И понеже непрекъснато рецитирал чужди стихове, най-накрая дори бащата се убедил, че синът трябва да последва Музите, и го пуснал да замине, като му дал толкоз пари, колкото да не умре от глад, с погрешната представа, че това, което стигало да се живее в Кьолн, е достатъчно, че и отгоре, за да се живее в Париж.

Едва пристигнал, Баудолино побързал, разбира се, да се подчини на императрицата и й написал няколко писма. В началото вярвал, че като изпълни поръчението й, ще успее да успокои своя плам, но веднага забелязал, че му е мъчително да й пише, без да може да сподели това, което всъщност изпитва към нея, и само да извайва стилово изискани писма с описания на Париж, град, вече богат на красиви църкви, с чист въздух, обширно и ведро небе, разбира се, когато не валяло, но това ставало не повече от веднъж-два пъти на ден и за човек, който идел от почти вечни мъгли, градът бил място на вечна пролет. Имало една голяма виеща се река, с два острова в средата и вода, отлична за пиене, а отвъд градските стени се ширвали уханни места като една ливада, близо до абатство Сен Жермен, където прекарвали неповторими следобеди в игра на топка.

Разказвал й за мъките си през първите дни, защото трябвало да намери стая, която да споделя със своя другар, без да бъде оскубан от хазяите. На доста висока цена намерили жилище с маса, две пейки, шкафове за книги и скрин. Имало едно високо легло със завивка от щраусов пух и едно ниско легло на колелца със завивка от гъши пух, което през деня се прибирало под по-високото. В писмото не се казвало, че след известно колебание по въпроса за леглата двамата решили всяка вечер да разиграват на шах по-удобното, защото в двора шахматът се считал за не особено препоръчителна игра.

В друго писмо разказвал, че ставал рано сутрин, защото уроците започвали в седем и продължавали до късно следобед. С един комат хляб и паница вино се подгрявали да слушат учителите, седнали направо на земята върху наръч слама в нещо като обор, където било по-студено, отколкото навън. Беатрикс се била трогнала и го посъветвала да не пести от виното, защото без вино едно момче в неговото положение се чувства отпаднало през целия ден, както и да си наеме един слуга, който да му носи книгите не само защото били много тежки, но и защото не подхождало на ранга му да си ги носи сам — и да купува дърва и да пали навреме печката, тъй че вечер стаята му да е добре затоплена. И за всички тези разходи му изпратила четирийсет солида от Суза, с който човек можел да си купи цял вол.

Слуга не бил нает и дърва не били закупени, защото двете пухени завивки били предостатъчни нощем, а сумата била похарчена по-мъдро, тъй като вечерите си двамата приятели прекарвали по кръчмите, които били много добре отоплени и им давали възможност да се разтушат след дългия учебен ден, като поопипват задниците на прислужничките. По тия места за весело поддържане на тялото, носещи имена като „Сребърното ескудо“, „Железният кръст“ или „При трите свещника“, между две чаши вино те укрепвали здравето си с някоя свинска или пилешка пържола, два гълъба на шиш или една патица, а в дни на безпаричие — с карантия или овнешко. Баудолино подпомагал Поета, който вечно бил без средства, иначе щял да яде само карантия. Но Поета бил доста скъпоструващ приятел, защото от количествата вино, които изпивал, волът от Суза слабеел с всеки изминал ден.

Като пропускал тези подробности, Баудолино започнал да пише за своите учители и за прекрасните неща, които научавал, Беатрикс била извънредно чувствителна към тези негови съобщения, които й позволявали да удовлетворява жаждата си за знания, и по няколко пъти препрочитала писмата, в които Баудолино й говорел за граматика, диалектика, реторика, както и за аритметика, геометрия, музика и астрономия. Но Баудолино се чувствал все по-подъл, защото премълчавал пред нея както това, към което го подтиквало сърцето, така и всичко останало, което вършел и което човек не може да сподели нито с майка, нито със сестра, нито с императрица, а камо ли с любима жена.

Преди всичко играели на топка, така било, но често участвали в битки с момчетата от абатство Сен Жермен или пък в свади между студенти от различен произход, например пикардци срещу нормандци, и се ругаели на латински, за да стане ясно на всеки, че го обиждат. Все неща, които никак не допадали на Главния настоятел, който изпращал своите стрелци да арестуват най-разпалените. Естествено в този момент студентите забравяли различията помежду си и се впускали заедно да се бият със стрелците.

Никой на света не бил по-продажен от стрелците на Настоятеля и ако някой студент бивал арестуван, всички трябвало да се бръкнат в кесиите, за да го отърват. Но това правело парижките забавления още по-скъпи.

На второ място, ако един студент нямал любовни похождения, ставал за смях пред другарите си. За съжаление, най-недостъпното нещо за младежите били жените. Студентки имало много малко, а и още се разказвала легендата за красивата Елоиза, заради която любовникът й останал без мъжките си атрибути, макар че едно било да си студент, като се има предвид, че студентското съсловие поначало било с лоша слава, и следователно толерирано, и друго — професор като великия и нещастен Абелар. Не можели да си позволяват и любовта срещу заплащане, защото била скъпа, тъй че се налагало да спят със слугинчето от кръчмата или с някое квартално девойче, но в квартала студентите винаги били повече от момичетата.

Освен ако не им се удавало, докато се разхождат с небрежен вид и дързък поглед по остров Сите, да прелъстят някоя дама от доброто общество. Много желани били съпругите на касапите от площад Грев, които, след почтен дългогодишен стаж в своя занаят, преставали да колят добичета, заемали се да управляват пазара на месо и се държали като важни господа. С такива съпрузи, родени сред говежди бутове и постигнали благополучие в късна възраст, жените били по-отстъпчиви пред чара на красивите студенти. Но тези дами носели разкошни дрехи, украсени с кожички, сребърни коланчета и скъпи накити, поради което било трудно от пръв поглед да бъдат отличени от луксозните проститутки, които, макар законите да го забранявали, се осмелявали да се обличат по същия начин. А това излагало студентите на неприятни недоразумения, за които после другарите им ги засипвали с подигравки.

А ако все пак студентът успеел да съблазни истинска госпожа или пък някоя девствена госпожица, рано или късно съпрузите или бащите научавали и довтасвали, готови да се бият с юмруци и дори с оръжие, стигало се до битки, на земята оставал убит или ранен, почти винаги съпругът или бащата, и пак се налагало да се бият със стрелците на Настоятеля. Баудолино не бил убил никого и винаги се държал настрани дори от юмручните схватки, но е един съпруг (и касапин) си имал голяма разправия. Пламенен в любовта, но предпазлив във военните дела, когато съпругът нахлул в спалнята, размахвайки кука за окачване на месо, нашият човек веднага направил опит да избяга през прозореца. Но докато преценявал височината преди да скочи, се забавил достатъчно, за да получи една рана на бузата, която разкрасила завинаги лицето му с белег, достоен за човек на оръжието.