Баудолино

— Естествено — обяснил Баудолино. — Да не забравяме, че според Изход на Избрания народ била обещана една земя, където се леят мляко и мед.

— Да не смесваме нещата — обадил се Абдул. — Земята от Изход е Обетованата земя, и е обещана след Грехопадението, докато Земният рай е земята на нашите предци преди него.

— Абдул, не се намираме на диспут. Тук не става дума да уточняваме мястото, където ще отидем, а да разберем какво трябва да е мястото, където всеки би искал да отиде. Очевидно е, че щом такива чудеса са съществували и още съществуват не само в Земния рай, но и по острови, където Адам и Ева изобщо не са стъпвали, царството на Йоан трябва да прилича много на тези места. Ние се мъчим да разберем какво представлява едно царство на изобилието и добродетелта, където не съществуват лъжата, алчността и сладострастието.

Иначе защо да се стремим към него като към идеално християнско царство?

— Но не бива да прекаляваме — посъветвал разумно Абдул, — в противен случай никой няма да ни повярва: искам да кажа, никой няма да повярва, че е възможно да се отиде толкова далеч.

Да, казал „далеч“. Малко преди това Баудолино си мислел, че Абдул, увлечен в мечтанията за Земния рай, е забравил поне за една вечер своята невъзможна любов. Но не. Не бил престанал да мисли за нея. Представял си Рая, но се мъчел да открие своята принцеса в него. И докато въздействието на меда полека-лека отслабвало, той си шепнел:

— А може би един ден ще идем там, langan li jorn son long en mai, когато дните дълги са през май…

Борон вече бил започнал тихо да се смее.

— Това е, господин Никита — каза Баудолино. — Когато не бях в плен на съблазните на този свят, прекарвах нощите си в мечти за други светове. Отчасти благодарение на виното, отчасти благодарение на зеления мед. Няма нищо по-хубаво от това да си представяш други светове, за да забравяш колко мъчителен е този, в който живеем. Поне така си мислех тогава. Още не бях разбрал, че като си представяш други светове, в края на краищата променяш и този.

— Да се опитаме засега да живеем спокойно в този, който Божествената воля ни е отредила — отвърна Никита. — Ето, че несравнимите ни генуезци са ни приготвили някои деликатеси от нашата кухня. Опитай тази супа от различни видове риба, морска и речна. Навярно имате добра риба и по вашия край, макар да предполагам, че големите студове при вас не им позволяват да станат тлъсти, както в нашата Пропонтида. Ние добавяме към супата чесън, запържен в зехтин, копър и други подправки, както и две чаши сухо вино. Изливаш я върху тези филии хляб и после можеш да й прибавиш малко авголемон, този яйчен жълтък в лимонов сок, кипнат с пилешки бульон. Мисля, че в Земния рай Адам и Ева са го яли. Но преди първородния грях. След това може би са се примирили да ядат чревца, както в Париж.

9. Баудолино укорява императора и прелъстява императрицата

Така, като редувал не много сериозното учене с мечтания за градината на Едем, Баудолино прекарал четири зими в Париж. Силно желаел да види отново Фридрих, и още повече Беатрикс, която в неговото раздвоено съзнание вече губела земната си стойност и се превръщала в обитателка на онзи Рай, също като далечната принцеса на Абдул.

Един ден Райналд поискал от Поета да напише ода за императора. Поета се уплашил и за да спечели време, казал на господаря си, че очаква истинското вдъхновение, а към Баудолино изпратил зов за помощ. Баудолино написал чудесна поема, Salve mundi domine 22, в която Фридрих бил възвисен над всички други крале и се казвало, че било сладко да си под негово иго. Но не се решавал да я прати по човек и замислил да се върне в Италия. Там междувременно се били случили много неща, за които Баудолино разказа с няколко думи на Никита.

— Райналд беше посветил живота си да създава един образ на императора като господар на света, принц на мира, създател на всички закони и неподчинен на нито един от тях, rex et sacerdos едновременно, подобен на Мелхиседек 23, който не можеше да не влезе в конфликт с папата. А пък папа Адриан, този, който бе коронясал Фридрих в Рим, умря по време на обсадата на Крема и мнозинството на кардиналите избра кардинал Бандинели за папа Александър III. За Фридрих това беше голяма неприятност, защото с Бандинели бяха като куче и котка, и той никога нямаше да отстъпи по въпроса за папското върховенство. Не знам какво е кроил Райналд, но успя да направи така, че неколцина кардинали и хора от Сената избраха друг папа, Виктор IV, когото той и Фридрих можеха да управляват както си искат. Естествено Александър III веднага отлъчи както Фридрих, така и Виктор, и не беше достатъчно да се обяви, че Александър не е истински папа и че следователно изреченото от него отлъчване не струва и пукната пара, защото от една страна, кралете на Франция и Англия бяха склонни да го признаят, а от друга — на италианските градове им идваше като манна небесна да намерят един папа, който казва, че императорът е отцепник и следователно никой повече не трябва да му се подчинява. На всичко отгоре пристигна новината, че Александър заговорничел с вашия василевс Мануил, защото търсел империя, по-голяма от тази; на Фридрих, на която да се опре. Ако Райналд искаше да обяви Фридрих за единствен наследник на Римската империя, трябваше да намери явно доказателство за неговия произход. Ето защо беше включил в кампанията дори и Поета.

Трудно му беше на Никита да следи историята на Баудолино година по година. От една страна, му се струваше, че неговият събеседник се обърква малко в това кое е станало по-рано, кое — по-късно, а от друга намираше, че събитията, в които бе участвал Фридрих, се повтарят все едни и същи, и не разбираше вече кога миланчани се бяха хванали отново за оръжието, кога отново бяха заплашили Лоди, кога императорът бе слязъл отново в Италия. „Ако това беше хроника — мислеше си той, — достатъчно щеше човек да вземе една страница наслуки и все едно ще е прочел за всички походи и битки. Прилича ми на онези сънища, в които една история се повтаря непрекъснато и ти се молиш по-бързо да се събудиш.“

И все пак Никита разбра, че вече от две години миланчани, с разни оскърбления и дребни сблъсъци, отново създавали главоболия на Фридрих и че на следната година, с помощта на Новара, Асти, Верчели, маркиза на Монферато, маркиз Маласпина, граф Биандрате, Комо, Лоди, Бергамо, Кремона, Павия и още някои, отново обсадил Милано. Една хубава пролетна утрин Баудолино, вече двайсетгодишен, със своето Salve mundi domine за Поета и своята кореспонденция с Беатрикс, която не искал да остави на парижките крадци, пристигнал пред стените на този град.

— Надявам се, че в Милано Фридрих се е държал по-добре, отколкото в Крема — каза Никита.

— Дори по-зле, ако съдя по това, което ми казаха, когато пристигнах. Избол очите на шестима затворници от Мелцо и Ронкате, а на един миланчанин извадил само едното око, за да заведе останалите в Милано, но затова пък му отрязал носа. И когато залавял някого да внася стоки в Милано, заповядвал да му отрежат ръцете.

— Сега видя ли, че и той е вадел очи!

— Но на простите хора, а не като вас на господарите. И на враговете си, а не на свои роднини!

— Оправдаваш ли го?

Сега — да, но тогава не го оправдавах. Тогава бях възмутен. Дори не исках да се срещам с него. Но после се наложи да му отдам почит, нямаше как да го избегна.

Императорът, тъй като не го бил виждал дълго време, го прегърнал горещо, но Баудолино не могъл да се въздържи — отдръпнал се разплакан, обвинил го, че е коварен, че няма право да се смята за извор на справедливостта, след като се държи като несправедлив човек, казал му, че се срамува да се нарича негов доведен син.

На всеки, дръзнал да му наговори подобни неща, Фридрих щял не само да избоде очите и да отреже носа, но и да му откъсне ушите. Но бил така смаян от гнева на Баудолино, че той, императорът, започнал да се оправдава.

22

Привет, господарю на света (лат.). — Бел.пр.

23

Владетел на Салим (Йерусалим) от Стария Завет, който бил едновременно „цар и свещеник на Всевишния Бог“. — Бел.пр.

Конец ознакомительного фрагмента. Полная версия книги есть на сайте ЛитРес.