Аннотация
В година илядо и шестстотин,
в жарко лято Боже,
долетя писмо от Ахметя
в наше Запороже.
«Аз, Султан, син на Мохамеда,
внук на Бога Всемогъщи,
брат на сестра–Луна бледа,
и на Слънце брат същи,
рицар славен и преславен,
крале аз управлявам,
воевода над Всемира,
и царете направлявам,
славен цар съм Цариградски,
и цар Македонски,
цар гръцки, сръбски, молдовски,
и цар Вавилонски,
цар Подолски и Галички,
цар преславен Кримски,
цар египетски, арабски,
и цар Ерусалимски,
непреклонен страж Ерусалимски,
и на Бога ваш пазител…
На християните всички –
защитник и утешител…
И ви думам аз, казаци,
на мен поклон сторете:
ако ли не – тогава милост
от мене не търсете!»
Ний тогава запорожци
писмото четяхме,
в отговор на бай Ахметя
това написахме:
«Ти, султане, песи сине,
Луциферов брате,
внук на кобра...
Отзывы