Водосрез

Луси маркира случката за собствените си тракери, но предвид бурята и разстоянието вече беше пропуснала възможността да набере точки или да стори друго, освен да краде хитове от останалите журнота.

Пъхна случката в своите фийдове просто за да увери читателите си, че е наясно с евисцерацията на Карвър Сити, и превключи към основните си източници — на лов за клюки в бурното море на социалните медии — за истории, които би могла да докопа първа и да обяви за свои.

Дузина нови коментари с хаштаг #PhoenixDowntheTubes:

Днес трябваше отново да опитаме, само дето пак има проклета буря. #Depressed #PhoenixDowntheTubes

Как да разбереш, че си свършен: пиеш собствената си пикня и си викаш, че е изворна вода. #PhoenixDowntheTubes #ClearsacLove

Успех! Заминаваме на север! #BCLottery #Seeyoubitches

Хеликоптери в каньона. Някой знае ли кой хвърчи? #CoRiver #BlackHelicopters

Още са ми пред вратата! Къде, по дяволите, е кавалерията? @ PhoenixPD

Не ползвайте Шосе 66. #CaliMilitia #DronePack #ММ16

WTF? Кога затвори „Барът на Сам“? #Ineedadrink #PhoenixDowntheTubes

Сн. ФИНИКС СЕ ВЪЗРАЖДА31 — рекламно пано, налепено с чисторби. LOL. #PhoenixDowntheTubes. #PhoenixArts #PhoenixRising

Луси от години се занимаваше със следене на жителите на Финикс, хаштаговете им и коментарите. Карта на имплозията на града в реално време. Виртуални отзвуци на физическата катастрофа.

В главата си виждаше Финикс като сифон, който всмуква всичко в себе си — сгради, животи, улици, история — всичко това се килва и се излива в зейналата паст на катастрофата — пясък, накривени кактуси, предградия… всичко отива в канала.

И ето я Луси, обикаля по ръба на дупката и документира.

Критиците ѝ твърдяха, че е поредният колапсен порнограф, и в лошите си дни тя беше съгласна с това твърдение: поредното журно, излязло на лов за сочни снимчици досущ като лешоядите, които връхлетяха върху Хюстън след онази категория 632 или сензационните кадри от рухналия Детройт в пастта на природата. Но в други дни Луси имаше чувството, че не толкова еротизира смъртта на един град, колкото разравя зейналата под човечеството яма на бъдещето. Сякаш казва на всички: Това сме ние. Така ще свършим накрая. Има само една врата за бягство и всички я използваме.

Когато за първи път бе пристигнала в града като зелена репортерка, не го приемаше толкова лично. По онова време си правеше шегички за зонърите и се наслаждаваше на лесните статии и депозитите в микросметката. Трупаше бързи пари от воайорски примамки за кликове.

#Clickbait

#CollapsePorn

#PhoenixDowntheTubes

Жителите на Финикс и предградията му бяха новите тексасци, горките пери-веселячести33 глупаци и Луси и колегите ѝ от CNN и „Синхуа“, „Киндъл пост“, агенция „Франс-прес“, и „Гугъл/Ню Йорк Таймс“ бяха повече от доволни да похапват от трупа. Страната беше проследила как се разпада Тексас, така че всички знаеха какъв е механизмът. Финикс беше Остин, но по-голям, по-страшен и по-цялостен.

Колапс 2,0: Отричане, Сгромолясване, Осъзнаване, Бежанци Луси просто присъстваше на мястото, за да стане отблизо и лично свидетел как зонърите се блъскат в стената. Аутопсия на трупа с микроскоп с голямо увеличение и студена „Дос еквис“34 в ръка.

#BetterThemThanUs.

След това обаче се срещна с някои от зонърите. Пусна корени в града. Помогна на приятеля си Тимо да изкорми дома си, да изтръгне от стените тръби и жици, все едно вади костите от труп.

Бяха изкъртили прозорците, като че ли изгребваха очни ябълки, накрая оставиха къщата да се взира сляпо през улицата към също тъй безоки домове и Луси беше описала преживяването — семеен дом на три поколения, изгубил стойността си, понеже водата в предградията беше пресъхнала, и Финикс не можеше да си позволи да ги върже отново.

#CollapsePorn със сигурност, само дето сега Луси беше от актьорите наравно с Тимо и сестра му Ампаро и тригодишната му дъщеря, която плачеше до скъсване, докато възрастните разрушаваха единствения ѝ познат дом.

Съни отново заскимтя под леглото.

— Ще отмине — каза му отсъстващо Луси, а след това се зачуди дали казва истината.

Специалистите по климата разправяха, че скоро може да установят рекорд за прашни бури. Шейсет и пет записани досега и идваха още.

А какво щеше да стане, ако няма горна граница за бурите?

Метеоролозите до един приказваха така, сякаш е възможно да съществуват рекорди — и техните подобрители — и като че ли съществува някаква връзка, която са способни да извлекат. Климатичните сайтове използваха термина суша, но той намекваше, че сушата може да свърши; че е временно събитие, а не постоянното положение на нещата.

Но може би предстоеше една продължителна буря — постоянен вихър от прахоляк, дим от горски пожари и суша, а единственият подобрен рекорд щеше да бъде за продължителността по дни, в които човек изобщо може да види слънцето…

Включи се новинарска тревога, която засия на екрана на Люси. Скенерът ѝ също оживя с припукващи полицейски честоти. Нещо в тях ѝ се стори странно. Имаше го и на социалните ѝ фийдове.

Ченгета плъзнаха по @Хилтън6. Сигур има жертви.

#PhoenixDowntheTubes

Появяваха се и нови подробности.

Не ставаше дума за някоя проститутка или работничка от фотоволтаичния завод, изнасилена и захвърлена в пресъхнал плувен басейн. Беше важна клечка. Някой, когото дори полицията на Финикс не можеше да загърби.

Значим човек.

С въздишка Луси прати последен, изпълнен със завист поглед към Съни, все още заровен под леглото, и изключи компютъра си. Може и да не беше в състояние да стигне до Карвър Сити, но този случай беше твърде близо, за да му обърне гръб — въпреки бурята.

В „прашната“ стая си закопча антипраховата филтърна маска и пясъчните очила — модел „Дезърт Адвенчър Про II“, специален подарък от сестра ѝ Анна миналата година. Пое си за последно чист въздух, след което се измъкна навън в бурята с фотоапарата, грижливо увит в найлон.

Докато тичаше на сляпо към паркирания си пикап, пясъкът ѝ одра кожата до кръв. Помъчи се с бравата на вратата, присвила очи зад лупите на очилата, но накрая успя да я отвори. Тресна я зад гърба си и поседя свита, вслушана в туптенето на сърцето си, докато вятърът клатеше кабината.

Пясъкът стържеше по стъкло и метал.

Когато даде на контакт, в колата се завихри пясъчна омара — червен воал пред сиянието на лампичките на контролното табло. Луси запали двигателя, като се опитваше да си спомни кога за последно е сменяла филтрите на въздуховодите, и с надеждата, че няма да се задръсти и да загасне. Включи фаровете за буря и подкара, намирайки маршрута по пълните с дупки улици по-скоро по памет, отколкото благодарение на ниската видимост.

Беше почти невъзможно да се кара дори при условие, че големите фарове за бурно време грееха пред пикапа. Улицата отпред чезнеше в стена от кълбящ се прах. Луси подмина няколко други коли, спрени в очакване на края на бурята. Имаше и по-умни от нея хора.

Тя караше бавно, избираше по възможност второстепенните улици и се чудеше защо ли си дава труда, при условие че нямаше да направи хубави снимки в буря като тази — но все пак се чувстваше длъжна да продължава, въпреки че вятърът заплашваше да изтика форда ѝ от пътя. Тътреше се по шестлентовите булеварди на Финикс, по празни оптимистични кръстовища на автомобилната култура, сега толкова прашасала, че колите се движеха в колона по една между дюните, залепени за стоповете си, докато навигираха през останките на град, погълнат от пустинята.

31

Девизът е игра на думи: изписването на името на град Финикс и на птицата феникс на английски съвпадат (Phoenix), т.е. мотото може да се чете както като „ФИНИКС СЕ ВЪЗРАЖДА“, така и като „ФЕНИКС СЕ ИЗДИГА“ (а фениксът е и символ на неумиращата надежда и прераждането). — Б.пр.

32

Има се предвид 6-а категория ураган по скалата на Сафир — Симсън. — Б.пр.

33

Пери-веселяци (Merry Perry) — наречени са по името на бившия губернатор Рик Пери и неговото безгрижно отношение към засушаването в Тексас. — Б.пр.

34

Dos Equis — вид светло пиво, произвеждано от Cervecería Cuauhtémoc Moctezuma по лиценз на „Хайнекен“ в Монтерей, Мексико; знакова марка за испаноезичното население на САЩ. — Б.пр.