Игра на тронове

— Кралят на Севера!

— Кралят на Севера!

— КРАЛЯТ НА СЕВЕРА!

ДЕНЕРИС

Червена беше земята, мъртва и напукана, и нямаше добро дърво наблизо. Слугите, пратени за дърва и фураж, се върнаха с наръч изсъхнали стръкове, червен храст и чимове кафява трева. Взеха двете най-прави дървета, изсякоха клоните им, обелиха ги, разцепиха ги и ги подредиха на квадрат. Средата му напълниха със слама, сухи храсти, кора и купчини изсъхнала трева. Ракаро избра един жребец от малкото стадо, което им бяха оставили. Не можеше да се сравни с червения на хал Дрого, но малко бяха конете. В средата на квадрата Аго го угости с една смачкана ябълка и го свали с един удар на брадвата между очите.

С вързани ръце и крака Мирри Маз Дуур гледаше от прахта с безпокойство в черните си очи.

— Не е достатъчно да убиеш кон — рече тя на Дани. — Сама по себе си кръвта е нищо. Нямаш думите, за да направиш магия, нито мъдрост имаш да ги намериш. Да не мислиш, че кръвната магия е детска работа? Викаш ми майги, сякаш е проклятие, но то значи само мъдра. Дете си ти, невежа си по детски. Каквото и да си решила да направиш, няма да стане. Освободи ме от тези връзки, че да ти помогна.

— Омръзна ми дърдоренето на майги — каза Дани на Джого. Той изплющя с бича си и божията жена си замълча.

Над конския труп вдигнаха площадка от цепеници; стволове от по-малки дървета и клони от по-големи, най-дебелите и прави клони, които можаха да намерят. Дървото го редяха от изток на запад, от изгрев накъм залез. На площадката струпаха накуп най-ценните неща на хал Дрого: голямата му шатра, вапцаните му в ярки бои елеци, седла и такъми, бича, който баща му му беше дал, когато бе навлязъл в мъжеството си, аракха, с който бе посякъл хал Ого и сина му, и един грамаден лък от драконова кост. Аго щеше да добави и оръжията, които кръвните ездачи на Дрого бяха поднесли на Дани като брачни дарове, но тя му забрани.

— Тези са мои — рече тя, — и смятам да ги задържа.

Около ценностите на хала наслагаха още храсти и между тях пръснаха чимове трева.

Когато слънцето се издигна в зенита, при Дани дойде сир Джора Мормон и я дръпна настрана.

— Принцесо…

— Защо ме наричаш така? — сряза го Дани. — Моят брат Визерис беше твоят крал, нали?

— Беше, милейди.

— Визерис е мъртъв. Аз го наследих, последната кръв на рода Таргариен. Каквото е било негово, сега е мое.

— Моя… кралице — каза сир Джора и коленичи. — Мечът ми, който бе негов, сега е ваш, Денерис. И сърцето ми също, то никога не е принадлежало на вашия брат. Аз съм само един рицар и нищо друго не мога да предложа освен изгнанието си, но ви моля, изслушайте ме. Оставете хал Дрого да си отиде. Няма да сте сама. Обещавам ви, никой не ще ви отведе във Вее Дотрак, освен ако сама не го пожелаете. Не сте длъжна да се влеете в дош халеен. Ще видите тепърва всички невидяни досега чудеса на света, и ще пиете вината, които боговете решат да ни поднесат. Моля ви, халееси. Зная какво сте решили. Недейте. Недейте.

— Трябва — каза му Дани. И докосна лицето му, леко и тъжно. — Ти не разбираш.

— Разбирам че го обичахте — каза сир Джора с пресекнат от отчаяние глас. — И аз някога обичах своята дама, съпругата си, но все пак не умрях с нея. Вие сте моята кралица, мечът ми е ваш, но не ме молете да стоя настрана, докато се качвате на кладата на Дрого. Няма да гледам как горите.

— От това ли се боиш? — Дани го целуна по широкото чело. — Не съм чак такова дете, мили ми сир.

— Значи не се каните да умрете с него? Заклевате ли се, моя кралице?

— Кълна се — каза тя на Общата реч на Седемте кралства, които бяха нейни по право.

Третото ниво на площадката беше от сплетени клонки, не по-дебели от един пръст и покрити със сухи листа и вейки. Тях положиха от север на юг, от леда накъм огъня, и ги отрупаха с меки възглавници и постели от коприна. Слънцето бе започнало да се спуска на запад, когато привършиха. Дани привика дотраките около себе си. Останали бяха по-малко от стотина. С колко ли беше започнал Егон, зачуди се тя.

— Вие ще сте моят халазар — рече им тя. — Виждам робски лица. Освобождавам ви. Свалете си нашийниците. Вървете си, ако искате, никой няма да ви посегне. Ако останете, ще сме като братя и сестри, като съпруги и съпрузи. — Черните очи я гледаха напрегнато и безизразно. — Виждам децата, жените, набръчканите лица на старите. До вчера и аз бях дете. Днес съм жена. Утре ще съм старица. На всеки от вас казвам: дайте ми своите ръце и сърца, и винаги ще има място за вас. — Обърна се към тримата млади воини от своя хас. — Джого, на теб давам бича със сребърната дръжка, който ми беше брачен дар, и те наричам ко и моля за твоята клетва, че ще живееш и ще умреш като кръв от моята кръв, че ще яздиш редом до мен и ще пазиш живота ми.

Джого взе бича от ръцете й, но на лицето му се изписа объркване.

— Халееси — заговори той колебливо, — това не може. Ще се посрамя, ако стана кръвен ездач на жена.

— Аго — извика Дани, без да отвръща на словата на Джого. „Погледна ли назад, загивам.“ — На теб давам лъка от драконова кост, който ми беше брачен дар. — Беше двойно извит, лъскаво черен и изключително красив, по-висок от самата нея. — Наричам те ко и моля за твоята клетва, че ще живееш и ще умреш като кръв от моята кръв, че ще яздиш редом до мен и ще пазиш живота ми.

Аго прие лъка със сведени очи.

— Не мога да изрека тези думи. Само мъж може да води халазар и да нарече някого ко.

— Ракаро — каза Дани, обръщайки гръб на отказа, — ти ще имаш големия аракх, който ми беше брачен дар, с позлатената дръжка и острие. И теб също наричам ко и моля за твоята клетва, че ще живееш и ще умреш като кръв от моята кръв, че ще яздиш редом до мен и ще пазиш живота ми.

— Ти си халееси — каза Ракаро, докато взимаше аракха. — Ще яздя до рамото ти до Вее Дотрак под Майката на планините и ще пазя живота ти, докато си заемеш мястото при стариците на дош халеен. Повече не мога да обещая.

Тя кимна много спокойно, сякаш не бе чула отговора, и се обърна към последния от своите защитници.

— Сир Джора Мормон — каза тя. — Първият и най-великият от моите рицари, нямам брачен дар, който да ти дам, но ти се кълна, един ден ще получиш от ръцете ми дълъг меч, какъвто никой друг по света не е виждал, от дракон изкован и от валирианска стомана направен. И теб също бих помолила за клетва.

— Имате я, моя кралице — каза сир Джора, коленичи и положи меча си пред нозете й. — Кълна се да ви служа, да ви се покорявам и да умра за вас, ако потрябва.

— Каквото и да стане?

— Каквото и да стане.

— Ще държа на тази твоя клетва. Моля се да не съжалиш никога, че си я дал. — Дани го подкани да се изправи. Изпъна се на пръсти да стигне устните му, нежно целуна рицаря и каза: — Ти си първият от моята кралска гвардия.

Усещаше погледите на своя халазар, когато влезе в шатрата. Дотраките мърмореха и я поглеждаха накриво. Мислеха я за полудяла. Може би бяха прави. Скоро щеше да го разбере. „Погледна ли назад, загивам.“

Когато Ирри й помогна да влезе в бронзовия казан, водата се оказа непоносимо гореща, но Дани нито трепна, нито извика. Обичаше горещината. Тя я пречистваше. Джикуи беше сипала във водата от благовонията, които бе намерила на пазара във Вее Дотрак; парата се вдигаше, влажна и уханна. Дорея изми косата й и я реса дълго, докато се разплетат сплъстените възли. Ирри изтърка гърба й. Дани затвори очи и се остави мирисът и топлината да я обгърнат. Усещаше как топлината се просмуква през незарасналата плът между бедрата й. Потръпна, когато проникна в нея, и после болката й сякаш се стопи. И тя се понесе.

Когато се почувства съвсем пречистена, слугините й й помогнаха да излезе от банята. Ирри и Джикуи я подсушиха, докато Дорея вчесваше с четка косата й, докато тя не се посипа като река от течно сребро по гърба й. Намазаха я с цветни масла и канела, по малко на всяка китка, зад ушите, по връхчетата на натежалите й от мляко гърди. Последната капка беше мястото на насладата, между бедрата. Пръстът на Ирри бе лек и прохладен като любовна целувка, когато се плъзна между устните.