Игра на тронове

— Не мога да допусна, че държите на Джофри, милорд — каза Галбарт Гловър. — Той отне живота на баща ви.

— Това го прави зло същество — отговори Роб. — Но не зная какво прави от Ренли крал. Въпреки всичко Джофри е най-големият законен син на Робърт, така че тронът е негов по право и според законите на кралството. Дори той да умре, а аз ще се погрижа да умре, има по-малък брат. Томен е следващият поред, след Джофри.

— Томен е също толкова Ланистър — сряза го сир Марк Пайпър.

— Както кажете — отвърна обезпокоен Роб. — Но ако никой от двамата не е крал, то как може да е лорд Ренли? Той е по-младият брат на Робърт. Бран не може да стане владетел на Зимен хребет преди мен, и Ренли не може да стане крал преди лорд Станис.

Лейди Мормон се съгласи.

— Лорд Станис има по-основателни права.

— Ренли е коронован — заяви Марк Пайпър. — Планински рай и Края на бурите поддържат неговата претенция, а хората на Дорн няма да се забавят. Ако Зимен хребет и Речен пад добавят силата си към неговата, ще разполага с пет от седемте велики дома зад себе си. Шест, ако Арините също се размърдат! Господа, само до една година ще имаме забити на пики главите на всички тях, на кралицата и на момченцето крал, на лорд Тивин, на Дяволчето, на Кралеубиеца, на сир Кеван, на всички! Ето това ще спечелим, ако се присъединим към лорд Ренли. Какво може да има лорд Станис против всичко това, че да го отхвърляме?

— Правото — заяви упорито Роб. На Кейтлин й прозвуча някак призрачно, сякаш го беше изрекъл баща му.

— Значи смятате да се обявим на страната на Станис? — попита Едмур.

— Не знам — отвърна Роб. — Помолих се да бъда осенен какво да предприема, но боговете не ми дадоха отговор. Ланистърови убиха баща ми като изменник и всички ние знаем, че това е лъжа, но ако Джофри е законният крал и ние излезем срещу него, тогава ние ще бъдем изменници.

— Милорд баща ми би настоял за предпазливост — каза доста възрастният сир Стеврон с присъщата на Фрей усмивка на язовец. — Да изчакаме, да оставим тези крале да изиграят своята игра на тронове. След като сложат край на битките си, ще можем да прегънем коляно пред победителя, или да му се опълчим, както изберем. Събере ли Ренли достатъчно мощ, то лорд Тивин най-вероятно ще поиска мир… и да бъде върнат синът му. Благородни господа, позволете ми да отида при него и да уговоря добри условия за откуп и…

Гневен рев го прекъсна.

— Страхливец! — изтътна гласът на Големия Джон.

— Моленето за мир ще ни изкара слаби — заяви лейди Мормон.

— Проклети да са откупите ти, не трябва да даваме Кралеубиеца — извика Рикард Карстарк.

— А защо не мир? — попита Кейтлин.

Лордовете я погледнаха, но тя усети върху себе си само очите на Роб и ничии други.

— Милейди, те убиха милорд баща ми и вашия съпруг — каза мрачно синът й. Извади от ножницата дългия меч и го постави на масата пред себе си, светлата стомана блесна върху грубото дърво. — Това е единственият мир, който аз имам за Ланистърови.

Големия Джон изрева одобрително и другите мъже добавиха гласовете си, завикаха, наизвадиха мечове и заудряха с юмруци по масата. Кейтлин изчака да се усмирят.

— Господа — каза им тя. — Лорд Едард бе вашият сеньор, но аз делях постелята му и родих децата му. Смятате ли, че го обичам по-малко от вас? — Гласът й беше скършен от скръб, но Кейтлин вдиша дълбоко и се овладя. — Роб, ако този меч можеше да го върне, никога нямаше да ти позволя да го прибереш, докато Нед не застане отново до мен… но той си отиде и и сто Шепнещи лесове няма да променят това. Нед си отиде, както и Дарин Рогов лес, и доблестните синове на лорд Карстарк, и много други добри мъже редом с тях, и никой от тях няма да се върне вече при нас. Още смърт ли ни трябва?

— Вие сте жена, милейди — изгърмя гласът на Големия Джон. — Жените не разбират тези неща.

— Вие сте нежният пол — каза лорд Карстарк с бръчки на скръб по хлътналото лице. — Мъжът има нужда от възмездие.

— Вие ми дайте Церсей Ланистър, лорд Карстарк, и ще видите колко нежна може да бъде една жена — отговори Кейтлин. — Сигурно не разбирам от тактика и стратегия… но от безсилие разбирам. Тръгнахме на война, когато пълчищата на Ланистър опустошаваха крайречните земи и Нед беше в плен, лъжливо обвинен в измяна. Сражавахме се, за да се защитим и да спечелим свободата на моя съпруг… Е, с едното се приключи, а другото е завинаги недостижимо. За Нед ще скърбя до края на дните си, но съм длъжна да мисля за живите. Искам да върна дъщерите си, а кралицата още ги държи. Дори да потрябва да разменя четирима Ланистърови за двама Старки, ще го нарека сделка и ще благодаря на боговете. Искам да те опазя, Роб, за да управляваш Зимен хребет от бащиния си престол. Искам да изживееш живота си, да целунеш момиче, да си вземеш жена и да станеш баща на син. Искам да сложа края на всичко това. Искам да се върна у дома, господа, и да оплача съпруга си.

Когато Кейтлин спря да говори, залата беше съвсем притихнала.

— Мир… — отрони чичо й Бриндън. — Мирът е сладък, милейди… но при какви условия? Не е добре да изковеш от меча си плуг, ако на другия ден ще трябва да го изковаваш отново.

— За какво тогава умряха Торен и моят Едард, ако ще трябва да се връщам в Кархолд само с костите им? — попита Рикард Карстарк.

— Тъй де — намеси се лорд Бракън. — Грегър Клегейн съсипа нивята ми, изкла ми хората и превърна Каменния плет в димяща руина. Сега какво, да прегъна коляно пред онези, които го пратиха ли? За какво се бихме, щом ще трябва да се примирим и да оставим всичко както си беше?

А лорд Блакууд се съгласи, за изненада и ужас на Кейтлин.

— И ако сключим мир с крал Джофри, няма ли тогава да се окажем предатели спрямо крал Ренли? Ако еленът надвие лъва, къде оставаме ние тогава?

— Каквото и да решите, аз никога няма да нарека един Ланистър свой крал — заяви Марк Пайпър.

— Нито пък аз! — извика малкият Дари. — Никога!

И виковете започнаха отново. Кейтлин седеше и слушаше отчаяна. А толкова близо беше стигнала! Почти я бяха послушали, почти… но мигът отмина. Мир нямаше да има, а с него — и шансът раните да се изцерят. Сигурност нямаше да има. Тя извърна очи към сина си, загледа го как слуша разгорещения спор на владетелите, намръщен, угрижен, но обречен на тази война. Врекъл се беше да се венчае за дъщеря на Уолдър Фрей, но сега тя виждаше ясно пред него истинската му невяста: меча, положен от него на масата.

Кейтлин тъкмо мислеше за дъщерите си, чудеше се дали изобщо ще ги види повече, когато Големия Джон скочи на крака.

— ГОСПОДА! — извика грамадният мъж и гласът му прогърмя в залата. — Ето какво ще ви кажа пък аз за тези двама крале! — Изплю се. — Ренли Баратеон за мен е едно нищо, както и Станис. Откъде накъде ще властват те над мен и моето от някакъв си накичен с цветя престол в Планинския рай или в Дорн? Какво знаят те за Вала, или за Вълчия лес, или за гробните могили на Първите? На тях и боговете им са грешни. Другите да ги вземат и Ланистърови, дотук ми дойде от тях. — Посегна над рамото си и извади огромния си двуръчен меч. — Защо да не поемем отново сами управлението си? За драконите се бяхме венчали, но всички дракони са мъртви! — Посочи с меча към Роб. — Там седи единственият крал, пред когото смятам да сгъна моето коляно, господа — прогърмя той. — Кралят на Севера!

И коленичи и положи меча си в нозете на нейния син.

— Мирът ще го приема при тези условия — каза лорд Карстарк. — Могат да си задържат Червения замък заедно със скапания си Железен трон. — Измъкна дългия си меч от ножницата. — Кралят на Севера! — каза и коленичи до Големия Джон.

Мейг Мормон стана.

— Кралят на Севера! — заяви дамата воин и постави до мечовете боздугана си.

И речните владетели също заставаха — Черния лес и Бракън, и Малистър, домове, които никога не бяха плащали васален данък на Зимен хребет, но Кейтлин гледаше как се вдигат един по един от местата си и вадят мечовете си, прегъват коляно и извикват старите слова, нечувани в пределите на кралството от триста години, откакто бе дошъл Егон Дракона, за да направи от Седемте кралства едно… но ето че сега звучаха отново, кънтяха старите слова от гредите на Великата зала на баща й.