Гейтуей IV

5. ГРЕБЕНЪТ НА ВЪЛНАТА

Хичиянците са пословични изследователи и във всички техни летописи за най-прочуто пътешествие единодушно се обявява това на Тангент.

Великолепно подготвено пътешествие, предвождало от изключително надарен водач. Тангент била много мъдър капитан. Именно благодарение на нейната мъдрост впоследствие хичиянците напуснали Гейтуей и изоставили почти всички останали инсталации.

Освен на собствените си качества и опит Тангент можела да разчита на подкрепата на екипажа, както и на цяла дузина древни, винаги готови да й поднесат безценен съвет. Добавете към това храброст, предприемачески дух и състрадание. Сигурно щеше да ви хареса, ако изключим странния начин, по който изглеждат всички хичиянци в човешките очи.

Когато казвам, че Тангент е била изследовател, това съвсем не означава, че е поемала на пътешествия към белите петна от картата, както са постъпвали да речем Магелан или капитан Кук. Откритията на Тангент нямали нищо общо с географията, тъй като много преди да се роди гигантските космически телескопи на хичиянците вече били изследвали обстойно всички потайни кътчета, които биха могли да ги заинтересуват. Всяка звезда и планетите около нея били огледани и каталогизирани, фотографирани и спектроскопирани и накрая заложени в информационната банка на централния регистър.

Тъй че Тангент въобще не се занимавала с карти и бели петна. Имала далеч по-важни неща, за които да мисли.

Това, което я интересувало, били живите същества. Пътешествието на Тангент имало за цел да изучава организмите, които населявали част от географската карта.

Другото, което не бива да се забравя, когато става дума за Тангент, е, че според хичиянските представи, тя била изумително красива.

Съвсем не твърдя, че тези представи са ми познати или близки. За мен хичиянците са си хичиянци и нищо повече. Не бих се оженил за хичиянка каквото и да ми дават. Вероятно Тангент щеше да ми прилича на някое кошмарно видение от детството ми в Уайоминг. Спомням си, че празнувахме Деня на Вей светии с изрисувани тиквени глави и зловещи маски, а една от най-популярните фигури в училищния двор бе изрязаният от мукава човешки скелет с поклащащи се кокали.

Тангент трябва да е приличала на някоя от тези фигури, само дето е била истинска. Като на всички хичиянци костите й били покрити с оскъдно количество жилеста плът. Била е плешива, само мъжките хичиянски екземпляри понякога имат рядко окосмяване по темето. Дори очите й не биха пробудили вдъхновение в стихоплетците — с техните розови орбити и мастиленосини зеници. Крайниците й изглеждали тънки и крехки като на шестгодишно момиченце. Имала широк таз, краката й се захващали отстрани към него, а между тях носела типичния хичиянски комплект за оцеляване — конусообразен пашкул, който генерира микровълново лъчение, жизненонеобходимо за нормалното развитие на всеки хичиянец, също колкото земните растения се нуждаят от слънчева светлина, а освен това съдържа цял набор от подходящи за различни случаи инструменти, включително и съхранените умове на отдавна умрели предци, използвани от хичиянците вместо компютри.

Звучи отвратително, нали?

Но не е така. Красотата се таи в общоприетите представи за нея. В очите на хичиянците Тангент била умопомрачителна красавица.

Дори името й звучало секси в ушите им. Тя избрала да я наричат „Тангент“ веднага щом навършила необходимата възраст, за да проявява открит интерес към абстрактни теми. В конкретния случай интересът й бил насочен към геометрията. Хичиянският език представя безброй възможности за игра на думи и скоро започнали да я наричат с име, близко по звучене до думата „тангента“, което обаче означавало (в най-груб превод) „онази, която кара увисналото да се изправя“.

Нито една от тези черти няма пряко отношение към качествата й на водач на експедиция, но вкупом те добавят допълнителен колорит. Тя била пример за най-доброто в хичиянската нация.

Толкова по-болезнен е неоспоримият факт, че тъкмо с нея започнал периодът на упадък на тази цивилизация.

По време на историческото пътуване Тангент командвала грамаден звездолет с деветдесет и един души екипаж и цялото необходимо оборудване. Не бил най-големият кораб, построяван от хичиянците, но имал с какво да се похвали. Едно от преимуществата му било, че можел да се приземява на планети.

Малко са хичиянските кораби, които притежават подобна способност. Обикновено предназначението им е да достигат до орбитата на някое космическо тяло, а по-нататъшното пътуване до повърхността се осъществява от специализирани модули.

Всеки от членовете на експедицията бил специалист в някоя от множеството разнообразни операции, които трябвало да се изпълняват. Моята нова приятелка Глейр например била назначена на службата „пилот за проникване“, тоест тъкмо тя водела кораба право надолу в студената, тинеста, плътна „атмосфера“ на планетата Ленивец. Умение, което владеели малцина хичиянци и за което била преминала през интензивно обучение.

И тъй, корабът кипял от живот, дори от чувства, защото хичиянците съвсем не са хладнокръвни машини. По своя собствен хичиянски начин те са сластолюбиви и темпераментни също както хората. И също като на хората това често им е създавало проблеми.

Тримата хичиянци, които се превърнали в проблем за Тангент, се наричали съответно Кварк, Ангстрьом 3754 и Търси-и-кажи.

Съвсем не искам да кажа, че това са точните им имена, дори и ако трябва да ги преведете от хичиянски. По-скоро са приблизителни сравнения — Кварк носел названието на една субатомна частица, Ангстрьом 3754 — на едноименната дължина на електромагнитната вълна, а Търси-и-кажи е командата, с която се задействат техните древни информационни програми за издирване на нужната информация.

Тангент харесвала и тримата, тъй като в представите й те олицетворявали много достойнства на хичиянската нация. Кварк бил храбър, Ангстрьом — силен, а Търси-и-кажи — благороден. Всеки от тях можел да стане чудесен съпруг. И тъй като й наближавало времето да направи своя избор, хубаво било, че край нея се навъртали подходящи кандидати.

Хичиянската раса по това време била на гребена на вълната. Нито един миг от човешката история не може да се сравни с тази епоха на ненадминато величие. Холандските търговци, испанските донове и английските кралици, които преди векове изпращали любители на приключения, за да ловят роби, да докарват подправки и да търсят злато, бледнеят пред онова, което вълнувало сърцата и умовете на хичиянците.

Защото те владеели милиарди светове. Може да ви се стори страшно, но уверявам ви, няма нищо страшно и заплашително. Нито един туземец не бил лишен от онова, което ценял и почитал, пък било то глинени плочки или мидени черупки.

Първо, защото насилието просто не било необходимо.

Никога не им се налагало да заробват местното население, за да го принуждават да извлича от земята ценни минерали. Много по-лесно било да открият някой астероид с подходяща структура, сетне да го издърпат на буксир до най-близкия завод и да го оставят там, докато конвейерът го погълне и изплюе остатъците му. Не се налагало дори да отглеждат екзотични храни и подправки, защото тяхната химична индустрия била в състояние да синтезира всичко, чиято формула е известна.

Другата причина за добродушното им отношение към туземците се кореняла във факта, че последните били изключителна рядкост.

В цялата галактика хичиянците открили по-малко от 80 000 светове с живот някъде отвъд стадия на прокариотите7. И нито една планета с разумен живот, който можел да се сравни с тяхната цивилизация.

Е, имало няколко малки пропуска.

Един от тях била, естествено, добрата стара Земя. Разминали сме се, защото надникнали от небето само половин милион години по-рано. Смачканата, космата физиономия на австралопитеците едва ли им се сторила особено обнадеждаваща. Взели няколко образци и продължили по пътя си. Другото разминаване са безръките, късокраки същества, обитаващи помията на една планета, край звезда от клас Ф-9 недалеч от Канопия. Макар и да не притежавали блестяща интелигентност, все пак се развили до степен да имат своите суеверни представи. (Там и си останали, защото когато хората ги открили, нарекли ги „вуду-прасета“.) На някои места се натъквали и на следи от изчезнали цивилизации, които биха могли да достигнат високотехнологично ниво след още милион години…

7

Прокариоти — низши организми, чиито клетки нямат ограничено с мембрана ядро, такива са бактериите. — Б.ред.