Границите на безкрая

— Какъв е техният кодиран комуникационен канал?

— Двадесет и три.

Измина цяла вечност преди сержант Андерсън да отговори, цели тридесет или четиридесет секунди. Въздушният камион се носеше над върховете на дърветата.

— Лорийн, искам да излетите. Трябва веднага да се измъкнем. Ние сме в един въздушен камион на Къща Фел и летим… — Майлс пъхна китката си под носа на Бел.

— Северно от биологическия комплекс на Риовал — уточни Бел. — Летим с около двеста и шестдесет километра в час… максимална скорост за тази щайга.

— Настройте се на нашия канал за кодирана връзка. — Майлс съобщи сигнала на аварийния комуникационен канал. — Не чакайте за разрешение от контрола за въздушен трафик на летището на Риовал, защото няма да го получите. Нот да ме свърже с „Ариел“.

— Имате връзка, сър — чу се веселият глас на Андерсън.

Последваха статични смущения и още няколко секунди мъчително забавяне. После се чу възбуден глас.

— Тук е Мурка. Къде се забавихте, сър? Добре ли сте?

— Засега. Медик Вон при вас ли е?

— Да, сър.

— Чудесно. Не го пускай. Предай му, че му нося желаните генетични комплекси.

— Наистина ли? Как успяхте…

— Няма значение. Събери всички на борда и излезте на орбита. Подготви се да ни вземеш в полет от совалката и кажи на пилота да бъде готов за скок през космическия коридор Ескобар при максимално ускорение. Да не чака разрешение.

— Имаме още да товарим…

— Колкото сме натоварили, толкова. Другото оставете.

— В сериозна беда ли сме, сър?

— Смъртна, Мурка.

— Слушам, сър. Край.

— Мислех, че тук, на Джексън Хол, трябва да сме тихи като мишки — оплака се Бел. — Всичко това не е ли малко шумничко?

— Положението се промени. След тази нощ няма да има преговори с Риовал нито за Никол, нито за Таура. Аз им дадох урок по спазване на дадената дума и по справедливост, за който, ако остана жив, може би малко ще съжалявам. Ще ти разкажа по-късно. Все пак наистина ли искаш да изчакаш, докато обясня на барон Фел истината за бетанския метод за подмладяване?

— О! — Очите на Торн заблестяха. — Готов съм да платя, за да съм свидетел на това, сър.

— Ха. Не. За момент там всички бяха в ръцете ни. Потенциално, във всеки случай. — Майлс загледа показанията на уредите върху контролното табло на летящия камион. — Никога отново няма да хванем всички заедно. Човек може да маневрира безкрайно дълго, но златният момент изисква действие. Ако го пропуснеш, боговете завинаги отвръщат лице от теб. И обратно… Като говорим за действие, видя ли как Таура се справи със седмина от онези приятели? — Майлс се изкикоти. — Каква ли ще стане, след като премине основна подготовка?

Бел неспокойно погледна през рамо. Никол седеше в плуващия си стол, Таура клечеше в дъното до тялото на наемника в безсъзнание.

— Бях много зает и нямах възможност да броя.

Майлс стана и отиде назад да провери скъпоценния си жив товар.

— Никол, беше чудесна — каза й той. — Би се като сокол. Може би ще трябва да ти направя отбив от долара.

Все още задъхана, Никол се изчерви. Една от горните й ръце отмести кичур черна коса от блестящите й очи.

— Страхувах се да не счупят трапецовидната ми цитра. — Долната й ръка погали големия калъф, пъхнат до нея на плаващия стол. — После се изплаших, че ще претрепят Бел…

Таура бе облегнала гръб до стената на камиона. Беше позеленяла.

Майлс коленичи до нея.

— Таура, скъпа, добре ли си? — Той внимателно вдигна ръката с остри нокти да провери пулса й. Никол погледна озадачена нежния му жест. Летящият й стол беше максимално далеч от Таура.

— Гладна съм — отвърна Таура.

— Пак ли? О, разбира се, след такъв разход на енергия. Някой случайно да има еднодневна дажба? — В джоба на изпадналия в безсъзнание наемник откриха хранително блокче и Майлс го подаде на Таура. Тя го лапна и се усмихна благодарна. „Повече няма да ядеш плъхове — мислен обеща Майлс. — Щом стигнем на «Ариел», ще имаш вечеря с три бифтека и две шоколадови торти за десерт…“

Летящият камион се наклони. Таура малко се оживи и протегна ръка да задържи стола на Никол до стената да не се завърти.

— Благодаря — каза любезно Никол. Таура кимна.

— Имаме си компания — извика през рамо Торн. Майлс забърза напред.

Две въздушни коли бързо ги настигаха. Охраната на Риовал! Несъмнено летяха с по-висока скорост от обикновена полицейска кола… да. Бел отново рязко изви въздушния камион и покрай него мина плазмен лъч и остави ярки зелени ивици в ретината на Майлс. Преследвачите приличаха на военни и очевидно бяха много раздразнени.

— Това е въздушен камион на Фел! Не може да няма нещо, с което да им отговорим. — Пред Майлс обаче нямаше нищо, което да прилича на пулт за стрелба.

Чу се вой, Никол изпищя, летящият камион се разтърси, но под сигурните ръце на Бел се стабилизира. Рев и вибрация… Майлс обърна разтревожено глава… единият заден ъгъл на товарното отделение беше отнесен. Задната врата беше отворена и шумно се блъскаше. Таура държеше плаващия стол. Никол беше обвила горните си ръце около глезените й.

— Нямаме никакви оръжия! — каза Торн.

— Ама и хората на Фел са едни! — Майлс включи радиостанцията-гривна. — Лорийн, излетяхте ли?

— Идваме, сър.

— Добре, сега имаш възможност да се отличиш. Този път никой няма да те обвинява, че злоупотребяваш с оборудване и скорост.

— Благодаря, сър — отвърна щастлива тя.

Губеха скорост и височина.

— Дръжте се! — извика Бел и неочаквано обърна тягата. Наближаващите ги преследвачи профучаха покрай тях, но веднага обърнаха. Бел отново ускори. Отзад се чу писък.

Ръчните Дендарии стънери бяха безполезни. Майлс пак отиде в задната част на камиона и затърси някакво складово помещение, пирамида с оръжие… хората на Фел сигурно не разчитаха само на респектиращата репутация на своята Къща като заплаха.

От двете страни на първото товарно отделение имаше тапицирани пейки, вероятно за охраната на Фел. Беше празно. Във второто намери само лични вещи… За момент си помисли да хвърли бельо във въздухосмукателите на ракетните двигатели… Третото отделение беше празно. Четвъртото — заключено.

Летящият камион се разтресе от ново попадение, част от покривната конструкция отлетя. Майлс сграбчи Таура. Камионът се устреми надолу. Стомахът на Майлс и всичките му вътрешности заплуваха от възникналата нулева гравитация. После Бел дръпна нагоре и те се залепиха за пода. Летящият камион потрепери, наклони се и след миг падна сред почернелите замръзнали храсти на едно сечище върху един склон и всички — Майлс и Таура, и намиращият се в безсъзнание наемник, и Никол в нейния плаващ стол — полетяха напред като живо кълбо.

— Излизайте, излизайте! — завика Бел. Лицето му бе окървавено. Майлс се протегна към новата пробойна на покрива, но си дръпна ръката от горещата шлака от метал и пластмаса. Таура се изправи, подаде глава през отвора, после се наведе, вдигна Майлс и го пусна навън. Той се плъзна по корпуса, падна на земята и се огледа. Бяха в някаква долина, обрасла с местна растителност, заобиколена от ниски хребети. Над тях се появиха двете преследващи го въздушни коли. Ставаха по-големи, намаляваха скоростта… идваха да ги пленят или просто да се прицелят по-точно…

Неочаквано над склона изскочи десантната совалка на „Ариел“ и с рев се спусна върху тях. Въздушните коли изведнъж им се сториха много по-малки. Едната промени посоката и се отдалечи, втората се разби на земята, свалена от силната ударна вълна от совалката. Нямаше дори струйка пушек. Десантната совалка кацна до тях върху смачканите шубраци. Люковият ръкав се протегна в нещо като любезен, самодоволен поздрав.

— Парадира — промърмори Майлс и прехвърли кървящата ръка на Торн над рамото си, Таура вдигна поразеният от стънер мъж, очуканият стол на Никол затрепка през въздуха — и всички се отправиха към совалката.

Совалката се скачи с „Ариел“ вече извън орбита. Майлс искаше колкото се може по-бързо да отиде в командната кабина, въпреки по всичко да личеше, че Мурка се справя съвсем компетентно. Андерсън и Нот домъкнаха припадналия наемник, който вече беше дошъл в съзнание и стенеше, и го предадоха на медика, чакащ с плаваща носилка. Торн, с временна пластмасова превръзка върху раната, получена по време на полета с камиона, изпрати Никол в нейния повреден плаващ стол подир медика и също забърза към командната кабина. Майлс се обърна и видя човека, когото най-малко желаеше да види — доктор Канаба.