Границите на безкрая

— Крайно време е — каза Молия. — Бъди добро момиче и ще те изведем горе и ще ти дадем закуска.

„Добре“ — сигнализира ръката на Майлс. Тя го погледна внимателно, в очакване на по-нататъшни указания.

Молия побутна Майлс с палката си.

— Време е да тръгваме, джудже. Всъщност приятелите ти те освободиха срещу откуп. Изненадаха ме.

И Майлс беше изненадан. Той тръгна към изхода, без да пуска ръката на Таура. Не я гледаше, правеше всичко възможно, за да не привлича без нужда вниманието им върху тяхното, хм, единство. Щеше да я пусне щом настъпи благоприятният момент.

Какво ставаше? Излязоха навън в трептящата утринна светлина и се качиха на рампата върху един асфалтиран кръг, блестящ и хлъзгав от скреж.

Бел Торн и един Дендарии наемник, въоръжени със стънери, неспокойно стъпваха о крак на крак… Не бяха пленници! Половин дузина въоръжени мъже в зелената униформа на Къща Фел стояха около тях. Един въздушен камион, изрисуван с хералдическите знаци на Фел, стоеше паркиран до асфалтовия кръг. И Никол, четириръката, в нейния плаващ стол, под прицела на стънер в ръцете на облечен в зелено едър охранител. Светлината от слънцето, което се издигаше над тъмните планини в далечината и надзърташе през разкъсаните облаци, беше сива и златна, и мразовита.

— Този ли е мъжът, когото искате? — обърна се облеченият в зелена униформа капитан от охраната към Бел Торн.

— Този е. — Лицето на Торн беше пребледняло, със странна смесица на облекчение и страдание. — Адмирале, добре ли сте? — Очите му се разшириха, когато видя спътничката на Майлс. — Какво е това, по дяволите?

— Това е новобранец Таура — каза твърдо Майлс, като се надяваше, че: 1) Бел ще разбере няколкото значения, съдържащи се в това изречение и 2) те ще останат тайна за охраната на Фел. Бел изглеждаше смутен, това Майлс видя ясно. Молия гледаше подозрително, но беше объркан. Очевидно проблемът на Молия беше как да се отърве от Майлс и той остави настрана объркването, за да се занимае с по-важната личност, капитана от охраната на Фел.

— Какво става? — изсъска Майлс на Бел и пристъпи с едното рамо напред. Един охранител в червено вдигна невроразрушителя си и поклати глава. Молия и капитанът на Фел, навели глави, разменяха данни върху електронния панел.

— Къде се загубихте нощес? Изпаднах в паника — каза Бел и добави тихо: — Фронталната атака беше изключена. Затова отидох при барон Фел и го помолих за помощ. Но получих не такава помощ, каквато очаквах. Фел и Риовал постигнаха споразумение да разменят Никол срещу вас. Кълна се, подробностите разбрах едва преди час!

— Разбирам. — Майлс замълча. — Ще й върнем ли долара?

— Сър — гласът на Бел беше изпълнен с мъка, — ние не знаехме какво става с вас. Очаквахме всеки момент Риовал да покаже по холовидеото добре замислени отвратителни мъчения, в които главната роля се пада на вас. Както казва комодор Тънг — „При обкръжение използвай хитрост“.

Майлс позна един от любимите на Тънг афоризми на Сун Цу. В лоши дни Тънг имаше навика да цитира на китайски починалия преди 4000 години генерал, в по-добри дни го превеждаше. Майлс огледа оръжията, хората, апаратурата. Повечето охранители в зелено бяха въоръжени със стънери. Тринадесет срещу… трима? Четирима? Той погледна към Никол. Може би петима? При отчайваща ситуация съветът на Сун Цу беше: „Бой!“ Можеше ли да има по-отчайваща ситуация от тази?

— Аха… — възкликна Майлс. — И какво си предложил на барон Фел в замяна на тази изключителна щедрост? Или той го прави от добро сърце?

Бел го погледна ядосано, после изсумтя:

— Обещах му, че ще му кажете истината за бетанския метод за подмладяване.

— Бел…

Торн вдигна рамене. Изглеждаше нещастен.

— Мислех, че след като ви измъкнем, ще можем да измислим нещо. Но не допусках, че той ще предложи Никол на Риовал, кълна се!

В дъното на дългата долина върху блестяща тънка монорелса се показа един стъклен балон. Сигурно пристигаше сутрешната смяна биоинженери и техници, прислужници и чиновници, сервитьори от бюфетите. Майлс погледна към извисяващото се бяло здание и си представи сцената в лабораторията на третия етаж, когато охраната деактивира сигнализациите, персоналът влезе и първият прекрачил прага сбърчи нос и каже: „Какво вони така ужасно?“

— Доктор Вон дойде ли вече на борда на „Ариел“? — попита Майлс.

— Преди час.

— Да, добре… оказа се, че, в края на краищата, не е било необходимо да заколим угоената жертва. Тя идва с пакета. — Майлс кимна към Таура.

Бел попита още по-тихо:

— Това нещо? Идва с нас?

— Добре е да свикнеш с тази мисъл. Вон не ни каза всичко. Меко казано. Ще ти обясня по-късно — добави Майлс, когато двамата капитани от охраната свършиха с разглеждането на пулта. Молия завъртя наперено палката си и тръгна към тях. — Между другото, сметките ти са грешни. Ние не сме в ситуация на обкръжение. Ние сме в отчайваща ситуация. Никол, искам да знаеш, че Дендарии нямат навика да връщат пари.

Никол се намръщи объркана. Бел прецени шансовете и се опули… Трима срещу тринадесет, както вече беше установил Майлс.

— Наистина ли? — Бел забеляза едва доловимия сигнал с ръка по шева на панталона на Майлс и се приготви.

— Наистина — повтори Майлс и пое дълбоко дъх. — Таура, атака!

И се хвърли към Молия не толкова да отбие палката, колкото с надежда да използва тялото му като жив щит срещу невроразрушителите. Дендарии наемникът оцени мигновено обстановката, порази със стънера си един от въоръжените с невроразрушители охранители, след това се претърколи и избегна огъня на втория. Бел свали другия човек с невроразрушител и отскочи. Останалите двама охранители в червени дрехи насочиха стънерите си към хермафродита, но Таура ги сграбчи за вратовете, вдигна ги във въздуха и удари главите им една в друга — не по научному, но силно.

Докато хранителите на Фел в зелени униформи се чудеха по кого да стрелят, Никол със сияещото ангелско лице неочаквано вдигна летящия си стол и го стовари върху главата на пазача си. Той се строполи като вол.

Настъпи истинска суматоха.

— Към летящия камион! — извика Майлс. — Отивайте към летящия камион! — Майлс се биеше на живот и смърт с Молия, който плъзна ръка в ботуша си, извади нож и го притисна до гърлото му.

— Не мърдай! — изръмжа Молия и разбрал, че владее положението, извика сред настъпилата тишина: — Никой да не мърда!

Няколко души се гърчеха и стенеха на асфалта.

После в тишината се чу тихият, ръмжащ глас на Таура:

— Хвърли ножа или ще ти разкъсам гърлото с голи ръце.

Майлс извъртя поглед и се опита да погледне настрана, но опряното във врата му острие му пречеше.

— Ще го убия! — извика Молия.

— Дребосъкът е мой — тихо каза Таура. — Ти лично ми го даде. Той е дошъл за мен. Ако му направиш нещо, ще ти откъсна главата и ще ти изпия кръвта.

Майлс усети как Молия го пуска и после се издига нагоре. Ножът изтрака на асфалта. Майлс се обърна. Таура държеше Молия за врата, ноктите й се забиваха все по-дълбоко.

— Още не съм се отказала да ти откъсна главата — изръмжа кисело тя.

— Остави го — каза задъхан Майлс. — Повярвай ми, след няколко часа той ще бъде подложен на много по-жестоко отмъщение от онова, което можем да измислим ние.

Бел дотича и застреля със стънера си отблизо шефа на охраната, който се гърчеше в ръцете на Таура като мокро коте. Майлс нареди на Таура да вземе на рамо изпадналия в безсъзнание наемник, изтича до въздушния камион и отвори вратата. Никол бързо се вмъкна със стола си вътре, след нея се качиха и останалите, Бел седна пред арматурното табло и излетяха. Някъде в комплекса на Риовал засвири сирена.

Майлс свали радиостанцията-гривна от ръката на намиращия се в безсъзнание наемник и попита:

— Бел, къде е паркирана совалката, с която кацнахме?

— На едно гражданско летище за совалки, на около четиридесет километра оттук.

— Остана ли някой на нея?

— Андерсън и Нот.