Капан за мишки

— Кажи му, че съм готова да спя при него, за да не ходи никъде насън — помоли го Лена.

— Ще му кажа — обеща Ситников.

— Ами ако отиде да се консултира при лекар и научи, че така не става? Че лунатиците не са способни да вършат насън толкова сложни осмислени действия?

— Кой ще отиде при лекар? Льовка ли? Какво приказваш! — разсмя се Слава. — За нищо на света! Ха, да не би да не познавам Льовка? Та той е като щраус, крие главата си в пясъка и се преструва, че нищо не се е случило. И после, какво ще обясни на лекаря? Някои хора ми казват, че насън убивам деца, та вие ми кажете — възможно ли е това? Лекарят веднага ще извика едновременно колата на психодиспансера и милицията.

— Всъщност да — замислено се съгласи Лена. — Нашият Льова е изтънчена натура, по-скоро ще се докара до психоза, отколкото да потърси официално помощ. Но ти все пак му подскажи, нека ме помоли да нощувам при него, става ли? Капката пробива камъка, нали знаеш.

Те избраха удобен момент, подхвърлиха коланчето и по-нататък всичко се подреди така, както го бяха замислили. Единственото, което не успяха, бе да принудят Аргунов да допусне Лена до себе си. Той категорично отказа да последва съвета на приятеля си Слава, като му обясни, че Лена никак, ама никак не му харесва. И това донякъде помири Ситников с действителността.

Веднъж в края на август Лена му каза, че се запознала с интересен млад мъж. Веднъж вече го била виждала бегло, когато Михаил, брат й, получил поредната криза. Тогава Елена, както обикновено, го следяла от безопасно разстояние. Миша избирал поредната си жертва край една детска градина, а Лена се криела в градинката край долепеното до детската градина училище, откъдето брат й се виждал добре. Младежът — Олег, който се разхождал наоколо, забелязал Лена, седнал до нея, заприказвали се и Лена с ужас разбрала, че Олег търси Миша и всеки момент ще го открие. Оказало се, че е служител на милицията, и макар да не казал на Лена нищо конкретно за своите издирвания, тя разбрала всичко по въпросите, които й задавал. Често ли идвала тук? Не била ли забелязвала млад мъж, който търси или чака някого?

Тя се бе уплашила. А Ситников, който вече знаеше и за инициативната група на родителите, и за създадената в рамките на Генералната прокуратура специална бригада (естествено, че знаеше, не можеше да не знае с неговата длъжност), посъветва Лена да използва това и при удобен случай да даде лъжливи показания срещу Олег.

— Разбери, работата е много сериозна, иде конгрес, те ще обърнат наопаки земята, за да хванат маниака навреме, и ще се заловят за коя да е удобна фигура, ако имат що-годе прилични доказателства. Трябва да се отчетат, това е въпрос на живот и смърт. Кажи, че си видяла как Олег отвлича детето, дай подробно описание как е било облечено то, та никой да не се съмнява, че наистина си видяла това. А още по-добре — кажи, че си се запознала с него по-рано, че сте разговаряли и той ти се е сторил странен, дори може би малко чалнат, и че ти е говорел странни неща за някакво място, където има труп, но ти си помислила, че той просто бълнува наяве… Нали можеш да опишеш това място? Защото знаеш къде Миша е откарвал децата, нали?

— Разбира се, мога да го опиша — съгласи се Лена.

— Ето, виждаш ли. Следователят знае, че предишният труп е бил намерен точно на това място, и тогава още повече ще ти повярват, защото откъде иначе можеш да знаеш за него? Само от думите на Олег. А Олег го знае, защото той е убиецът. И нещата в тяхното разследване ще се подредят. Ще насочим подозренията към Олег, а същевременно ще спасим Миша. Разбра ли?

Той нарочно казваше „ние“, а не „ти“: искаше всичко помежду им да бъде общо — и тайните, и грижите, така че Лена да си няма никого по-близък от него, от Слава Ситников.

Тя постъпи така, както той я посъветва: дочака поредното убийство, през септември, и сама отиде в милицията. И всичко се получи.

Но Лена продължаваше да обича Аргунов, дяволите да го вземат! Спеше със Слава — и го правеше с явно и нескрито удоволствие, а обичаше Аргунов, И когато точно преди Двайсет и петия конгрес на КПСС осъдиха Личко, Ситников разбра, че трябва да направи нещо. Трябва да измисли нещо, което още по-здраво ще привърже Лена към него. И братът на Лена — Михаил, стана това средство. Ситников започна да убеждава любовницата си, че за Миша „трябва да се реши нещо“, че всеки момент всичко може да се разкрие и Лена да отиде в затвора. Той знаеше, че Елена не изпитва никакви роднински чувства към брат си и че всички нейни усилия са били насочени само към тази цел: да не се окаже сестра на луд маниак, тъй като с тази репутация ще й бъде трудно и да се омъжи „в добро семейство“, и да издаде книга. На кого е потрябвала съпруга, която може да предаде на потомството генетично обусловено психично заболяване? И кой ще се занимава с авторка, която е напълно възможно да е болна — също като майка си и брат си?

Не беше трудно да придума Лена да „решат за Миша“, защото наказателната отговорност за клевета също не би била в помощ на нейните съпружески и честолюбиви стремежи. Когато тя каза: „Това дори е интересно… Ще има какво да опиша в новата си книга“, студена пот обля Ситников. И той разбра, че от този момент я обича още по-силно. Тя падаше в бездната на безчовечността, теглейки го след себе си, и — о, боже! — колко сладостен бе за него този страшен полет…

За Миша те „решиха“. И след месец-два Ситников се опомни. Никое падение не може да трае безкрайно, рано или късно човек стига до дъното на пропастта и или загива, или се опитва да се измъкне. Слава Ситников не можеше да се измъкне, защото робските окови му отнемаха възможността да се движи свободно. Той разбра, че от сега нататък не само самият той знае тайните на своята любима, но и тя притежава опасни знания за него. Те са съучастници в убийство и в този смисъл са еднакво опасни един за друг. Достатъчно е той да направи нещо, което няма да хареса на Лена, и тя… Не, трябва да я изпревари. И без това е невъзможно да търпи повече тази страст, невъзможно е да се примирява с нейната любов към другиго, невъзможно е да живее с вечния страх, че може да я загуби, с ежедневното очакване на някакъв шантаж.

Ситников обмисли всичко. Той знаеше не само за болестта на Михаил, но и че майка й също е психично болна. Беше сигурен, че при разследването на смъртта на Лена това веднага ще излезе наяве и следствието ще поеме по предсказуемия път, както бе станало и с Миша. Че как иначе? Братът — самоубиец, майката — в лудница, наследствена обремененост. Всичко е очевидно.

Той внимателно избра многоетажен блок, в който имаше лесен достъп до покрива. Измисли романтичен претекст да отидат там двамата. Лена повярва. Тя смяташе себе си за много по-умна и хитра от околните и дори и през ум не можеше да й мине, че някой е в състояние да я измами. Беше толкова уверена в робското покорство на Ситников, че никога не би го заподозряна в намерение да посегне на живота й. А той посегна…

Когато след много години срещна Олеся, той имаше чувството, че Лена се е върнала при него. Също толкова цинична и безжалостна, студена и практична жена. Животът се движи по спирала и всичко се повтаря, всичко се връща. И едва сега, умирайки на болничното легло, той разбра, че не е така. Животът наистина се движи по спирала и на всяко ново стъпало човек неизбежно се озовава над онази точка на предишното, където нещо се е случило. Докато изминаваш, завивайки, това разстояние, имаш чувството, че то е дълго и че ти с всяка крачка все повече се отдалечаваш от онази точка, и ето, вече ти се струва, че си много далече, но настъпва моментът, когато разстоянието се скъсява: намираш се над точката, само на милиметър си от нея — и тогава злото, което си оставил там, протяга ръка и те застига. И тогава разбираш, че това не е никаква спирала, а стегната пружина. Пружината на капана, в който сам си влязъл. Той уби Лена, но дойде Олеся и уби него. След трийсет години мъртвата Лена Шляхтина му го върна. Всичко се връща…