Капан за мишки

Ситников внимателно остави чашата с вино и избърса устните си със салфетка.

— Олесенка, мисля, че се бяхме разбрали: никакви пресмятания. Само абсолютна сигурност.

— Но аз съм абсолютно сигурна!

— Само абсолютна сигурност, на която аз мога да вярвам.

— Какво, не ми ли вярваш? Мислиш, че съм сбъркала?

— Пиленце, нищо не мисля. Не мога да понасям да мисля какво мислят другите и какво смятат. Това е безсмислено занимание. Вярвам само на себе си. С теб решихме веднъж завинаги, че ще родиш едва когато аз ти разреша, а аз ще ти разреша едва тогава, когато лично съм сигурен, че детето е мое. Обяснявал съм ти какви условия са нужни за това. Първото и основно: Гриша да отсъства дълго време. Докато това условие не е спазено, няма какво да обсъждаме. Така че ще направиш аборт и приключваме с този въпрос.

— Славочка, чуй ме — заговори меко Олеся. — Ние с Гриша си лягаме заедно много рядко, сто пъти съм ти го казвала. Той работи много и често пие, има други жени и ти го знаеш. Изобщо не се интересува от мен. Не сме били близки вече два месеца. Два месеца, Слава. Това са девет седмици. А аз съм бременна от седем. Така че това може да бъде само твое дете и ничие друго. Слава, моля те, разреши ми да се разведа с Гриша. Ще се оженим с теб и ще отглеждаме нашето дете. Та нали това искахме от самото начало?

— Така е — усмихна се той. — И непременно ще стане така, обещавам ти. Но не сега. Не с тази бременност.

— Но защо? Защо, Слава? Защо трябва да чакаме друг случай?

— Аз трябва да бъда сигурен. А сега в нищо не съм сигурен. И изобщо не разбирам защо превръщаш такава дреболия в проблем? Направи аборт — и толкоз. И не е нужно да говорим повече. Колко си направила вече? Пет? Десет? Е, ще направиш още един.

— Един — тихо отговори Олеся. — Само един. Преди да се запознаем с теб. Ако направя втори аборт, после може изобщо да не родя, как не разбираш? И няма да имаме свое дете.

Тази мисъл й се струваше кощунствена. Тя никога не бе подозирала, че с такава невероятна сила ще пожелае да има дете. Винаги бе мислила за децата като за бреме, ненужно и тягостно, и тайно се бе радвала, че Гриша не настоява тя да роди колкото може по-скоро, а свекърът й не се оплаква, че годините си вървят, а той така и няма свои внуци. Но сега, когато всичко стана случайно и лекарят потвърди бременността, Олеся сама не можеше да се познае. Желанието да има дете растеше и укрепваше с всеки час. Тя беше сигурна, че детето е от Слава, а още повече бе готова да обича този зараждащ се живот. Как, как можеше да не го роди? Как беше възможно да го махне? Не, не и не. Тя ще убеди Слава, ще го придума, ще му докаже… Това желано и любимо дребосъче непременно ще се роди и тя ще го отглежда заедно с единствения мъж, със своя най-любим, най-красив, най-умен мъж.

— Значи няма да имаме — хладнокръвно изрече Вячеслав Антонович. — По-добре да нямаме никакво дете, отколкото незнайно какво.

— Слава, как може?!

Олеся неволно повиши глас, но веднага се сепна и се овладя. Не бива да вдига скандали, не трябва да крещи. Не бива да прилича на кавгаджийка. През всичките години, прекарани със Ситников, тя се стараеше да бъде такава, каквато искаше да я вижда той. Говореше това, което той искаше да чуе, извършваше онези постъпки, които той очакваше, изглеждаше така, както той я харесваше, и се стараеше да мисли и чувства именно така, както той би искал тя да мисли и чувства. Дори бе измислила тези посещения в казиното два пъти седмично и еднаквите залози, та в поведението й да има нещо, което да не се поддава на разумно тълкуване. На Слава му харесваше у жената да има малка тайна, една такава мъничка загадка. Обичаше го толкова силно, че бе готова да престане да бъде себе си, само и само да бъде с него. Беше готова да се превърне в какво ли не, само и само да му угоди. Защото животът без него й се струваше невъзможен. В този живот няма да има въздух, тя просто ще умре от задушаване. И ето че сега трябва да се откаже от майчинството, защото Ситников очаква от нея именно това. Ако тя се откаже, ако се съгласи да направи аборт, всичко ще си остане, както преди, те ще се обичат, ще бъдат заедно. Но така й се иска да роди това дете! Тя никога не бе предполагала, че майчинският инстинкт може да се окаже толкова силен. Ще трябва да прекърши този инстинкт, да го задуши, да го унищожи, за да запази любовта на своя единствен мъж.

По-просто казано, ще трябва окончателно да прекърши и унищожи самата себе си. Нима ще трябва да избира между любовта и самата себе си? Колко нелеп избор…

Тя се стараеше да бъде коректна и спокойна, търсеше и намираше думи, които на самата нея изглеждаха правилни и убедителни, но всичко това не доведе доникъде. Вячеслав Антонович държеше на своето: тя трябва да направи аборт, защото той не е сигурен в своето бащинство.

— Олесенка, не съм започнал всичко това, за да се окажа в края на краищата посмешище, отглеждащо чуждо дете. И изобщо не разбирам защо толкова упорстваш. Човек би помислил, че за теб това е въпрос на живот и смърт.

— Да! — почти извика тя. — Да, въпрос на живот и смърт е. Искам дете, разбираш ли? И не някой ден, а сега. Искам именно това дете, твоето. То вече живее в мен, аз вече го обичам и не мога да го унищожа.

— О, я престани! — Ситников гнусливо се намръщи. — От кога у теб тази жажда за майчинство? Такива като теб изобщо не са родени да бъдат майки.

— Такива като мен ли? — слиса се Олеся. — Какви „такива“?

— Ами такива… — Той хищно се усмихна. — Цинични. Готови на всичко, за да уредят живота си за максимум удоволствие. Ако щеш, безнравствени. Ние с теб сме абсолютно еднакви, пиленце, ние сме от една порода. И аз знам с абсолютна сигурност, че ти не можеш фанатично да желаеш дете. Ти гледаш на живота също като мен и искаш от него същото, което и аз. Ето защо, ако аз не искам нещо, априори не можеш да го искаш и ти.

Тя не вярваше на ушите си.

— Тоест ти смяташ, че съм цинична и безнравствена? — попита с надеждата, че не го е разбрала правилно. Сега той всичко ще обясни и ще се окаже, че не е толкова ужасно.

— Че каква друга? — разсмя се Ситников. — Разбира се, че си именно такава. Та нали се съгласи да се омъжиш за Гриша, за да влезеш в семейството и да останеш с мен.

— Но това го измисли ти, а не аз!

— Измислих го аз, а се съгласи ти — спокойно възрази той. — Ти се съгласи и с всичко останало. Аз ти обещах много пари, обещах ти, че Гриша ще забогатее още повече, и изпълних обещанието си. Ти прекрасно знаеше как смятам да го направя и не само не възрази, а и ми помагаше. Ти се запозна с Юрка Забелин, флиртуваше с него и намекваше, че си готова да стигнеш по-далеч, ти го докара почти до лудост с твоите коленца и деколтета и в резултат той нае апартамент, за да те чука. Това какво е — образец на висока нравственост ли?

— Почакай, Слава, почакай. — Тя разтърси глава, за да се съсредоточи. — Какво общо има тук апартаментът? Аз не знам за никакъв апартамент, не съм ходила там.

— Разбира се, че не си ходила. Не се стигна до там.

— Ти поиска да се запозная със Забелин и да му завъртя главата. Каза, че когато той е в такова състояние, ще ти бъде по-лесно да се разбереш с него, но нали не си ми обяснявал за какво ще се договаряте. Каза ми само, че това е нужно, за да може Гриша да има повече пари. Аз ти повярвах, за нищо не те попитах, а сега ти ми говориш за някакъв апартамент! Слава, какво става?

Ситников внезапно освирепя и Олеся дори не успя да разбере кои нейни думи го изкараха от равновесие.

— Какво значение има какво става? От къде изведнъж този интерес? До днес всичко ти допадаше, не задаваше никакви въпроси и правеше всичко, което исках. Е, какво се промени изведнъж? Бременността ли ти влияе толкова зле? Тогава още повече се налага да я прекъснеш, докато окончателно не си се превърнала в квачка, която по цели дни чете морал на всички наред. — Той загуби обичайната си сдържаност, с бързи крачки кръстосваше стаята, гледаше Олеся с нескривана ярост, но от думите му я облъхваше гробовна студенина. — Още утре… не, в понеделник, още сутринта в понеделник отиваш при лекаря и се уговаряш за операцията. Ще ти дам пари. И не искам дори да чувам за някакво дете. Престани да се правиш на мадоната с младенеца, аз никога няма да повярвам, че искаш да станеш майка и да развалиш всичко, което съм уредил с такива усилия. Поне разбираш ли, че ме предаваш? Ти ме предаваш! Аз се реших да те деля със сина си, за да не се разделям с теб, реших се на какво ли не, за да го направя богат, та ти от нищо да не се нуждаеш, да имаш всичко, и разчитах на твоята подкрепа, на твоето разбиране, а ти? Ти какво правиш? Опитваш се да ми пробуташ детенцето на Гриша? Или кой знае чие?