Страница 30 из 38
— След 40 минути — каза тя с ледено спокойствие, след като чу въпроса за местонахождението на своя възлюбен следовател.
— Ще се срещнеш с него след 40 минути, така ли? — досети се Настя.
— Да, както се разбрахме.
— Люся, заведи го някъде, откъдето може да ми се обади. Аз не съм в Москва, но трябва много спешно да се свържа с него. Запиши си моя номер.
Продиктува й телефонния си номер. Вече беше направила каквото трябва и й оставаше само да чака.
Позвъняването на Коротков се разнесе някъде след около час. Гласът му бе разтревожен.
— Ася? Какъв е този пожар?
— Май че по-скоро е наводнение — пошегува се Настя. — В Петербург е убита майката на Бахметиев.
— Наистина ли?! Кога е станало?
— По същото време. Няколко часа след като са били убити Елена Шкарбул и нейният мъж.
Тя изложи колкото можа по-лаконично молбата си. Коротков трябваше веднага да намери максимален брой хора: следователя, който е водил делото за убийството на съпрузите Шкарбул, експерта, свидетелите, които са видели непознатия младеж в блока, където е извършено престъплението. Да вземе от следователя образците от следите, иззети от мястото, където са били намерени труповете. Да „върже“ експерта, или казано с други думи, да го накара да си стои на работното място и да не излиза никъде, дори ако се наложи да чака до среднощ, като срещу това му обещае нещо достатъчно сериозно. Да открие свидетелите и да ги събере на едно място, за да може, без да губи излишно време, да им покаже снимката на Суриков. След като свърши всичко това, самият Коротков да отиде в кабинета си на улица „Петровка“ и да не мърда оттам, защото Стасов ще му занесе пакета със снимките на Суриков и образците от следите, иззети от мястото, където е била убита майката на Бахметиев. Ако следите на неустановените лица, които са били в двата апартамента, съвпаднат и ако свидетелите разпознаят Суриков, значи можеше да се смята, че той е имал съучастник. За наличието на съучастник можеше да се говори и в случай че в апартамента на Шкарбул бъдат открити следи на Суриков. Това би означавало, че той е убил московските съпрузи, а неговият съучастник е убил Бахметиева. Какъвто и да бе отговорът на експертите, той при всички случаи щеше да даде възможност на Татяна да притисне Суриков с въпросите си.
— Ася, разбрах всичко, освен едно. Защо трябва да бързаме чак толкова? Защо трябва да тичаме презглава?
— Дълго е да ти го обяснявам. Повярвай ми — трябва да постъпим точно така. Провалих ти срещата, нали?
— Провали я, разбира се. Човек може ли да очаква нещо хубаво от теб? Добре, целувам те нежно. А, чакай малко — сети се Юрий, — мога ли да кажа всичко това на Гордеев или задачата е свръхсекретна?
— Можеш, няма никаква секретност, освен ако не се страхуваш, че ще ни отвинтят главите за нарушаване на всички писани и неписани правила.
След този разговор Настя се почувства по-сигурна. Юра беше железен човек, направо като броня на танк. Той щеше да направи всичко, което трябва и както трябва, независимо какво би му коствало това. Разбира се, беше жалко, че провали срещата му. Толкова рядко му се удаваше да се измъкне от служебните си задължения, за да може веднъж в месеца поне един час просто да се поразходи с Люся из града. Юра имаше щура работа, а Люся имаше щур мъж. Кога ли щеше да им остане време да си поживеят?
В бравата на входната врата изщрака ключ, а след това се чуха крачки и гласът на Ира:
— Настя! Дойдохме си!
По време на целия път до летище „Пулково“ Ира се косеше, че Настя и Татяна цял ден не бяха слагали хапка в устата си, но забравяше, че и самата тя също не бе яла нищо от сутринта, когато направи закуска на Настя.
— Не, ама на какво прилича това? Каква е тази ваша идиотска работа? Защо трябваше веднага да хукнете за летището, вместо първо да обядвате на спокойствие и след това да тръгнете натам?
— Ира, Стасов стои на летището в „Шереметиево“ и чака пакета. Наистина ли не ви е жал за него? — опитваше се да я убеди Настя.
— Знам го аз вашето „Шереметиево“ — инатеше се Ира, — там на всяка крачка можеш да хапнеш нещо, тъй че той няма да умре от глад.
На летището Настя намери поделението на милицията и след 20 минути пакетът вече беше в ръцете на командира на екипажа. Самолетът излиташе след половин час. Засега всичко вървеше горе-долу успешно.
По обратния път тя се опита да си представи как щеше да изглежда утрешният ден. И как трябваше да го разграфи така, че да успее да свърши всичко и вечерта трите да заминат за Москва.
След половин час Стасов щеше да вземе пакета и да го занесе на „Петровка“. Докато Юра успее да занесе образците на експертите, вече щеше да е станало 8 часът. Те трябваше да ги разгледат и да отговорят на въпроса дали Сергей Суриков не е човекът, който по време на убийството е бил в апартамента на Шкарбул. Докато сравняват образците, някой — може би самият Коротков, а може би друг — трябваше да отиде при свидетелите, за да им покаже снимката на Суриков. Интересно, къде ли щеше да ги събере Юра? А ако все пак успееше да ги привика всичките на „Петровка“? Не, вероятността да постигне това бе твърде малка, тъй като бе прекалено сложно да се реализира подобна задача за толкова ограничено време. Ако се окажеше, че следите от местопрестъплението принадлежаха на Суриков и ако свидетелите го разпознаеха, Татяна можеше да изцеди всичко от своето момче и до утре да събере достатъчно доказателствен материал, за да го обвини. Само онези „приватизатори“ да не се размърдат, само да не подушат заплахата! Животът на служителите на милицията имаше точно толкова ниска цена, колкото и животът на всеки обикновен гражданин. Никой нямаше да се спре пред възможността да убие човек с пагони. А най-ужасното бе, че никой не би се възпрял и от факта, че този човек е жена.
Глава 7
Настаниха Настя да спи в хола на огромния разтегателен диван. Тя беше убедена, че след безсънната нощ във влака веднага ще заспи дълбоко и няма да се събуди до сутринта. Но не й беше писано да стане така. В главата й непрекъснато се въртяха мислите за разстреляния преди много години Сергей Бахметиев, за неговата вдовица и за майка му. Ако причината се коренеше в присвоените навремето скъпоценности, значи беше ясно, че са убили Елена Шкарбул и мъжа й заради тях, а София Бахметиева — заради това, че е знаела чии са били тези скъпоценности и кой би могъл да предяви претенции към тях. Просто нямаше начин нещата да стоят другояче. Ако убийствата в Москва и Петербург бяха извършени по различно време, причините можеха да бъдат какви ли не, но тъй като те бяха извършени по едно и също време, каква друга причина би могло да има?
Тя дълго се въртя в леглото, след това решително стана, наметна се с халата, който Ира й беше дала, и отиде в кухнята. Още не бе успяла да запали цигарата си, когато чу скръцване на врата, сетне предпазливи стъпки, а след това в кухнята се появи и Татяна. С почистеното си от грима лице, с разпуснатите си, дълги до кръста коси и с млечнолилаватз си нощница тя приличаше на преждевременно понапълняло, но младо момиче. В този момент никой не би казал, че е на 35 години, че е следовател, че е омъжена за трети път и че очаква дете.
— Защо не спиш? — попита шепнешком Татяна. — Ядосана ли си?
— Не, по-скоро се притеснявам. Таня, твоите началници често ли се сменят?
— Разбира се. Откакто съм на тази работа, шестима са се сменили.
— И как е? Трудно ли се свиква с нов началник?
— Трудно е само първите два пъти — усмихна се Татяна. — После си изработваш стереотип, механизъм за приспособяване и нататък става по-лесно. Защо питаш?
— Гордеев напуска.
— Това е проблем за теб, така ли? — изненада се Татяна.
— Меко казано. За мен това е истинска трагедия. Десет години съм работила с него. И изобщо той е вторият началник в живота ми. Не мога да си представя какво ще правя без него. И не само аз, всички сме изпаднали в ужас. Разбираш ли, ние като че ли бяхме твърдо убедени, че Житената питка е вечен и винаги ще бъде с нас. С разума си разбирахме, че това не може да се случи, но не искахме да мислим по въпроса. Той е с нас, всеки ден е на работното си място и зад неговия гръб ние се чувстваме като зад непробиваема стена. Нали знаеш, че е много важно Да не се страхуваш от началника си. Да му имаш доверие.