Страница 23 из 38
— Готов ли сте поне да ме изслушате?
— Да, ако обичате. Слушам ви много внимателно. Само че имайте предвид, че ако сте замислили някаква измама да измъкнете личното си дело и да изчезнете колкото може по-бързо в Москва, това няма да стане.
Татяна говори дълго. Подготвя се за този разговор половин ден, като построяваше наум ясни, лаконични и убедителни фрази.
— Когато Панкратов е водил делото за убийството на Бахметиева, в него е имало данни за това, че генералното пълномощно е съставено на името на Суриков. Когато делото е отишло при другия следовател — при Чудаев, тези материали са изчезнали от него. Протоколите са били пренаписани, подписите — фалшифицирани, а пълномощното е изчезнало. Появило се е съвсем друго пълномощно, на името на съвсем друг човек. Този факт оправдава до известна степен Суриков, защото отхвърля мотива за неговата користна заинтересованост от смъртта на Бахметиева. Кой е направил тази фалшификация? С каква цел? С цел да измъкне Суриков? Или с цел бързо да завърти замяната и продажбата на апартамента? Самият факт говори за две неща. Първо, че в това са замесени наши служители и най-вероятно — не само наши. Второ, че системата е отработена до най-малката подробност и моментално дава резултат. Успели са много бързо да направят пълномощното, което означава, че си имат свои нотариуси. Тези нотариуси поставят подпис и печат на документ, който не е подписан лично от упълномощителя в тяхно присъствие. Имат и свои хора, които моментално подготвят документацията за замяната или за покупко-продажбата. Дори по очевидно фалшиви документи. Казано с две думи, групата е голяма. И следователят Чудаев е непосредствено свързан с нея, както и още някой от нашите.
— Защо? Защо сте решили, че е свързан и още някой?
— Здравият разум ми го подсказва. Цялата тази афера не би могла да бъде извършена без знанието и съгласието на Суриков, нали така? Но някой е трябвало да си поговори с него и да му обясни всичко. Да го предупреди за другото пълномощно, да измисли историята с размяната на апартаментите. Това няма как да е бил Чудаев. Разберете, Григорий Павлович, следователят не може да води такива разговори със следствения, опасно е. Суриков знае името му, а също така знае, че той е следовател. Ами ако нещо се случи или той се изпусне? Със Суриков би трябвало да са разговаряли хора, които той не познава, но на които би повярвал. Хора в униформа. И не в присъствието на следовател. Например служители от следствения арест. Или детективи. А след като извърши необходимите манипулации, следователят мирно и кротко би довел делото докрай — и точка по въпроса.
— Излиза, че самият аз съм му попречил, като съм прехвърлил делото на вас? — попита най-неочаквано Исаков.
„Така излиза — отвърна му наум Татяна. — И аз непрекъснато си мисля за това. Ако вие, Григорий Павлович, бяхте замесен в това, за нищо на света нямаше да ми прехвърлите делото на Бахметиева. Щяхте да го оставите на Чудаев и търпеливо щяхте да чакате, докато той докаже виновността на Суриков. Или неговата невинност. И без това други заподозрени няма. А вие ми прехвърлихте делото, защото Чудаев не се е справял и защото е затрупан с други, по-сложни, неотложни и важни дела. Постъпили сте като нормален ръководител, а не като участник в престъпна групировка, заинтересован от укриването на подправените и фалшифицирани материали по делото. Иначе вие никога нямаше да отнемете делото на Чудаев.“
— Да, Татяна Григориевна, лошо съм ви накиснал — усмихна се тъжно Исаков. — Ако се окаже, че всичко е така, както вие ми го разказвате, излиза, че съм забъркал една беззащитна жена в едно толкова гадно дело. Права сте, няма защо да се занимавате повече с това.
Сърцето на Татяна силно заби. Нима се бе излъгала? Какво означаваха тези думи? Че не бива да рови надълбоко и да си завира носа, където не трябва?
— Налага се да ви измъкнем от тази работа — продължаваше в същото време Исаков. — Но ползата трябва да е взаимна. Вие, Татяна Григориевна, сте добър следовател. Мога да ви се притека на помощ и да ви подам ръка. А вие ще ми се отплатите за това.
— Как? — попита тя, като едва успя да размърда пресъхналите си устни. „Опитва се да измъкне рушвет от мен, мръсникът. Или е решил да ме замъкне в леглото? Господи, в какъв змиярник работя! И защо бях толкова глупава да се дърпам? Отдавна трябваше да се преместя в Москва, Стасов цяла година ме убеждава.“
— Вие ще завършите делото за убийството на Бахметиева. И ще измъкнете от това момченце — Суриков — всичко, което има връзка с фалшифицираните документи. Кой, кога и за какво е разговарял с него и какво са му обещали? Какво е станало с апартамента на Бахметиева? Накратко — вие трябва да научите всичко възможно.
— Но нали ви казах, Григорий Павлович — рече отчаяно Татяна, — че се страхувам. Страхувам се. Да не би да искате и с мен да се случи същото, каквото се случи с Роман? Вече се опитах да поговоря с Чудаев и да разбера от него коя е тайнствената и неуловима Голдич. Вярно, повече не съм се връщала към този разговор, но той може да се притесни. Вече се разкрих, издадох подозренията си, разбирате ли? Просто мога да не доживея до утре.
— Ще доживеете. Това не става чак толкова бързо, повярвайте на опита ми. А вие, от своя страна, побързайте. Не протакайте. Колкото по-бързо го направите, толкова по-бързо ще заминете.
— Добре! — каза решително тя. — В такъв случай и вие ще трябва да се съгласите с моето предложение. Искането за моето лично дело ще дойде по човек в близките дни. Аз ще ви го дам и срещу това ще получа в ръцете си личното си дело. Нека да го запечатат, както се полага. Щом получа от Суриков всички необходими показания, ще замина още същата седмица. И повече няма да се появя тук. А когато пристигне искането за моето преместване, вие ще подпишете заповедта. И без разните му там обходни листове и прочее глупости. Справките за длъжностите и заплатата ми ще изпратите в Москва по пощата. Така става ли?
Исаков я погледна с любопитство:
— Ама вие не сте чак толкова беззащитна, колкото искате да се изкарате. В гласа ви има доста голяма доза жестокост. Добре, ще постъпим така, както предлагате. Донесете запитването и ще получите личното си дело на ръка. Но и през ум да не ви е минало да хитрувате, Татяна Григориевна!
— Какво имате предвид?
— Това, че бихте могли да си измислите цялата тази история, за да ме размекнете и аз да ви разреша да си тръгнете колкото може по-рано. На вас ви е възложено разследването по редица дела и аз допускам, че може би вие просто не искате да се занимавате с тях и затова се опитвате да ме изпързаляте. Преди да се качите във влака или в самолета, искам сам да видя каква информация сте успели да съберете лично от Суриков или по друг начин. Едва след това ще можете да заминете. Затова ще внеса една корекция във вашия блестящ план. Сам ще взема личното ви дело от отдел „Кадри“ и то ще стои при мен. Ако не ми донесете доказателства, няма да го получите. Е, какво ще кажете? Съгласна ли сте?
— Навярно нямам друг избор, освен да се съглася.
— Разбира се, че нямате. Това е, Татяна Григориевна, да смятаме, че сме се разбрали. Не ви задържам повече.
Татяна излезе от кабинета на Исаков с пламнали бузи. Разговорът й струваше скъпо. Нищо, сега ще облече своето тънко палто, ще излезе навън и ще се поохлади. Проклет човек е този Исаков, но всъщност не е чак толкова лош.
Татяна прибра книжата в сейфа, намота около врата си яркия копринен шал и изведнъж си спомни, че забрави да се обади на лекарката си. Трябваше да го направи още вчера. Ама че е заплес!
Набра набързо телефонния й номер. Разбира се, лекарката вече не беше на работното си място, защото наближаваше седем и половина. Татяна й се обади вкъщи:
— Ана Степановна, аз съм — Образцова. Извинявайте, че ви безпокоя вкъщи, но не ви заварих на работното място.
— Няма нищо, Таня — отзова се добродушно Ана Степановна, която познаваше Татяна от много години, още от времето, когато тя се омъжи за пръв път.