Мъжки игри

Колкото и да си блъскаше главата, Паригин не можеше и не можеше да измисли правдоподобна версия за появяването на шантажистката. Системата за връзка между възложители и изпълнители беше стабилна и добре защитена, така че не беше толкова лесно да се намери в нея слабо звено.

Когато чу щракването на бравата, той с учудване установи, че не бе забелязал как е минало времето. Нима Анна вече се върна? Или са дошли хазаите?

Но се оказа, че наистина е Анна. В ръката й имаше найлонова торбичка, в която се очертаваха формите на кутия.

— Женя, наложи се да купя подаръчен комплект, имаш ли нещо против? Твоята Алла веднага ми каза, че получили комплекти и ми предложи да избера. Беше ми неудобно да откажа, но избрах най-евтиния. Правилно ли постъпих или не биваше да го купувам?

— Каква си ми умница! — топло се усмихна Паригин, целуна я и й помогна да си съблече якето. — Направила си всичко, както трябва. С помощничка като теб не ме е страх от нищо.

Точно така, Пьотър Михайлович, вие реагирахте бързо и искате да проверите дали дамичката не блъфира. Не, не блъфира, ще се постарая да ви убедя в това.

Паригин тръгна късно вечерта за срещата си с Пьотър Михайлович. Самият той навремето бе избрал мястото за срещи и дълго се бе смял вътрешно над комизма на ситуацията. Доставяше му особено удоволствие фактът, че възложителите — които и да бяха те — бяха принудени да се срещат с него на такова „неинтелигентно“ място. Нищо, простотата е залог за сигурност, дори тази простота да намирисва зле. А тя наистина не намирисваше на скъп парфюм или на хубав тютюн. За срещите с възложителите Паригин използваше обществената тоалетна в един от московските паркове. Тоалетната се заключваше нощем, но Евгений имаше ключ. Както обикновено, той пристигна трийсетина минути преди уречения час, отключи, грижливо притвори вратата след себе си, запали фенерчето и огледа наоколо. Мястото, където беше разположена кръглата постройка на тоалетната, беше заобиколено от дървета, наблизо нямаше улични лампи и не беше възможно да се види лицето на човека. За всеки случай Паригин провери всички кабинки — веднъж се беше натъкнал на дълбоко заспал бездомник. Но днес нямаше изненади, само ромоленето на вода от повредено казанче в една от кабините нарушаваше тишината.

Той избра две кабинки — в едната щеше да се намира самият той, в другата — Пьотър Михайлович… или както се казва там в действителност. Отвори вратата на кабинката, та събеседникът му да знае къде да влезе, а всички останали затвори. Така, всичко беше готово, сега можеше да надникне и през прозорчето. Прозорчето беше малко и както във всички подобни тоалетни, варосано до височината на човешки ръст, но ако се надигнеше на пръсти, Паригин можеше добре да наблюдава входа и водещата към него през храстите пътечка. Защо ли всички смятат, че да облекчаваш нуждите на организма си е срамно и все гледат да скрият тоалетните по-далеч от хорските очи? Ако внезапно ти се приходи до тоалетна, в бързината като нищо може да не успееш да откриеш заветната кръгла постройка. Паригин винаги бе смятал това за глупаво и неправилно, макар и удобно за целите, за които той използваше тази тоалетна нощем.

В тъмнината се показа нечия фигура, човекът бавно вървеше между дърветата и макар че лицето естествено не се виждаше, Паригин веднага позна походката му и навика леко да размахва ръце при ходене. Несъмнено беше човекът, с когото вече се бе срещал през декември. Крачеше спокойно, не се озърташе и не правеше с ръце никакви съмнителни жестове, които биха означавали, че той прави знаци на някого. Не, уважаемият Пьотър Михайлович беше дошъл сам, никого не бе взел със себе си. Това беше добре.

Паригин се дръпна от прозорчето и безшумно се шмугна в кабинката до онази, чиято врата предварително бе отворил. Чу се скърцането на отварящата се входна врата, после колебливи стъпки. Влезлият се оглеждаше наоколо, търсейки отворена врата. Най-сетне стъпките приближиха, вратата на съседната кабина се затвори и веднага се чу тих глас:

— Тук ли сте?

— Да. Слушам ви внимателно.

Паригин умишлено не се обърна към дошлия по име. Откъде да знае кой го е извикал на среща? Може да става дума за нова поръчка. И изобщо не беше нужно Пьотър Михайлович да се досети, че Зотов го е наблюдавал през прозореца.

— Казвам се Пьотър Михайлович, с вас се срещнахме през декември, ако не сте забравили.

— Не съм забравил — кратко отвърна Паригин.

— Обади ми се някаква дама.

— Ах, и на вас ли? Каква кучка! Ненаситна твар. Колко иска да вземе от вас?

— Много. Вие платихте ли й?

— Естествено. Иначе можеше да ми излезе по-скъпо. От такива като нея е по-добре човек да се откупи веднага, отколкото да обяснява, че в нищо не е замесен.

— Не разбирам как е докопала информацията за нас. Вие ли сте сгафили нещо?

— Що за навик винаги да търсите виновници? — парира го Евгений Илич. — Сигурно в миналото сте били партиен работник? Никой не е сгафил — нито вие, нито аз, просто нелепа случайност. На всеки може да се случи, никой не е застрахован. Във всеки случай информацията на тази дама е откъслечна и непълна. Знае, че получих поръчка, но не знае, че вие я отменихте.

— Обяснихте ли й, че изпълнителят беше друг? — разтревожено го попита събеседникът му.

— Не, защо? Аз, Пьотър Михайлович, съм в този бизнес от десетки години, знам правилата. Щом тази кучка ме е спипала, по-добре да поема всичко върху себе си, отколкото да намесвам трети лица.

— Ей, какво благородство само! — разнесе се зад ниската стена кратък кикот.

— Не се подигравайте — сухо отговори Паригин, — това не е благородство, а елементарни правила за безопасност. Откъде да знам на кого сте прехвърлили тази поръчка? Може да е някой съвсем страничен човек, някой глупак или развейпрах, а знам ли какви възможности може да има тази кучка и откъде получава информацията си. Ако й бях казал, че в работата е бил замесен и трети човек, тя щеше да вземе парите от мен и да се втурне да търси този трети. Ами ако го беше намерила? Вие можете ли да гарантирате за него? Можете ли да гарантирате, че би се държал правилно и няма да предаде още хора? Не можете, Пьотър Михайлович. Така че и аз не можех. То аз и за вас не мога да гарантирам, а само за себе си, така че си платих, без да споменавам никакви други хора. За ваше сведение, аз съм жив и свободен до днес единствено защото винаги съм спазвал правилата на нашите специфични игри. И искрено ви съветвам да направите същото.

— И все пак аз не разбирам как тя е стигнала до нас — упорито повтори човекът в съседната кабинка. — Не разбирам и толкоз.

Това беше най-трудният момент в разговора. Паригин се бе готвил за него, но разбираше, че всички варианти, които бе измислил, не издържат и най-слаба критика. При такава система на конспирация е невъзможно да проследиш възложител и наемник. Това, в случай че шантажистът работи сам. Разбира се, ако му помагат добре информирани източници, тогава е друга работа. Но в този случай не бива и да се плаща, това са вече съвсем други игри. А Пьотър трябваше да плати, непременно да плати.

— Знам едно-друго за нея — започна предпазливо Евгений Илич, — поне успях да й поразвържа езика. Тя, ако мога да се изразя така, е откачила техничарка. Работила е в някакъв секретен научноизследователски институт, разработвала е спец-техника. Е, разбирате за какво говоря. Сега вече втора година е без работа, институтът се разпада, няма финансиране. А тя на свой риск продължава да конструира разни хитри прибори, още се надява на световна слава. Иска да отиде в чужбина и там да патентова изобретенията си. В този парк нощем е изпробвала своите прибори. И ни е засякла по време на предишната ни среща. Тогава вие ми казахте номера на телефон, чрез който мога да се свържа с вас, ако изникне нещо непредвидено. Така че тя е знаела за вас много повече, отколкото за мен — и името ви, и телефонния ви номер. Ето защо, когато сме си тръгнали, е проследила именно мен. Не знам как е успяла. Но подозирам, че е имала някакъв неизвестен много мощен прибор за нощно виждане. Просто ме е огледала много добре, когато съм излизал, но не ме е последвала през парка, защото тук е съвсем безлюдно, веднага щях да я усетя. Сигурно е излязла през другия изход, той е много по-близо до метрото от онзи, който използвам аз. И ме е причакала вече в метрото. Проследила ме е до вкъщи, видяла е кои прозорци са светнали, пресметнала е за кой номер на апартамент става въпрос. По-нататък всичко е ясно.