Страница 38 из 110
— Аз сама ще се занимавам с апартамента — заяви тя. — Нали не ходя на работа.
Последният аргумент на Стасов бяха парите. Ако направят ремонт, за какъвто настоява Ирочка, ще останат без копейка.
— И какво от това? — възрази младата жена. — За какво са ти пари, когато имаш прекрасен апартамент, обзаведен с всичко необходимо? Ще спечелите нови. Таня ще напише още една-две книжки и готово.
Стасов не споделяше оптимизма й. Едно беше, когато Татяна живееше и работеше в Петербург, свикнала да споделя живота си само с Ира, която доброволно бе поела функциите на икономка и домашна помощница. И съвсем друго — когато вече живее в Москва и скоро ще има новородено на ръце, а Ирочка ще трябва да се грижи не само за себе си и за Татяна, както преди, а и за Стасов, и за детето. Докато в Питер Татяна успяваше да съчинява и издава по три-четири книги годишно, което всъщност им даде възможност да купят новия апартамент, то живеейки в Москва, подобна перспектива едва ли би могла да се смята за възможна.
За негово учудване Татяна не влезе в спор с Ирочка, макар че не изрази и възторг. Просто безразлично махна с ръка и каза:
— Прави каквото искаш и не ме търси за нищо. Аз не мога да се занимавам с това.
Ирочка с ентусиазъм се захвана с виенето на новото семейно гнездо. Намери дизайнер, с когото сключи договор за разработване на проекта, и сега по цели вечери обсъждаше с него по телефона подробностите от извършваните в апартамента работи. Стасов не разбираше и половината от това, което чуваше. При цялото си желание той не можеше да си представи защо се прави допълнително армиране от двете страни с мрежи от арматура, какво значи сложна конструктивна форма на вратите и защо е за предпочитане пералнята да се монтира между мивката и ваната, а не между мивката и вратата. Не знаеше какво е това меандър1, и представа си нямаше защо при обсъждането на кухнята току изплуваше думата балдахин, която му изглеждаше по-подходяща за спалнята.
Най-силно го изумяваше обстоятелството, че към ремонта прояви неочакван и неугасващ интерес неговата обична дъщеря от първия му брак — Лиля, която през март щеше да навърши десет години. Лиля изпитваше слабост към всичко, както се изразяваше самият Стасов, семейно, смяташе, че всички хора трябва да живеят в брак и много се притесняваше, когато татко й, след като се разведе с майка й, дълго не се женеше за леля Таня, която момиченцето обожаваше. Тъй като в понятието семейно влизаше и общото домакинство, в лицето на дъщерята на Стасов неуморната и енергична Ира бързо намери свой съюзник. Майката на Лиля се трудеше в сферата на киното, като обикновено се прибираше след полунощ и често ходеше в командировки. Радваше я това, че има кой да наглежда детето. Стасов беше началник на службата за сигурност в крупно кинообединение, а съпругата му, както знаем, беше следовател… С една дума, докато се усетят, новата система на отношения помежду им се установи окончателно и безвъзвратно. След училище Лиля отиваше в Черьомушки, където я чакаше винаги веселата и любяща леля Ира. Четирийсет минути посвещаваше на уроците и домашните (честно казано, на пълната отличничка и твърде интелигентно за годините си момиче повече време не й беше нужно), след което започваше прекрасният живот, изпълнен с интересни обиколки по магазините, избиране на плочки за банята или на тапети за антрето, посещения на ремонтиращия се апартамент и разговори с работниците, покупки на продукти и тем подобни възхитителни неща. Когато се приберяха вкъщи, Лиля сядаше в кухнята с книга в ръце, получаваше от леля Ира еднолитрова чаша с топло мляко и огромно парче пирог със зеле или с ябълки (Ирочка Милованова беше ненадмината майсторка на всякакви видове пироги) и си седеше тихо, докато се готвеше вечерята за татко й и леля Таня. На няколко пъти Ирочка се опита да приобщи Лиля към кулинарната практика, но скоро разбра, че момичето предпочита да се задоволява със сухоежбина, но да не жертва четенето. То „гълташе“ книгите една след друга.
Лиля седеше в кухнята в боксониерата в Черьомушки, забила поглед в книга с натрапчивото заглавие „Смърт край подиума“, докато Ира майстореше нещо край печката. Ароматите, които се носеха из кухнята, бяха просто упоителни. Ирочка обаче изглеждаше угрижена, често въздишаше и дори ругаеше шепнешком.
— Какво ви е, лельо Ира? — разтревожено попита Лиля. — Боли ли ви нещо?
— Главата — разсеяно отвърна Ира и продължи да се взира в тестото и пълнежа.
— Изпийте едно хапче — посъветва я момичето.
— Боли ме не в буквалния смисъл. Все не мога да свикна да готвя за четирима, пак не прецених правилно продуктите.
— Какво, не стигат ли?
— Напротив, твърде много съм сложила. А тези пирожки са едни особени, могат да се ядат само направо от фурната. Останат ли за утре, превръщат се в отрова, стават корави, плоски и отвратителни. Жал ми е да изхвърлям тестото и пълнежа, а ако все пак ги изпека, няма да ги изядат. При всяко положение — язък за продуктите!
— Ами тогава хайде да поканим гости — предложи Лиля.
— Гости ли? Кого например?
— Например леля Настя. Татко спомена, че чичо Льоша е заминал за Америка за три месеца, а леля Настя сега гладува, защото няма кой да я нахрани.
— Добре че се сети! — одобрително кимна Ира. — Непременно ще поканим леля Настя, но само тя не е достатъчна. Трябва ни поне още един човек. Ти си помисли, помисли си за друг приятел на баща си, а аз ще се обадя.
Ира набра номера на служебния телефон на Каменская. Всичко се подреждаше от добре по-добре — Настя с удоволствие се съгласи да дойде към девет часа и каза, че и Юра Коротков отдавна иска да им отиде на гости, така че щом е нужен още един човек с апетит, няма никакви проблеми.
За толкова много народ боксониерата на Стасов беше явно малка, но в края на краищата всички се сместиха около сгъваемата маса в стаята. През първите десет минути разговорът се въртеше около ремонта, но темата бързо се изчерпа, защото беше ясна и близка само на Ира и отчасти на Лиля, а всички останали трудно си представяха за какво става дума.
— Може би и аз ще се напъна да направя ремонт, ако Льошка спечели добри пари в Щатите — каза Настя, налапвайки вече четвъртата невероятно вкусна пирожка.
Ира от самото начало предупреди, че пирожките не бива да се оставят за утре, трябва да се изядат до една, тоест според нейните сметки всеки възрастен трябваше да изяде най-малко шест, а на Лиля се полагаха четири — и без това беше пълна за възрастта си. Така че Настя Каменская не без удоволствие си мислеше за още двете пирожки, направени от някакво необикновено, пухкаво тесто.
Репликата й се оказа „гранична“ между темата за ремонта и темата за вечното милиционерско безпаричие, така че разговорът моментално свърна по тази пътечка, по която можеха да вървят и Настя, и Коротков, и Стасов, и Татяна.
— Абе това не е живот! — веднага се оплака Юрий. — Бива ли милиционер да не може да направи нормален ремонт на апартамента си, разчитайки само на заплатата си? Добре че мъжът на Аска е професор, твоята жена, Стасов, е писателка, ами аз какво да правя? Хайде, Влад, кажи, ако не бяха хонорарите на Таня, ти щеше ли да си позволиш това, което е подхванала Ира?
— По никой начин — призна Стасов. — Един началник на служба за сигурност не получава толкова много, колкото си мислят незапознатите хора. Вярно, заплатата е много по-голяма от онази, която получавах в милицията, но пак е неизмеримо по-малка от необходимата за подобен ремонт. И сравнение не може да става. Между другото в този ремонт са вложени вече не само хонорарите, но и парите от питерския апартамент на Таня. Господи, колко гълта това ново жилище, направо да не повярваш! Бездънна яма!
— Владик, как мислиш, дали началниците на службите за сигурност при големите фирми всичките са бивши милиционери или хора от Комитета? — смени темата Настя.
1
Вид архитектурни орнаменти. — Б.р.