Страница 24 из 110
— Сложно. — Доценко меко се усмихна. — Далеч не е глупаво момиче, вярно, нискообразовано, но несъмнено има интелект. Доста приятна за общуване. Но нервите й не са в ред — в това съм абсолютно сигурен. Трудно се владее. И знаете ли… — той се запъна, — наистина е голяма романтичка. Направи ми впечатление как се облича. Ясно е, че тя сега се облича, имайки предвид срещите с мен. Но първия ден, когато се запознах с нея, не се канеше да ходи никъде вечерта, обаче изглеждаше великолепно. Човек има чувството, че двайсет и четири часа от денонощието чака своя прекрасен принц. Много добре се грижи за себе си, обици на ушите, маникюр…
— Да, маникюр — замислено промърмори Настя. — Маникюрът никак не ни пасва. Откак ми разказахте за това за пръв път, непрекъснато си блъскам главата. Опитвам се да си спомня нещо… Да! Спомних си. — Тя облекчено се усмихна. — Представете си, от два дни се мъча. Сега си спомних. В някакъв вестник четох рекламна обява, че сега се правят някакви нови видове козметични услуги, безумно скъпи. С помощта на специални прибори бързо да ти израстват коса и нокти. Мишенка, тичайте при вашата неуравновесена приятелка, а аз ще се постарая да намеря тази реклама, ще видя къде правят тези фокуси и ще опитам да науча дали Лазарева не е тяхна клиентка. Ако наистина е търсила услугите им след откриването на последния труп, можем да смятаме, че сме невероятни умници.
Когато вратата се затвори след Доценко, Настя поседя една минутка, втренчена с невиждащи очи в прозореца, и тихо добави:
— А ако се окаже, че Лазарева не е използвала услугите им, тогава всичко е напразно. Не е тя. Знаеш ли, Юра, оказва се, че науката може да ни радва. Прочетох тук една много интересна статия, вярно, не знам доколко всичко в нея е достоверно. Става дума за това, че съществувала връзка между рождената дата на серийния убиец и датите, когато той извършвал престъпленията си. Серията престъпления представлявала реализация на някаква програма, заложена по рождение. Програмата, както разбираш, трябва да бъде изпълнена. Така е замислила нещата природата. И тази програма е защитена срещу външни въздействия. Разбираш ли какво означава това?
— Нищичко не разбирам — сви рамене Коротков. — Много е сложно за мен.
— Изобщо не е сложно, просто те мързи да мислиш. Щом програмата е защитена срещу външни въздействия, никой не може да повлияе на серийния убиец. Тоест не е възможно да го установим и намерим, докато програмата не е изпълнена докрай. Не е възможно той да бъде уплашен, убеден или възпрян по някакъв друг начин, така че да не осъществи замисленото. Ако не сме сгрешили с Лазарева, тогава можем да я разработваме, без да бързаме, тя няма да убие никого повече.
— Разбира се, къде ти! — позасмя се Юра. — Нали Мишка по цели вечери се разхожда с нея и я изпраща до дома й, като изчаква да мине типичният за убиеца час — двайсет и три.
— Не, не е там работата. Тя няма да убива повече, защото програмата е изпълнена. Ако програмата все още действаше, ние нямаше да се спрем на Лазарева.
— Я стига, Аска! — ядоса се Коротков. — Наистина ли вярваш в тези глупости? Нямаш си друга работа и само си мътиш главата. Я по-добре ми помогни да съставя плана за Баглюк.
— Аха, заради една гарафа с вода сега цяла седмица ще ме експлоатираш. Добре, дай да се заемем с плана.
Във вагона на метрото имаше сравнително малко хора, никой не й дишаше във врата и не я блъскаше с лакът в ребрата, Настя дори успя да си намери място за сядане в едно ъгълче. Извади от чантата си сборника научни статии с невзрачна картонена корица и отново се върна към онази публикация, която предизвика нескрития скептицизъм на Коротков. Въз основа на изучаването на серийните убийства учените правеха извод, че колкото по-млад е престъпникът, толкова по-висока е честотата на криминалните епизоди. Седем убийства за две седмици. Спокойно можеше да се говори за доста млад престъпник. От тази гледна точка Анна Лазарева подхождаше много добре. Но се говореше и за друга зависимост: колкото по-възрастен е престъпникът, в толкова по-голям диапазон варира възрастта на жертвите. Седмината потърпевши имаха големи разлики във възрастта — от двайсет и седем до четирийсет и девет години — и това донякъде поставяше под съмнение избора на Лазарева в качеството на заподозряна — престъпникът трябваше да е по-възрастен. Трябваше да подготвят други работни версии, ако се окажеше, че са сбъркали с баскетболистката. И същевременно да намерят възможност да се срещнат с хората, които правеха научните разработки върху серийните убийства. Може би те щяха да им подскажат нещо…
— … молим да освободите вагоните. Уважаеми пътници, при слизането от влака не забравяйте багажа си. За багаж, забравен от други пътници, съобщавайте на дежурния по станция.
Настя се сепна и изскочи от вагона. Напомнянето за багажа, оставен от други пътници, днес й се стори особено зловещо. Животът отдавна вече не беше прост и разбираем. По-рано тя твърдо знаеше: не води вкъщи случайни познати и не им ходи на гости, не влизай в съмнителни парични отношения, не се занимавай с пияни хора и така няма да си имаш неприятности. А сега от правилното или, както казват американците, безопасно поведение почти нищо не зависи. В метрото или в надземния транспорт може да избухне бомба. При пресичането на зелено може да те блъсне откачил от собствената си нахаканост пиян или нагълтал се с хапчета идиот с вносна кола. Вярно, маниаци е имало винаги — и преди сто, и преди петстотин години — и е нямало защита от тях. Това им е страшното на тях, че тяхна жертва може да стане всеки, колкото и правилно и „безопасно“ да се държи. Но все пак едно е, когато има само маниаци, и съвсем друго — когато те убиват и бомби, и откачени шофьори, и терористи, които взривяват цели блокове и завземат болници. Никога не знаеш къде ще се озовеш утре и ще бъдеш ли жив утре вечер. Страх те е да планираш, да си правиш сметки за бъдещето и поради това губиш усещането за перспектива на собствения си живот. Преставаш да виждаш бъдещето и се потапяш в настоящето, като се стараеш да изстискаш от него всичко възможно, защото настоящето поне вече го имаш, а не се знае ще го има ли бъдещето.
Привечер внезапно времето се бе затоплило и когато излезе от метрото на улицата, Настя нагази до глезените в мръсната каша на стопилия се сняг. Настроението й — и без това потиснато, откак ги напусна Гордеев — се развали окончателно, прииска й се колкото може по-скоро да се прибере вкъщи и тя направи това, което по принцип правеше крайно рядко, само при съвсем специални обстоятелства: спря кола, една от онези, които незаконно работеха като таксита. Шофьорът се оказа разговорлив чичка и през целия път не си затвори устата, пак добре, че не настояваше да му отговарят. Настя с усилие изтърпя няколкото минути на това мъчение, даде му банкнота от десет хиляди и с облекчение слезе от колата пред своя блок.
Жилището беше тихо и пусто. Льошка беше в Америка, никой не я чакаше. Тя вяло пообиколи хола, като се чудеше дали да вечеря, или веднага да вземе душ и да си легне. Гладът се обаждаше, но я мързеше да готви. В края на краищата Настя взе компромисно решение: да легне в горещата вана с книжка в ръка, а после ще види как ще реагира организмът й. Ако чувството на глад се притъпи и й се доспи, така да бъде — тогава тя с чиста съвест ще се пъхне под топлото одеяло. Ако пък огладнее още повече, тогава щом така е писано — ще забърка нещо от продуктите, които намери в хладилника.
Процесът на подготовката за водната процедура я поразсея, трябваше да избере подходяща книга, да премести в банята телефона, да намери шампоана. Настя се потопи в горещата ароматна вода, изпружи крака и блажено притвори очи, усещайки как си отива студът, просмукал се в тялото й през целия есенно-зимен сезон. Тя вече протягаше ръка, за да вземе книгата, когато звънна телефонът. Разбира се, беше майка й — Надежда Ростиславовна, и, разбира се, тя зададе традиционния си въпрос: