Страница 103 из 110
От обясненията на Зеленин обаче неумолимо следваше и друго: и Зеленин, и Стоянов не биваше да се появяват в зданието, където работеха Галузо и неговият задушевен приятел Виталий Аркадиевич Боровков. Защото докато охраната на едрите риби често се състои от служители на милицията, техните референти и помощници също често идват от Министерството на вътрешните работи, тъй като имат юридическо образование, солидни връзки и навици за апаратно-книжна работа. А след като е така, сред тях ще се намерят доста хора, които познават и бившия заместник-началник на районно управление полковник Стоянов, и кандидата на юридическите науки, доцента подполковник Зеленин. И единият, и другият се водят на ниски апаратни длъжности и теоретично казано, имат право да се намират в това голямо красиво здание, но пожелае ли някой да копне по-надълбоко, веднага ще се разбере, че те нямат нито свой кабинет, нито дори бюро или каса, и другите служители от апарата ги виждат за пръв път и никога в живота си не са чували имената им. С една дума — по-добре беше да не рискуват.
Но днес Галузо нямаше друг изход. Стоянов беше загинал, мястото му се бе освободило, трябваше незабавно да назначи Зеленин на тази длъжност. И което е най-важното — бързо да извади от играта идиотите на Стоянов, които се разхождаха из страната с диктофон и видеокамера. Още тогава, когато се случи издънката с Нурбагандов и стана очевидно, че тактиката трябва да се промени, стана не по-малко очевидно, че Григорий Иванович Стоянов няма да предаде позициите си просто така. Той за нищо на света няма да признае, че решението му е било погрешно, както и глупостта и недалновидността на избрания начин за набиране на курсанти за учебния център. За нищо на света няма да отстъпи пред научния работник — тоя жалък писарушка, тоя книжен плъх. А ако го попритиснат, ще избухне и ще хукне да се оплаква на своите високопоставени длъжници, които навремето е измъквал изпод курвите и е спасявал от съд за нарушаване правилата за валутните операции. Имаше едно време в нашия Наказателен кодекс такъв забележителен параграф, според който можеше да си докараш дори най-висшата мярка на наказание.
Василий Валерианович не искаше да си разваля отношенията с длъжниците на Стоянов, той изобщо не обичаше да се кара с хората и да влиза в конфликти, именно затова бе захванал тази сложна и опасна игра, чиито резултати трябваше да извадят Григорий Иванович от строя. Стоянов щеше да бъде компрометиран като ръководител, а нито Галузо, нито Боровков, камо ли пък Зеленин, щяха да имат и най-малко отношение към свалянето на началника на учебния център. Можеше дори да не снемат Стоянов от длъжност, за да не дразнят длъжниците му и да не му дават повод да се оплаква — нека се води началник, но фактически всичко ще ръководи и ще определя стратегията Александър Петрович Зеленин, човек разумен, далновиден и способен да предвижда нещата с няколко хода напред.
Същият този Зеленин беше замислил комбинацията с Никита Мамонтов и оперативния работник Коротков. По-точно той я бе замислил и разработил на теория, а после трябваше само да се подбере подходящ престъпник. Такъв, който ще се уплаши от побоя, ще признае убийството, дори и да не го е извършил, и ще хукне да търси помощ при оперативния работник, който е работил някога с него. След това трябваше да се убедят, че престъпникът и оперативният работник са си определили среща, и бързо да ликвидират престъпника, но не как да е, а така, че оперативният работник да го намери пръв. А записът на признанията, направени (или ненаправени, което впрочем няма никакво значение, тъй като записът може да се фалшифицира) от този вече мъртъв престъпник, да се предаде на пресата. Но пак не на кого да е, а на човек неуравновесен, избухлив, алчен за пикантерия, мразещ милицията. Смисълът на цялото това струпване на условия беше само един: да се покаже чрез ярък, шумен и очевиден пример, че избраната от Стоянов тактика за набиране на курсанти за учебния център е дълбоко порочна, че при набирането на първата група обучаващи се по чиста случайност не се е случило такова нещо, просто са имали късмет, но ето че при второто набиране неприятностите буквално са завалели. Извадили са лош късмет с Мамонтов, който е хукнал да търси помощ от милицията, и не дай си боже сега да започнат да ровят, да търсят кой и откъде може да е научил за Никита и да е дал поръчка за него. Ето виждате ли, вече и вестниците са надушили, вдигат шум, а милиционерите няма да търпят това, ще започнат да отричат, земята ще преобърнат, за да докажат, че журналистът не е прав, а кой знае докато преобръщат земята, какво може да намерят. Всичко може да стане…
Статията в популярен вестник беше задължително необходима, за да имат подръка неоспорими веществени доказателства за несъстоятелността на метода на Стоянов. Знае ли човек — може би Григорий Иванович все пак ще рискува да се оплаче някъде по върховете, че не са обективни към него и го изтикват от ръководството на учебния център. И всички приказки за несполуки няма да имат абсолютно никакво значение, ако не са потвърдени от нищо друго, освен от думите, изречени от Галузо, Боровков и Зеленин. А една статия във вестник е вече факт, който не може да се оспори. За държавната програма такива статии са вредни, особено за секретната й част.
А ето и още една неприятност, произтекла от вашата методика, господин Стоянов. Някой си Паригин. Изобщо не се е стреснал от твоите хора, държал се е непредсказуемо, но — трябва да му се признае — правилно, и твоите кретени, окичени с апаратура, замалко не са били арестувани. Просто са имали късмет, че по улицата не е минавал патрул, когато храбрият гражданин Паригин е строшил прозореца и е изхвърлил стола…
С една дума играта беше сложна, замислена като удар по честолюбието на Стоянов. Той няма да иска да се черви всеки път, когато се случи такава издънка — ще изтърпи веднъж, дваж, а после ще се отдръпне, ще отстъпи, ще каже: добре де, хайде да опитаме друг начин, може неприятностите да намалеят. При това и Галузо, и Зеленин разбираха, че Стоянов ще отстъпи не искрено, а само на думи. Ще се съгласи Зеленин да пусне в действие своя метод и ще търси в него недостатъци, грешки, недоглеждания, ще преувеличава всеки неуспех и ще подценява успехите. Защото Григорий Иванович Стоянов свято вярва в правотата си, не признава и не иска да признава друга тактика, смята, че изсипващите се на главата му гафове са резултат от лошо стечение на обстоятелствата, и с удоволствие рано или късно ще отстъпи на Зеленин правото на опит, та после да злорадства над несръчните напъни на книжния плъх. А че тези напъни ще бъдат несръчни и неуспешни — той не се е съмнявал нито за миг.
Приблизително така виждаха Галузо и Зеленин, а заедно с тях и Боровков, развитието на събитията. Стоянов ще си седи кротичко и ще си мълчи, очаквайки първата издънка на неговия конкурент, първия провал на метода на Зеленин. А провал няма и няма да се случва… И всички постепенно ще свикнат, че всъщност главният човек в учебния център е Зеленин, а Стоянов е просто така, нещо като мебел. Нежна революция. Това е много по-продуктивно от открит метеж.
Ех, ако знаеха, че Стоянов толкова бързо ще слезе от сцената, че ще загине, падайки от някакъв дванайсети етаж, нямаше да се захващат с тези сложни маневри. Защото толкова сили хвърлиха, толкова хора задействаха, толкова ненужни рискове поеха! Колко пъти цялата ситуация балансираше на ръба на провала и само по чудо оставаше читава. По знахарки ли да тръгнем, разправят, те можели да предсказват течното време на смъртта. Ако знаеш със сигурност, че противникът ти скоро ще си отиде по естествен път, колко усилия и време можеш да си спестиш…
Но всичко това е минало-заминало. Работата е там, че дейността на вербувачите, които работят за Стоянов, трябва незабавно да се прекрати, докато не се е случила още някоя неприятност. Да, но възниква въпросът: как да направим това? Как да се свържем с тях? Кои са те? Къде да ги търсим? И как да дадем команда, която те ще изпълнят, а няма да я оставят да мине покрай ушите им, понеже ще сметнат, че не е задължителна? С тях си бе имал работа само лично Григорий Иванович и Галузо и Зеленин смятаха, че веднага щом узрее за отстъпление, Стоянов по подходящ начин ще ги изкомандва да спрат. И на никого и през ум не минаваше, че той може внезапно да умре, а хората му да останат на практика без контрол.