Страница 87 из 108
Зарубин сложи пред Миша голяма халба с калпак от пяна, която започна бавно да се хлъзга надолу по стъклото.
— Защо мълчиш, храбри ми капитане? Да беше казал поне благодаря за тежкия ми труд. Следващия път е твой ред да носиш бира.
— Благодаря, Серьога — разсеяно отговори Миша. — Мисля си за черната котка.
— А, това е полезно, укрепва мозъчната тъкан. И какво измисли?
Михаил понечи да отговори, но в този момент очите на Зарубин се плъзнаха някъде настрани и замряха в безмълвно изумление. Доценко проследи погледа му и видя прелестно създание на двайсет и две-двайсет и три години с изваяна фигурка, разкошна коса и усмихнато личице. Основното достойнство на това ангелче несъмнено беше ръстът: около метър петдесет и пет. Сергей Зарубин, чийто ръст не надвишаваше сто и шейсет сантиметра и му причиняваше маса проблеми, не можеше да пропусне такова момиче, това беше очевидно.
Малкото ангелче се спря пред щанда на заведението.
— Я почакай — подхвърли Сергей и скочи от мястото си.
Само след секунда той беше до щанда, след две вече оживено си бъбреше за нещо с момичето, а след петнайсет го доведе на масата, на която седеше Михаил.
— Позволи ми да ти представя приятеля си Миша — церемониално каза той. — Миша, това е Гуля.
— Много ми е приятно. Гюлнара — със звънливо гласче се представи ангелчето.
Зарубин издърпа стол за нея и я покани да седне.
— Сядай, Гуля, аз сега ще донеса всичко.
Момичето послушно седна и взе да поглежда с любопитство Доценко.
— Миша, аз може би ви преча — изведнъж каза тя смутено. — Серьожа ме покани на вашата маса, а не ви поиска разрешение. Не се притеснявайте, само ми кажете и ще се преместя.
Доценко се сепна и си помисли, че изразът на лицето му вероятно не е бил много приветлив. Не, той нямаше нищо против Гуля, просто се беше замислил за онзи неуловим свидетел.
— Ама моля ви се, Гуля — усмихна се той, — много се радвам, че сте с нас. Просто си блъскам главата над една задачка…
Гуля леко повдигна вежди и кимна разбиращо.
— Финансова ли?
— Защо пък финансова? Не, става дума за любов.
У стачката на ангелчето се окръгли, веждите се повдигнаха още по-високо.
— Проблеми в личния живот ли имате, Миша?
— А ето ме и мен! — гръмогласно заяви Зарубин и сложи на масата пред Гуля чай и млин с пълнеж от зеле. — За какво си бъбрите?
— Искам да предложа на Гуля една логическа задача за любовта. — Михаил намигна на Зарубин. — Имаш ли нещо против?
— Ако не се отнася за мен, нямам нищо против.
— Та значи слушайте, Гуля. — Доценко се обърна към момичето и за по-убедително взе в ръка вилицата, с която ядеше шишчетата, и започна да потропва с нея по повърхността на масата. — Имаме трима души — едно момиче и двама мъже.
— Любовен триъгълник — услужливо подсказа Гуля. — А двамата мъже вие със Серьожа ли сте?
— Не. Става дума не за нас, а за абстрактни мъже и момиче. Единият мъж изпраща момичето до вкъщи и изведнъж срещат друг мъж, който поздравява момичето. Първият мъж пита кой е този, а момичето отговаря, че той живее наблизо, в един от съседните блокове, и неотдавна тя се е запознала с него във връзка с работата си. Дотук историята ясна ли е?
— Ясна е. — Гуля слушаше като омагьосана, сякаш й разказваха най-интересната приказка на света. — А в какво се състои задачата?
— Задачата се състои в това, че този втори мъж не живее в нито един от съседните блокове. Как мислите, Гуля, защо се е получило така?
— Ами не знам — объркано смотолеви момичето. — А защо се е получило?
— Тъкмо това ви питам. Хайде, помислете пет минути и отговорете. Вие сте момиче, така че поставете се на мястото на това момиче и кажете — бихте ли могли да излъжете в такава ситуация?
Гуля се разсмя и остави в чинията парчето млин, което по време на целия разказ бе държала в ръка, забравила, че трябва да го яде.
— Разбира се, че бих могла. Ако държа на човека, който ме изпраща, бих казала какво ли не само и само той да не ревнува.
— И какво бихте казали в такава ситуация? — продължи да пита Доценко.
— Мишка, не подлагай Гуля на разпит — намеси се Сергей. — Момичето е дошло след работа да си почине, да пийне чай с млин, да поседи на сенчица, а ти му се натрапваш с твоите глупости.
Гуля живо извърна глава към Зарубин и бързо докосна с пръсти ръката му.
— Не, не, Серьожа, много ми е интересно.
Зарубин не изтърва момента и веднага улови ръката на момичето и започна лекичко да я гали.
— Добре, отговаряй, щом ти е интересно — великодушно разреши той.
— Аз бих казала… — Гуля сбърчи челце. — Бих казала… Ами да, бих казала, че с този мъж сме колеги в работата. Или че той живее в съседния блок.
— Ето на! — Доценко, като потвърждение на значимостта на чутото, тропна по-силно с вилицата по масата. — Именно. Или-или. Или едното, или другото. А едното и другото едновременно става прекалено. Пресилената лъжа буди подозрения.
Гуля местеше поглед от Михаил към Сергей и обратно.
— Нищо не разбирам — каза тя жално. — За какво говорите?
— За логическата задача — потупа я по ръката Сергей. — Ако момичето е казало истината, защо този, вторият мъж, не е открит в нито един съседен блок? Къде се е дянал? А ако тя е излъгала, защо го е направила? С каква цел е измислила толкова сложна лъжа?
Гуля внимателно измъкна мъничката си длан от силните лапи на Зарубин, събра ръце пред себе си и строго погледна своите нови познати.
— Защо на вас все жените са ви виновни? За всяка дреболия — веднага лъжкиня, измамница. Като че ли мъжете никога не лъжат.
— Лъжат — с готовност се съгласи Зарубин. — И още как лъжат.
— Ето например — откъде ви хрумна тази история? Лично с вас ли се е случила?
— Не, какво говорите, случи се с един… ммм, с един наш познат — поясни Михаил.
— Тоест той ви я е разказал?
— Ами да.
— А може ли да е излъгал?
— Не — веднага отговори Доценко. — Вече мислих за това. Той няма интерес да ни лъже.
— Тогава излиза, че е излъгал някой от останалите — или момичето, или вторият мъж. Защо веднага сте решили, че именно момичето е излъгало? Защо сте изключили втория мъж? Да не би той да е толкова честен?
— Ами ние изобщо не знаем какъв е той — сви рамене Зарубин. — Там е работата, че го търсим и не можем да го намерим. Но той не може да е излъгал, защото в тази история не е произнесъл нито дума, само е поздравил момичето.
Гуля замислено погледна Сергей и се намръщи.
— А вие да не би да работите в милицията? Защо го търсите? Или сте бандити, а той не иска да ви върне пари?
— Ами да! — възкликна Миша. — Гуля е права.
Ангелчето пребледня и направи опит да стане. По физиономията й личеше, че ако опитът й бе успял, тя вече щеше да бяга, без да се обръща, от тези двама странни младежи, които разсъждаваха върху такива странни загадки, а на всичко отгоре си признаваха, че са бандити. Зарубин навреме усети намерението й и здраво я стисна за ръката.
— Гуля, ти си абсолютно права. Ако момичето не е излъгало, направил го е вторият мъж. Тогава всичко се подрежда. Мишаня, тръгвай за службата.
— Ами ти? — глупаво попита Доценко, макар да беше съвършено очевидно, че Сергей възнамерява да продължи общуването с новата позната, а не с ръководството на групата по издирването на Фена.
— Аз ще остана с Гуля — натърти Сергей. — И ти ще ми бъдеш благодарен до края на живота си, задето доведох на нашата маса такова забележително момиче. Разбра ли ме, храбри капитане?
— Разбрах те, старши лейтенант — позасмя се Миша.
— Каква наглост обаче!
Андрей Чеботаев се отдръпна от компютъра и си разроши косата.
— Представи си само — продължи той, — отива в салона, сяда, поръчва на Альона да го подстриже, запознава се с нея, а на всичко отгоре я лъже, че живее в съседен блок, та тя да не се чуди и плаши, ако случайно забележи как той я следи вечер.