Страница 30 из 108
— Да, но ако поиска да се запознае с мен по-отблизо? Той се държи настрана сега, не съм го и виждала, но ако започне да нахалства? Нали е откачен, знае ли човек какво може да му хрумне. Аз ще му откажа, тогава представи си, че размаха ножа! Нали може да се случи така?
— Може — нямаше как да не се съгласи Павел. Разбира се, че беше възможно — в случай че цялата тази история е истина. Той не вярваше в нея, но нали не можеше да каже това на момичето. Ще вземе да се обиди, а защо трябва да го обижда, горкото малко момиче? Е, влюбила се в съседа, случва се. Старае се с всички сили да привлече вниманието му — ами това е естествено, щом се е влюбила. А дето при това послъгва — какво пък, и това се случва, жените са способни и на по-лошо, за да постигнат целта си, той не може да я осъжда за това. В края на краищата лъжата не е кражба. В случая е просто малка женска хитрост. Добре де, хайде да се съгласяваме с нея, и без това се очертава една дълга вечер — Оля отиде на поредната си среща със своя Роман, ще се прибере най-рано към полунощ, така че защо да не си побъбри с младичкото синеоко сладурче. — Но има един много прост изход. Престани да пееш за известно време, почакай милицията да го залови. Ако не се показваш на сцена, той няма къде другаде да те намери.
— Лесно ти е да говориш така. — Света въздъхна и леко промени позата си, така че поличката се вдигна още по-високо и почти до неприличие оголи заоблените й бедра. — Да можеше всичко да е толкова просто!
— Че какво сложно има! Поговори с вашия администратор, сигурен съм, че той ще те разбере.
— Той може и да ме разбере, и без това си има много пари, но останалите? Аз? С какво ще живеем? Ако не излизаме на подиума, с какви мангизи Татето ще ни плаща? Ако става дума да си спестим едно излизане, както и да е. Но нали не се знае колко време ще го издирват ченгетата. Ами ако се изтърколи година? Та ние всички ще измрем от глад, докато чакаме.
— Е, не всичко е толкова трагично — възрази Павел. — Твоите момчета могат да продължат работа, но с друга солистка. И екипът ви няма да остане без работа. Ти обаче, разбира се, трябва да останеш встрани, да кротуваш и да не се показваш пред хора. Колкото до въпроса с какво ще живееш, и това може да се оправи. Не е трудно да се намерят пари, стига да има желание.
Ето на! Тя все пак успя да даде правилна насока на разговора! Сега трябва да се постарае да не развали нещо, да не каже нещо излишно и да не забрави нужното. Моментът е много отговорен, Павел сам направи първата крачка, готов е да й предложи материална подкрепа срещу… Общо взето, ясно е срещу какво. Обаче е тактичен — просто ужас! С такива тактични мъже е най-трудно — трябва внимателно да криеш естествения в такива ситуации цинизъм зад обтекаеми интелигентни формулировки. Още Володя я учеше на това, поставяше пред нея текста на някоя пиеса и буквално дума по дума, буква по буква й го тълкуваше на глас. „Разбираш ли, той (или тя) казва това, но по смисъл, по цялата логика на поведението, по драматургия в действителност се подразбира съвсем друго. И задачата на актьорите в този случай е да произнесат текста така, че той да прозвучи убедително за другия персонаж и същевременно да е ясен за зрителя“. Отначало това, което той й обясняваше, й изглеждаше прекалено сложно, но постепенно Светлана се научи да разбира и чувства актьорската игра, започна да различава и фините нюанси в нея. Ах, Володя, Володя…
— Сигурно си прав — започна бавно тя, като подбираше думите си внимателно и гледаше Павел право в очите, — но има и един друг момент… Дори не знам как да се изразя… Може би ще прозвучи глупаво или твърде засукано, или не знам още как… Но разбираш ли, аз не мога да напусна сцената. Сигурно ти изглеждам лекомислена и празноглава пеперудка, на която й е безразлично с какво ще се занимава и с какво ще си изкарва хляба — стига да й дават пари, така ли?
— Е, не говори така, Светочка — запротестира Павел, — никога не съм си помислял такова нещо за тебе.
Тя упорито завъртя глава и смени позата си — свали крака от дивана и леко се наведе напред. Павел седеше във фотьойла, облегнат далеч назад и преметнал крак връз крак, и ритмично потропваше с молив по стъклената масичка. Ръката му беше достатъчно близо, за да я докосне, без да променя естествеността на позата си. Светлана похлупи дланта му със своята и веднага отново заговори, така че жестът й да изглежда случаен, естествено продължение и елемент от онова, което тя има да каже. Само да не се оплете в думите, които бе премислила предварително и неведнъж си бе преговаряла.
— Аз не мога да не пея, Павлик. Нали знаеш какъв е моят живот. Оля постоянно ме упреква, че си губя времето, че обичам купоните и гуляите… и изобщо. Тя просто не разбира, че ние всички живеем така, и ако аз започна да се държа другояче, няма да ме разберат, ще ме отхвърлят, ще ме смятат за чужда. В нашите среди така е прието и за мен е много важно да ме приемат, да не ме отхвърлят, инак ще остана съвсем сама. Та аз никого си нямам, само родителите си, а и те са в друг град. Всъщност съм много самотна, а всичко, което ти виждаш, имам предвид начина ми на живот, е нещо показно, по принуда. Сцената е единствената ми утеха, моите изпълнения са всичко, което имам. Ако имах и нещо друго, което да ми пълни сърцето, да стане част от мен, бих се отказала от пеенето. Но нали нямам нищо повече — нито любов, нито истински приятели. Само сцената. И ако сега престана да пея, та дори и временно, какво ще ми остане? Ами че аз ще полудея от празнотата. Да можеше някой да запълни тази пустота…
Светлана имаше усещането, че най-сетне е преминала над зейналата бездна, пристъпвайки с мънички, предпазливи крачки по тънка дъсчица — толкова труден й се стори този монолог, в който трябваше да внимава за всяка дума и нещо повече — намирайки се по средата на едната фраза, мислено да подготвя следващата. Павел я гледаше внимателно и й се стори, че погледът на кафявите му очи е станал по-топъл и нежен. При това той не си бе дръпнал ръката. „Трогна се — радостно си помисли момичето. — Май действам правилно. Господи, само дано не се проваля!“
— Мисля, че знам как да ти помогна — сериозно изрече Павел. — Имам едно предложение, само че не знам как ще се отнесеш към него. Може…
Прекъсна го телефонът. Павел рязко си дръпна ръката и посегна за слушалката. От яд Светлана чак се изпоти. Как пък можа точно в най-неподходящия момент. Сега ще трябва отново да търси повод да докосне ръката му. Тя се опасяваше, че може и да не й достигне изобретателност — твърде много умствени сили бе хвърлила за последната част от разговора и сега, когато Павел толкова явно започна да се поддава, леко се бе отпуснала, решавайки, че най-трудното е зад гърба й. Светлана се ослуша. Ех, да можеше това да е Оля, която обяснява защо няма да се прибере преди два през нощта. На никой нормален мъж това няма да хареса — дори той да не изпитва никакви подозрения към жена си, такива обаждания будят яд и недоволство. А ядът към жена му и недоволството от нейното поведение би било могъща помощ за осъществяването на замисъла на Светлана. Ах, колко добре би било! Но изглежда, че не е Оля. Да, не е тя. На телефона е майка й, тъщата на Павел. Интересно, как ще обяснява той на майчето липсата на дъщеря й у дома след девет часа вечерта? Между другото може да чуе и какви лъжи е изпяла Олга на своя благоверен за тези среднощни ангажименти. Ах, трябвало да отиде на банкет по случай третата годишнина на някоя си фирма! Не, не на тази, в която работи, а на друга някаква, с която нейната фирма е в тясно сътрудничество. Ами естествено, нито една уважаваща себе си компания не работи в безвъздушно пространство, по различните въпроси тя си сътрудничи с безброй различни фирми, а тези фирми всяка година имат рождени дни. Хем е невъзможно да се провери, хем нямаш основания да не вярваш, хем миризмата на алкохол и приповдигнатото настроение след такива банкети не са подозрителни. Така можеш с години да будалкаш мъжа си и той за нищо няма да се досети. Но днес увереността на Павел в почтеността на неговата съпруга беше само във вреда на Светлана. Щеше да е страшно тъпо той да направи момичето своя любовница и после по цели дни да й хленчи колко е виновен пред Олга. В краен случай тя би могла да му намекне за похожденията на съпругата му, да му разкаже за срещата в магазина. Не, още не е дошло времето за това. Само в най-краен случай.