Страница 28 из 108
— Ясно. А групата „Би Би Си“ харесва ли ви?
Дина съсредоточено сбърчи челце, сякаш не разбираше въпроса.
— „Би Би Си“ ли? Каква е тази група?
— Групата, която е свирела онази вечер в клуб „Херакъл“.
— А, тази ли… На Валера никак не му хареса как пеят. Изобщо нищо в тях не му хареса. Право да си кажа, и на мен.
— Откъде знаете, че групата не му е харесала?
— Ами той ми каза — отговори учудено момичето.
— Кога ви го каза?
— Просто веднага, там.
— Какво именно каза?
— Ами… че не му харесва. Господи, какво значение има това?
— Дина, това е много важно, повярвайте ми. Постарайте се да си спомните точните думи на Валерий за групата, която е свирела тогава.
— Какви глупости… Просто се чудя защо ме питате това. Ами просто каза, че всички са бездарни, че песните им хич ги няма, само танцьорът им що-годе го бива, а певицата е направо за боклука.
— Какво значи „песните им хич ги няма“? — не разбра Михаил.
— Валера казваше така, когато смяташе, че и думите, и музиката са лоши.
— Ясно. А за певицата? Обясни ли някак защо тя не му харесва?
— Каза… — Дина отново се замисли, в очите й бликнаха сълзи, готови всеки момент да се затъркалят по нежните й бузи. — Каза, че няма глас, а това, което пее, си го вади от задника. Вярно, грубо беше, но нали искахте точно… Това каза.
— Нещо друго?
— Каза също, че тя няма капчица мозък, щом не може да разбере дори такъв примитивен текст. Тоест имаше предвид, че тя дори не разбира за какво пее. Смяташе, че стилът на изпълнението не отговаря на текста на песента. Валера много силно чувстваше тези неща и винаги се ядосваше, ако някой певец пееше глупаво.
— Глупаво пеене? — попита Доценко. — Интересен израз, не бях го чувал. Какво означава?
— Означава точно това — че певецът не разбира смисъла на думите или не умее да го предаде. Движи се погрешно, интонацията е невярна, с една дума, нищо не е, както трябва. Еталон за Валера беше Алла Пугачова, той я смяташе за гениална актриса и сравняваше всички изпълнители с нея. Естествено, никой не му харесваше. Знаете ли, Валера беше много строг ценител, дори жесток, и не смекчаваше изразите си. За тази певица каза такива неща, че дори ми е неудобно да ги повторя.
— Е, няма как — усмихна се Доценко, — ще се наложи да ги повторите. И сега аз ще ви обясня защо. Близо до вас е стоял човек, който е чул всичко това. Ние смятаме, че именно той е убил Валерий.
С приятелите на Николай Курбанов разговорът мина много по-лесно — нали фаталната вечер в клуб „Нощна пеперуда“ беше само преди няколко дни. Заедно с Курбанов, който, за разлика от Фризе наистина е бил почитател на „Би Би Си“, в клуба били още три момчета и две момичета. Със съвместни усилия бързо се установи, че Курбанов, който въпросната вечер се оказал без момиче, описвал надълго и нашироко какво и в каква последователност щял да направи, ако се озовял в едно легло със солистката на групата Светлана Медведева. Обяснявал не толкова артистично, колкото цинично. Когато един от приятелите му се усъмнил в реалността на подобна перспектива, защото на толкова красива певица едва ли щял да й притрябва Колка с неговите вечни парични проблеми и липса на терен и кола, Курбанов започнал много авторитетно да го опровергава, като привеждал като аргументи незнайно откъде взели се сведения колко лесна и невзискателна била Светлана. Че със сигурност знаел, че тя била готова да легне с всеки, който я привика с пръст, а понякога дори си плащала, ако момчето й харесвало, но не й обръщало внимание. И че колкото по-долно било положението на претендента, колкото по-малко ум, красота и пари имал, толкова по-големи били шансовете му за креватна победа, защото Светка обожавала всякакви мръсотии и мерзости, толкова развалена била. Естествено всичко това, изречено с далеч не изискани изрази.
Така стана що-годе ясно с какво бяха разгневили своя убиец Валерий Фризе и Николай Курбанов, но нито Дина, нито приятелите на Курбанов можаха да си спомнят наблизо да е стоял синеок блондин. Хем той би трябвало да е стоял не просто наблизо, а плътно до тях, така че сред оглушителния шум да чуе разговора им. Впрочем нищо чудно — в един нощен клуб е не само шумно, но и тъмно, а младежите ходят там да си прекарат времето приятно, да послушат музика, да се повеселят с халба бира, да потанцуват. Защо да се оглеждат наоколо? Вярно, има и такива, дето ходят по клубове, за да търсят запознанства, но явно нито Дина, нито приятелите на Курбанов бяха от тях.
Оставаше да се надяват единствено на самите членове на група „Би Би Си“. Ако убиецът наистина е техен предан фен, може изпълнителите да го познават или поне да са забелязали физиономията му. Бяха възложили на Андрей Чеботаев да разговаря с тях. И ето, че Андрей се върна от срещата със Светлана Медведева и Бек Бейсенов. Върна се със съвсем неочаквани резултати.
— С една дума, те няма да ни помагат — завърши разказа си Чеботаев, забил поглед в пода. — И дори да познава този откачен тип, Светлана няма да ни го предаде.
— А Бейсенов? — попита Настя, която напрегнато бе слушала оперативния работник. — Той как ти се стори?
— Той изобщо е равнодушен към всичко. Струва ми се, че дори не ме слушаше. Вярно, отначало се опита да въздейства някак на Медведева, но бързо се отказа. Нищо не го интересува.
— Слушай, а ти защо изобщо си казал, че ще трябва да спрат с концертите си? — внезапно избухна обикновено спокойният Миша Доценко. — Напротив, в наша полза е те да свирят. Ще търсим тоя безумен фен сред тълпата слушатели. Ти какво, имаш ли изобщо ум в главата?
— По-тихо, по-тихо — каза успокояващо Настя, — той не е имал предвид нищо такова, нали, Андрей? Било е тактически ход. Е, съгласна съм, не много сполучлив ход, но всички грешим, дори най-опитните оперативни работници правят грешки. Не се ядосвай, Мишенка, нищо катастрофално не се е случило. Всичко е поправимо.
— Да бе, поправимо! — продължи да мърмори Доценко. — Тая мацка толкова се е ядосала на Андрей, а в негово лице и на всички нас, че дори да забележи някой подозрителен младеж, за нищо на света няма да ни каже. Просто от лошотия. Какво й пука, нищо не я заплашва, а колкото по-шумен е скандалът, толкова по-изгодно е за нея. Трябваше така да изградиш разговора, че и през ум да не й мине за изгода, а ти какво си направил?
Андрей изглеждаше толкова нещастен, че на Настя неволно й домъчня за него. Разбира се, като старша в тази група, тя трябваше да му се скара, да анализира пред всички грешките му и както се казва, „да го накаже с мъмрене“, но тя знаеше, че няма да може и няма да го направи. И то не защото беше неправилно, а просто защото тя по принцип не можеше и не умееше да го прави. Едно е да обучаваш и тренираш стажант, в това отношение тя не изпитваше съмнения и безжалостно изтъкваше всяка грешка на стажанта, и съвсем друго — да правиш забележки на колега, макар и младши по възраст и чин, но все пак колега. Освен това се чувстваше отчасти виновна, че бе станало така. Трябваше да започнат от Папоров, защото беше очевидно, че той е главният — каквото той каже, това ще става. Под влиянието на неочакваната информация той би могъл да се стъписа и тогава от него с лекота би могло да се изтръгне обещание изявите на групата временно да престанат. Не можеха да му наредят — той не беше държавен служител и нямаше началници, можеха да се надяват само на здравомислието му и на собствената си сила на убеждаване. А сега Медведева със сигурност се беше обадила на Папоров и му беше напълнила главата със съображенията си относно ползата на криминалния скандал за популярността на групата. Появяването на хора от милицията нямаше да бъде неочаквано за него, той щеше да бъде готов да им откаже, ако пожелае. И сигурно щеше да пожелае. А ако не пожелае, ако не разсъждава глупаво като Медведева, Светлана ще се постарае да го убеди и ще направи това при всяко положение преди оперативните работници да представят на администратора своите аргументи. Ако Настя можеше да предположи, че всичко ще стане точно така, тя щеше да нареди на Чеботаев първо да поговори с администратора. Но тя не бе го предположила, бе позволила на Андрей да решава сам в каква последователност да разпитва хората от „Би Би Си“, така че и тя имаше вина за неговия провал.