Страница 21 из 108
— Шшт, мъниче, тихо, тихо, тук съм.
Кученцето утихваше, след известно време ръката започваше да изтръпва, отново дрямката надвиваше Настя и всичко се повтаряше.
Тази нощ Настя не бе успяла дори да задреме. Легнала по корем в края на дивана, тя тихичко галеше кученцето и обмисляше новата информация, която късно вечерта й бе съобщил Доценко. И тъй, с какво разполагаме? Някакъв младеж е тайно влюбен в момиче, което прилича на певицата Светлана Медведева от група „Би Би Си“. Други двама младежи са намерени убити, след като (вероятно не без удоволствие) са слушали изпълненията на въпросната група. А първият младеж същевременно пише на любимата си писмо, в което твърди, че няма да позволи на никого да говори лоши неща за нея и нещо повече — доказал го е с дела. Интересно, с какви дела?
Натрапчиво бръмчене прониза нощната тишина — комар търсеше площадка за кацане върху бузата на Настя. Тя вдигна ръка, за да плесне навреме негодника, и тутакси събудилото се кученце се обади с тъничко скимтене. „По дяволите, няма да има спокойствие за мен в тази къща — ядосано си помисли Настя. — Куче, комари, убийци, писма от почитатели, жега, задух — защо всичко това се струпва само върху мен? За да не ме оставят да заспя, щеше да е достатъчно само едното“.
Тя отметна чаршафа, с който се завиваше в жегата, взе кученцето и на пръсти отиде в кухнята, като затвори плътно вратата след себе си. Ако беше малко по-хладно, с удоволствие щеше да изпие едно кафе, но в тази лепкава жега мисълта за горещата напитка никак не я вдъхновяваше. Наметна си тънко пеньоарче, наля чаша вода от чешмата, седна на мекото диванче с дървена облегалка, изпружи нозе и намести кученцето в скута си. Та докъде беше стигнала? А, да, дотам, че неизвестният почитател смята, че е доказал нещо на дело. Какво пък, очертава се не много ясна, но напълно логична картинка. Младеж, който се прекланя пред музикалния гений на Светлана Медведева, банално се е припознал в съвсем друго момиче, пише му писма, а между другото убива хора, които по време на изявите на неговия кумир си позволяват нелицеприятни изказвания по адрес на певицата, и съобщава за това в писмата си в твърде завоалирана форма. Тоест, ако някой не знае за труповете на Курбанов и Фризе, по никакъв начин не може да се сети, че става дума за убийство. Охо! До каква степен на един човек трябва да му хлопа дъската, та да реди такива фокуси! Странен е все пак…
Кученцето подозрително се размърда и скочи на пода. Настя не схвана веднага каква е работата, после трескаво скочи и се втурна към антрето, където на рафта бяха струпани стари вестници. Успя навреме, тъничката струйка се изля точно върху подложения вестник. Настя смачка вестника, извади от едно чекмедже найлонов плик, пъхна там „еднократната кучешка тоалетна“ и остави плика до входната врата. На сутринта, когато тръгва за работа, ще го изхвърли. Все пак интересно е подреден животът — минаха само три дни, а вече цялото съществуване на двама възрастни хора в този апартамент е подчинено на едно тримесечно кученце. Вестниците, които по-рано безжалостно се изхвърляха още на следващия ден, сега грижливо се подреждаха на рафта. В красиво ремонтираната кухня на най-неподходящото, но единствено възможно място се мъдреха две панички — за храната и за водата. В хладилника се появи мляко, което нито тя, нито Чистяков понасяха и никога не бяха купували, както и ситно нарязано сурово месо. На котлона, разваляйки външния вид на работната зона, постоянно стоеше тенджерка с накиснати овесени ядки, от които при нужда можеше за пет минути да се приготви кашичка. В банята се търкаляше парцал за забърсване на пода, в случай че Настя или Льоша не успеят с нужното темпо да проведат операцията по поставянето на кученцето на вестник. Из стаята бяха разхвърляни топчици и изкуствени кокалчета, а чифт ръкавици на Настя и чифт обуща на Льоша още вчера бяха изхвърлени в кофата за боклук поради пълната им и безвъзвратна изгризаност. Сега трябваше постоянно да внимават на достъпни за кученцето места да не остава безнадзорен нито един предмет, който дори само теоретично би представлявал интерес за него. А за него представляваше интерес всичко без изключение, защото кутрето, което Настя и Чистяков наричаха просто Момъка, беше младо и изпълнено с изследователски ентусиазъм за опознаване на света, па макар и засега ограничен в рамките на малката гарсониера. Че и тези безсънни нощи, изпълнени с жалния кучешки вой…
След като си свърши работата, Момъка отново заскимтя.
— Абе да не би нещо да те боли? — угрижено попита Настя на глас, вероятно разчитайки да получи ясен отговор. Но кой знае защо отговор не последва. Кученцето я гледаше с тъжни очи и тихичко скимтеше.
Още първия ден Андрей Чернишов я бе предупредил:
— Кученцето е съвсем малко, може още да не са му били ваксините. Ако не е ваксинирано, то изобщо не бива да излиза навън. Така че бъди готова — докато се е разхождало, може да е пипнало някоя гадост, като се е приближавало до други кучета, или да е изяло нещо от земята. Може да се разболее. Ако забележиш нещо — веднага при ветеринар.
Лесно е да се каже: веднага при ветеринар! Самата Настя цял ден е на работа, а Чистяков дава уроци. Хубава картинка ще бъде: вкъщи е седнал бъдещ абитуриент, целият обграден с тетрадки и сборници, а професорът тича насам-натам, бърше кучешка диария и крещи: „Вие тук порешавайте задачки, а аз ще изтичам до ветеринаря!“. Пълно безумие! Прав беше Льошка, когато й се скара — пет минути жалост към изгубеното мъниче се превърнаха в цял куп проблеми.
Настя взе кученцето на ръце, опипа нослето му. Уж всичко беше наред, то беше студено и влажно. Значи не е болно, това добре. Заразхожда се напред-назад из кухнята, като приспиваше Момъка и продължаваше да се рови в сведенията за убийствата, свързани с рок групата. Интересно, дали този страшничък почитател се е озовавал случайно на местата, където е свирела „Би Би Си“, или е запален фен и следи всичките й изяви? Ако е фен, става по-лесно, няма да е сложна работа да го намерят. Вярно, пипкава — ще трябва чрез разпитване да се открият всички фенове, да се проверяват, разработват, но за това няма да е нужен гигантски интелект, а само усърдие и внимание. Виж, ако той е попадал случайно на изявите на Медведева, ще е много по-трудно. Това ще означава да го търсят сред цялото население на Москва и областта.
Очите на Настя се затваряха, виеше й се свят — проличаваше си неспокойният, пресеклив сън през всички предишни нощи. Погледът й току се спираше на кухненското ъглово диванче. Вярно, на него не можеш да се изтегнеш с цял ръст, но ако се свиеш на кълбо… В края на краищата, помисли си тя малодушно, беше казано само, че кучето не бива да се взема в леглото. А на диванче? Никой нищо не е казвал за кухненско диванче. Е, и какво толкова страшно има, ако кучето се научи да се качва на кухненския диван? Нали той не е легло. И после, може неговите бъдещи стопани да нямат никакъв диван в кухнята, тогава няма да възникнат проблеми.
Настя разбираше, че се самозалъгва, но беше много уморена и страшно й се спеше. Намести се удобно на диванчето, подви нозе, прегърна кученцето и веднага потъна в блажен дълбок сън.
Никога не съм разбирал хората, които се оплакват, че са нещастни. Тези хора ми изглеждат овехтели и оглупели умствени инвалиди, които не природата е лишила от умението да бъдат щастливи, а самите те, със собствените си ръце са се лишили от тази способност. Вярно, не може да се каже, че аз съм щастлив винаги, тъпо и безрезервно. Не, моята душа познава както полетите на възторга, така и отчаянието на мъката, това глухо, черно и лепкаво отчаяние, което се процежда от мен и с намазаните си с лепило пипалца вкарва в душата ми какви ли не допълнителни мръсотии и гадости, утежнявайки и без това мрачното ми настроение. Аз съм нормален човек, затова тъгувам и се измъчвам не по-рядко от другите, но умея да бъда щастлив и не разбирам хората, които не са способни на това.