Страница 15 из 108
Но поне в едно този път на Женя й провървя — баща й не си беше вкъщи. Кристина се шмугна в тоалетната, а Женя отиде до прозореца и го отвори. Младежът не се виждаше никъде. От яд сълзи бликнаха в очите й. Защо, защо всичко в живота й е толкова объркано? И самата тя е непохватна, неслучайно баща й я нарича „слонче“. Такава си е, вярно. Когато чу в коридора стъпките на Кристина, Женя отскочи от прозореца и се постара да придаде на лицето си израз на простодушно съчувствие.
— Всичко наред ли е? — колкото можа по-весело попита тя.
— Благодаря ти, Женечка, спаси ме от смърт — усмихна се преподавателката. — Е, аз ще вървя, заключи след мен.
Оттогава Женя загуби спокойствие. Където и да ходеше, постоянно се оглеждаше с надеждата да зърне онзи пламенен, пълен с възторг поглед. Та нали, ако толкова я бе харесал, този младеж би трябвало да се опита да я види отново, още повече че знае къде живее. Но него все го нямаше. А после пристигна първото писмо и Женя разбра, че той няма да търси среща с нея. Поне засега. Ще й пише.
Именно това разказа сега на баща си. Е, всъщност естествено далеч не всичко. Благоразумно пропусна някои подробности като разпуснатата коса и надничането от прозореца на третия етаж.
— И смяташ, че трябва да повярвам на това? — сухо попита баща й, след като изслуша нейния разказ.
— Татко, разказах ти всичко, както си беше. Какво друго искаш да чуеш от мен?
— Искам да ми разкажеш за общите ви познати. За каква компания става дума в писмото?
— Нямаме никакви общи познати! Виждала съм го един-единствен път, дори не съм разговаряла с него.
— В такъв случай обясни ми, ако обичаш, какво има предвид, като пише: „Аз няма да позволя на никого да каже лоша дума за теб“?
— Не знам! Татко, наистина не знам… Защо не ми вярваш?
— Защото съм разумен човек, за разлика от теб, и умея да разсъждавам на нивото на нормалната здрава логика, а не на нивото на сълзливите романтични емоции. От това, което прочетох в тези писма, и от това, което ти току-що ми разказа, могат да се направят само два извода: или ти ме лъжеш, или той е луд, страдащ от халюцинации. Той си въобразява, че имате общи интереси и общи приятели, които говорят нещо за теб. Ако такива приятели съществуват, значи ти ме лъжеш. Ако ли не — твоят почитател не е в ред с главата. Можеш ли да ми предложиш трети вариант?
Женя не можеше да измисли никакъв трети вариант. Със сигурност знаеше, че нямат общи познати с този младеж. Или все пак имат, но тя не знае за това? Но и не искаше да се съгласи, че човекът, който я гледаше със страстно обожание, е луд. Срещу никакви съкровища на този свят не би се съгласила да признае, че нейното първо и засега единствено в живота й романтично приключение е следствие не на „любов от пръв поглед“, а на банално безумие.
— Значи така — заключи баща й, недочакал от нея ясни обяснения. — Ще взема тези писма. Ще помоля свои познати да поработят с тях и да те защитят от неговото натрапничество.
— Той не ми се натрапва. — Женя все още се опитваше слабо да се съпротивлява, но вече разбираше, че всичко е свършено. — Не ми е сторил нищо лошо.
— Засега не ти е сторил. И аз не смятам да чакам болният му разум да реши, че трябва да те убие или изнасили.
— Татко!
— Точка по въпроса. Няма какво повече да обсъждаме. Мога да добавя само едно: съжалявам, че моята дъщеря се оказа кръгла глупачка, която не разбира елементарни неща. Вместо веднага да разпознае у този почитател психично болен човек и да съобщи на баща си за неговото натрапничество, тя си е втълпила някаква идиотска история за неземна любов и не желае да се съобразява с очевидни факти.
Глава 4.
Ох, колко мразеше Сурин тези срещи! Кой знае защо му се струваше, че е много по-безопасно да контактува с Рубцов по телефона. Изглежда, имаше чувството, че разискването на въпрос по телефона е определено по-проста работа и не крие никаква заплаха, докато при лична среща ще трябва да напряга всичките си умствени способности и мозъчни гънки. Като много други държавни служители и Василий Никанорович Сурин нямаше нищо против да получава пари, но страшно не обичаше да заработва тези пари. Когато късно снощи Рубцов му се обади по телефона и с обичайния си спокоен тон заяви, че трябва да се срещнат, сърцето на Сурин тревожно се разтупка. През цялата останала вечер се заяждаше с жена си и едва се сдържаше да не си го изкара на децата, които като всички нормални деца даваха повод да им се разкрещи всяка минута, ако не и всяка секунда.
— Вася, защо не си легнеш вече — ядосано каза жена му след поредната му нападка. — Когато се умориш, ставаш съвсем непоносим. Време ти е да си вземеш отпуск.
Сурин премълча и със скръбна физиономия тръгна към банята. Отпуск, отпуск… Самият отпуск е хубаво нещо, но няма никакво отношение към Рубцов. От Рубцов не можеш да се отървеш с никакъв отпуск и дори не можеш да се пенсионираш.
Цялата нощ го тормозиха някакви объркани сънища, в които той ту летеше със самолет, ту бе тръгнал за някъде с велосипед и знаеше, че трябва непременно да стигне навреме, инак Рубцов строго ще го накаже. Къде именно трябваше да стигне и какъв е този срок, сънят не казваше, но страхът пред гнева на Рубцов затъмняваше всичко наоколо. Сурин се събуди разбит и потен, с отвратителен кисел вкус в устата, сякаш предната вечер бе прекалил с пиенето и бе изпушил цял пакет лоши цигари.
Срещата им беше определена за един часа по обяд, в бар с почти неприличното име „Пивницата“. Но името всъщност беше единственият недостатък на това заведение, което се намираше на Ленински проспект. Първо, беше достатъчно близо до работата на Сурин и обедната почивка щеше да му стигне за срещата. Второ, „Пивницата“ се намираше недалеч и от офиса на Рубцов, чиято обедна почивка беше ненормирана, но който все пак ценеше времето си. И трето, кухнята в нея беше повече от прилична, макар и скъпичка за държавната заплата на Сурин. Василий Никанорович отдавна вече не живееше само от заплатата си.
Рубцов пристигна, както винаги, на минутата — спокоен, сдържан, изтупан, сякаш навън не цареше трийсетградусова жега. Със строг делови костюм и вратовръзка. „Сигурно изобщо не се поти — кой знае защо се мярна в главата на Сурин, който се задушаваше в ризата си с къси ръкави. — Не човек, а машина“.
След като поръча обяда, Рубцов мина на въпроса. Колкото повече го слушаше Сурин, толкова повече се смайваше. Заради тази ли дреболия цялата минала нощ го измъчваха кошмари?
— Слушай, не ти ли се струва, че се тревожиш само задето си нямаш други грижи? — попита той без заобикалки. — Какво си се заял с момичето? Голяма работа, някакъв глупак й пишел писма. Какво сега, заради това да вдигна на крак цялата руска милиция ли?
— Не ме разбра добре — бавно произнесе Рубцов, загледан в него със студените си ясни очи. — Евгения е моя единствена дъщеря, бъди така добър да го проумееш веднъж завинаги. Нещо повече, моята единствена дъщеря има лоша наследственост, много лоша, казвал съм ти какво представляваше майка й и с какви усилия изтръгнах детето си от нейните лапи. Не мога да допусна Евгения да тръгне по нейните стъпки и съм готов да направя всичко, за да предотвратя това.
— Абе, я не откачай! — избухна Сурин. — Какво общо има тук наследствеността? Да не би момичето да пие, да се шляе без работа и да взема наркотици? Ти не я пускаш на крачка от себе си! Какво общо има между тези писма и наследствеността? Може би си мислиш, че ще стане проститутка само като ги прочете? В края на краищата вземи само ти да отваряш пощенската кутия, прибирай писмата — и тя няма вече да ги чете. Защо натоварваш мен с тази работа? Сякаш че ако намериш това момче, наследствеността никога няма да се прояви. Знаеш ли какво казва народът? На когото е писано да го обесят, никога няма да се удави. Каквото й е писано на твоята Евгения, това и ще стане, а писмата тук не играят никаква роля.
Струваше му се, че говори убедително и логично и сега Рубцов ще се усмихне, ще го потупа по рамото и ще каже: „Прав си, Вася, нещо се изхвърлям от уплаха. Забрави за това, я по-добре да си хапнем пържолите, че вече изстиват“. Но Рубцов кой знае защо не каза това. Очите му станаха още по-светли и студени, сякаш вътре в главата му някой изключи отоплението и само след няколко секунди лицето му щеше да се покрие със скреж.