Страница 107 из 108
В първите два магазина Женя беше като полудяла — сваляше от закачалките и носеше в пробната всичко наред. Купи си разкошен широк панталон с цепка, който приличаше на дълга пола, няколко стилни къси полички и блузки с големи деколтета, много красива вечерна рокля, два чифта изящни обувки и боти с дебела подметка и връзки догоре, четири комплекта умопомрачително скъпо бельо, но най-важното — най-сетне си купи хубава маркова козметика, за каквато по-рано нямаше пари. Но още в третия поред магазин, където Женя смяташе да си купи късо палто от стригана норка, взе да я завладява скука. След като премери няколко модела и не ги хареса, тя влезе в един ресторант да обядва.
И тук не се получи никакъв празник. Понеже не беше глезена с хранене в ресторанти, тя очакваше това да е нещо необикновено: внимателни сервитьори, чудесни на вкус ястия и изобщо… Онзи първи несполучлив опит с испанския ресторант Женя отнесе за сметка на непознаването на менюто и беше сигурна, че сега всичко ще бъде наред и празникът непременно ще се състои. Сервитьорът беше повече от любезен и внимателен, ястието, което тя си поръча, носеше загадъчното име „лазаня“ и масата беше аранжирана красиво, но… Кой знае защо във всичко това нямаше нищо необикновено. Просто храна в чиния, която Женя изяде, и просто сметка в кожена папчица, която тя плати.
След като обядва, Женя се отби в още два-три магазина, но интересът й към покупките спадаше буквално в движение. Беше уморена, краката я боляха, новите обувки й стягаха, а най-важното — едно разочарование я задушаваше и притискаше към земята. Това ли било то? Това ли бил животът, към който тя така се бе стремила?
Когато се прибра, Женя грижливо окачи в гардероба новите дрехи, нареди в банята купената козметика. Този ден мина. А утре? Какво ще прави утре? Вчера тя беше сигурна, че водовъртежът на прекрасния свободен живот на възрастните ще я подхване, ще я завърти и от този момент нататък няма да има нито една скучна минута. Приятели, почитатели, дискотеки, нощни клубове… Ама откъде ще се вземат тези приятели и почитатели? Къде са те? Днес тя прекара целия ден сред хора — и нито един нов познат. Да се сближи с някого от колегите от курса по немски? Абе няма сред тях нито един, който да прилича на прекрасен принц или на приятелка, която би я въвела в кръга на този мечтан живот. И изобщо, тя не смята вече да ходи на курсове, търпеше ги само за да я взема баща й в чужбина, а сега баща й е в затвора. Е, та какво значи ще прави утре? Дори на работа няма да ходи, защото фирмата вече няма ръководител, на когото ще е нужна като секретарка.
Женя отвори сейфа, извади две кадифени кутийки и сложи в тях гривната и верижката. Каква омраза бе бушувала у нея всеки път, когато виждаше украшенията, купени от баща й за. Олга! Колко й се искаше поне веднъж да си сложи тези изумителни изящни накити, искрящи от диамантите, изумрудите и сапфирите! Ето на, сега ги сложи и не просто ги сложи, а ги носи цял ден. И какво? Животът й не се промени, нищо не се случи, всичко остана, както си беше.
Олга… Ако знаеше баща й колко я болеше, като слуша как той се готви да замине с любовницата си за Ница, Барселона или Ямайка, докато самата нея я очакваше скуката на Жигульовското море при чичо Сева или в краймосковската вила на някой от приятелите на баща й… Понякога той донасяше вкъщи и окачваше в своята стая ту красиво кожено палто, ту манто, ту невероятно красив костюм и казваше, че това е подарък за Олга — за рождения й ден или за Осми март, който той е купил предварително. Женя хапеше устни и с всички сили се бореше с изкушението да нареже дрехата с острия кухненски нож. Когато баща й не беше вкъщи, тя тайно сваляше тези дрехи от закачалките и ги мереше. Защо, защо Олга трябва да носи това, а тя, родната дъщеря, не може?
Планът се зароди в главата й внезапно, още щом чу, че прилича на певицата Светлана Медведева. Омразата към баща й и неговата любовница се сля в едно с разочарованието от това, че този странен младеж обича така нежно и предано не нея, Женечка Рубцова, и с отдавна узрялата, но потискана жажда за живот — ярък, свободен, независим и богат. И цялата тази гърмяща смес се допълни с унижението, което Женя изпита, когато видя Игор Лесников. Той, толкова красив, а тя — в стар анцуг, с глупава детинска плитчица. Невъзможно е да живее повече такъв живот, при който е принудена да изглежда като изрод пред най-красивия мъж на света. Невъзможно е! Трябва да се направи нещо.
И решението дойде дори по-бързо, отколкото тя успя да го осъзнае. Докато описваше пред Лесников външността на своя почитател, Женя лъжеше по-скоро по навик, защото се беше приспособила към постоянните лъжи — още Раечка от малка я бе научила на този спасителен начин да оцелява край своя баща тиранин. Но и още нещо, в началото смътно и неясно, настойчиво надигаше глава от дълбините на съзнанието й и й диктуваше: не казвай истината, нямаш интерес милиционерите да го открият. И едва на следващия ден Женя равнително ясно формулира задачата пред себе си: трябва да намери този човек и да използва неговата грешка.
Не беше никак трудно да намери почитателя — той наистина дойде в клуба да види групата „Би Би Си“, а за часа и мястото на изявата разбра от самия Игор. Баща й беше на поредната си среща с Олга и Женя се чувстваше в пълна безопасност: той никога не я търсеше по телефона по време на тези срещи. И не се прибираше по-рано от два часа през нощта. Тя се облече както тогава, когато почитателят я бе видял за пръв път, разпусна си косата, гримира се. В края на краищата, нали нищо не рискуваше — ако я види и не се припознае за втори път, той просто ще подмине. Но плахият възторг, който се изписа на лицето му, когато тя открехна вратата и се появи пред него, показа на Женя по-ясно от всякакви думи: беше я познал и отново я беше взел за Светлана. Успя да му завърти главата. Той й повярва напълно и безпрекословно. Само веднъж тя се уплаши, като почувства, че една неточна дума — и всичко ще се провали. Когато му се обади последния път, той я попита защо продава концертния си костюм. Въпросът беше неочакван и Женя едва не се издаде, че не разбира за какво става дума. Но всичко се размина. И едва после Игор й обясни каква е работата.
Най-трудни се оказаха прегледите на видеозаписите, когато на екрана изникваше лицето на Кирил. Трябваше да се преструва, да играе, за да не се издаде с нещо. Женя отдавна се беше научила да се преструва и да лъже, но тя преодоля последния сеанс с цената на невероятно напрежение — нали трябваше да избира: Игор или Кирил. Ако „разпознаеше“ Кирил, те щяха да го заловят, но преди това тя щеше да прекара с Игор няколко чудесни вечери по нощни клубове, щеше да танцува с него, щеше да чувства ръката му на талията си. Ако пък „не го разпознаеше“, щеше да опази Кирил и да получи парите, които рано или късно щеше да плати баща й, за да помогне на любовницата си. Но в този случай тя едва ли би могла да се вижда с Игор. В течение на почти три часа Женя се преструваше, че гледа екрана, а в действителност мъчително и трудно правеше своя избор.
Избра Кирил.
Но Кирил бе убит. И тя не получи парите. Бе могла да се спре, но не го направи. Целта е поставена, мечтата я примамва с красиви светлини, които с всеки ден все повече се доближават, тя вече чувства топлината им, ето, те вече парят очите й… Невъзможно е да зареже всичко насред пътя, когато желаната цел омайва главата й с аромата на свободата. Щом не може да получи само парите, с които би си купила свободата от бащата тиранин, ще постигне освобождаването си по друг начин. А същевременно ще получи и пари, защото дори властите да конфискуват всичко, ще останат скъпоценностите на Олга, с които тя ще може да живее без проблеми няколко години. Само колието с диамант от карат и половина струва много хиляди долари. А още колко пръстени, гривни, колиета, обици има! Ще й стигнат до старини.
И ето… Баща й е арестуван. Скъпоценностите на омразната Олга са изцяло на нейно разположение, а и парите, които милицията не прибра при обиска. Тя е свободна, никой не я кара да препрочита „Война и мир“ и да конспектира Радишчев, никой не й забранява да облича каквото си иска и да си прави, каквато иска прическа. Свободна е. Само че какво да прави с тази свобода?