Кралицата на изменниците

— Тук цари пълен хаос! — възкликна Сония. — Никой ли не командва тук?

Шумът в стаята леко поутихна. Всички извърнаха глави към нея. Една Изменница, която току-що беше влязла в стаята, се спря и я зяпна. Сония изруга на ум; Нямаше намерение да произнася това на глас.

— Къде е Калия? — попита Лоркин Изменницата.

— Лекува някого — отвърна жената.

— Кой приема новите пациенти?

Жената сви рамене и се огледа.

— Някой…

Лоркин махна с ръка.

— Отивай да си вършиш работата. Аз ще се оправя.

Жената бързо се отдалечи. Лоркин погледна към пръстените на ръката си и натисна камъка на един от тях. Погледът му се зарея в далечината и той остана неподвижен доста дълго време, след което кимна и се обърна към Сония.

— Савара изпраща една Говорителка тук. Тя ще се погрижи всички да изпълняват нарежданията ти. Преди Калия ръководеше лечението на болните в Убежището, но тя наруши няколко закона и… ами в момента не е на себе си. Тук е само защото се нуждаем от експертизата й. — Неприязънта му бе очевидна. — Тя владее малко лечителство. Мисля, че най-добрият начин да се справим с нея, е да й даваме пациенти за лекуване, но не и право да взима решения.

Сония повдигна невярващо вежди.

— Савара ме прави отговорник?

— За тази вечер. — Лоркин се намръщи. — Трябваше доста да я убеждавам. Мислехме си, че можем да разчитаме на Калия, но… — Той сви рамене. — Не мога да ти дам подробности, ала тя взе някои неправилни решения и това разби самоувереността й. Калия е добра лечителка. Самоотвержена. Можеш да разчиташ, че ще си свърши работата. — Той отстъпи към изхода. — Говорителката Ивали ще бъде тук всеки момент. Аз трябва да вървя. Посланик Денил трябва да се върне с мен.

Денил повдигна вежди, но когато последва Лоркин навън, не изглеждаше особено загрижен. Сония погледна към Мерия, която оглеждаше стаята и клатеше глава.

— Няма да отнеме много време да оправим всичко тук — увери я тя. — Стига хората да изпълняват каквото им кажем.

Мерия кимна нетърпеливо.

— Винаги съм искала да организирам болница. След като разгледам света.

Сония погледна младата жена с подновен интерес. „Къде си крила това момиче, Винара?“ — помисли си тя. Често подозираше, че Повелителката на лечителите задържа най-добрите от новите попълнения за себе си. „Не че аз нямаше да го направя, но не се намирам в нейното положение. Но по всичко личи, че е позволила на тази да й се изплъзне. Може би някой ден, след като Мерия задоволи страстта си за скитания, тя ще се върне, за да работи с мен“.

От претъпкания с хора коридор се появи една Изменница и срещна погледа на Сония. Магьосницата се изпъна и се усмихна. Потисна в съзнанието си всички планове за бъдещето на Мерия, престъпи напред и започна да обяснява от какво имат нужда тя и ранените в Арвис.

Празнични клади не бяха издигнати само на пътя към двореца, установи Денил, когато заедно с Тайенд, Лоркин и бившите роби на Ачати отиваха към Дома на Гилдията. Те горяха из цял Арвис и мисълта за всички красиви и ценни предмети, които се използваха за разпалки, караше Денил да се чувства зле.

„Това са просто предмети“ — каза си той. Но въпреки това бе тъжен и не се заблуждаваше, че заедно с красотата не се унищожава и познанието. Как можеха бившите роби, повечето от които не можеха да четат, да осъзнаят, че изгарят нещо, от което могат да спечелят полза както те, така и наследниците им? Може би двамата, които вървяха зад тях, щяха да го оценят. Все пак се криеха в библиотеката на Ачати. „Дали в момента я изгарят? Ако още не са, ще успея ли да убедя Изменниците да я запазят?“

Той погледна към младия мъж, който вървеше до него. Лоркин щеше да разбере. Сигурно нямаше да може да направи нищо, но Денил бе длъжен да опита, в случай, че имаше дори най-малък шанс да успее.

Онова, което го възпираше, бе споменът за Лоркин, който се биеше редом с Изменниците. За ашаките, които падаха под ударите им. Мисълта, че може би точно неговият удар е убил Ачати.

От неловкото мълчание, което цареше между тях, Денил предположи, че Лоркин е наясно, че заставането му на страната на Изменниците е обтегнало отношенията му с Денил и Гилдията. „Но в моя случай не може да знае защо. Само Тайенд знаеше, че двамата с Ачати бяхме повече от приятели“. А Тайенд не беше казал нищо.

— Постигнахте ли някакъв напредък с книгата си? — попита Лоркин.

— Не и напоследък — отвърна Денил.

— Копията, които направихте, стигнаха ли до Гилдията?

— Още не.

Те продължиха да вървят мълчаливо още няколко минути, избягвайки поредната група празнуващи. Най-накрая завиха зад един ъгъл и пред тях се появи Домът на Гилдията. За щастие тук нямаше клади, но пък улицата беше тъмна. Когато се приближиха, Денил чу как Тайенд си поема рязко дъх. В същото време и той забеляза, че портата виси странно настрани. Някой я беше счупил.

Лоркин бръкна в жилетката си и извади нещо. Вдигна го с два пръста пред гърдите си и се приближи до портата. Наведе се да погледне изкривения метал и тихо изсумтя.

— Само магия може да причини това — промърмори той. Изправи се и погледна намръщено сградата. — Вратата е отворена.

Тайенд и Денил не помръднаха, а Лоркин погледна намръщено отворената врата.

— Мисля, че трябва да се върнем и да…

— Аз ще отида да проверя — каза Лак и тръгна напред, следван от Вата.

— Чакайте, не може… — започна Лоркин, но бившите роби не му обърнаха никакво внимание, прекосиха мълчаливо двора и влязоха в сградата. Лоркин въздъхна и погледна към Денил. — Сигурно ви харесват.

Денил срещна погледа му.

— Бяха роби на Ачати.

Лоркин примигна и лицето му се изкриви от болка.

— Той не оживя, нали?

— Разбира се, че не. Той бе един от най-близките съветници на краля.

— Чудесен начин да му се отплатя за това, че ме измъкна от Арвис. — Гласът на Лоркин бе изпълнен със съжаление.

— Със същия успех би ви предал на краля, ако смяташе, че от това ще спечели Сачака — каза Тайенд.

Денил хвърли остър поглед към Тайенд и елийнецът го погледна в отговор. „Предизвиква ме да възразя — помисли си печално Денил. — Не мога. Макар че ми се иска да вярвам, че Ачати нямаше да се чувства добре, ако трябваше да го направи“.

Лоркин погледна към предмета, който държеше в ръката си и поклати глава. Денил се взря в него и забеляза лекото отражение на светлина.

— Не е честно да поемат рискове заради нас. Останете тук. По-встрани. — Той тръгна към вратата. Денил погледна Тайенд и двамата забързаха след Лоркин. Когато младежът ги забеляза, той въздъхна. — Тогава не се отдалечавайте от мен. Останете зад бариерата ми.

Когато влязоха в сградата, Денил усети вибрацията на бариерата, която ги обгради. Вътре беше тъмно. Лоркин създаде светлинно кълбо и го изпрати да се носи пред тях. Влязоха в празната Господарска стая. Лоркин избра десния коридор. „Ако посегателите са търсели магия или ценности, сигурно са се отправили към стаите на човека с най-висок статут“. Когато стигнаха до стаите на Денил, Лоркин влезе вътре. Помещенията бяха празни, но някой бе преровил сандъците и скриновете, изхвърляйки по-голямата част от съдържанието им на пода. Те се обърнаха да си вървят, но пред тях застана Лак, който държеше фенер.

— В къщата няма никой — докладва робът. — Вата проверява конюшните и стаите на робите. Но си мисля, че едва ли някой ашаки ще се крие тук.

Лоркин въздъхна с облекчение и се обърна към Тайенд.

— Искате ли да дойда с вас, за да вземете кръвния пръстен?

Тайенд поклати глава.

— Веднага се връщам. — Той махна с ръка на Лак и двамата изчезнаха в коридора.

Къщата беше много тиха. Денил огледа стаята. „Взети са много малко неща. На кого са му нужни гилдийски мантии и стари книги? Трябва ли да взема с мен записките си? Къде да ги сложа? Никъде не е безопасно. Но може да направя нещо по въпроса“. Той погледна към Лоркин, после бръкна в мантията си и му подаде писмото на Ачати. Лоркин го взе, разтвори го и го прочете. Когато го връщаше на Денил, той потрепна.