Кралицата на изменниците

— Дали Изменниците ще ми позволят да взема библиотеката на Ачати? — попита Денил. — Стига да не е разграбена.

Лоркин се намръщи, после замислено се заигра с пръстените си.

— Савара каза, че получавате достъп до нея — отвърна Лоркин. — Ако й кажете къде се намира, тя ще изпрати някой да я пази.

„Савара каза?“ Денил погледна към пръстените и видя, че Лоркин докосна един от камъните. „Интересно“.

Младежът отново отпусна ръце край тялото си.

— Ще ми направите ли една услуга в замяна?

Денил сви рамене.

— Зависи от услугата.

— Отведете майка ми у дома колкото се може по-скоро. — Лоркин се намръщи. — Тя няма да се меси умишлено, но самото й присъствие тук създава проблеми. Не говоря за себе си, а за Изменниците. Те трябва да дават заповедите тук.

— И на Гилдийските лечители ли?

— Да не са й поверили командването им?

— Всъщност не. — Денил сви рамене. — Ще отговарят пред собствения си водач, а след това пред мен.

Лоркин изглеждаше облекчен.

— Значи няма причина тя да остава тук?

— Освен да се убеди, че аз и Мерия сме в безопасност… не. Но Савара я изпрати начело на болницата.

— Само за през нощта — каза твърдо Лоркин. Той разтри слепоочията си и въздъхна. — Ще кажете ли на Оусън, че присъствието й тук обтяга отношенията между Сачака и Обединените земи?

— Мога да му предам притесненията ви и желанието на кралицата.

Лоркин поклати глава.

— Ако майка ми усети и най-лекия намек, че това е дошло от мен, тя ще бъде още по-решена да остане. Трябва да излезе от вас, Денил. Освен това… аз вече не съм магьосник от Гилдията.

Денил се спря, за да огледа младия магьосник, който бе довел в Сачака като свой помощник. „Той наистина смята да остане с Изменниците. Отказал се е от всичко заради тях. И заради любовта си, предполагам. Аз едва ли щях да го направя. Дори и заради Ачати. Можех да го направя заради Тайенд, когато бяхме млади и отдадени един на друг. — Той усети ехото на онова чувство. — Да, мисля, че бих могъл“.

Лоркин отново погледна към ръцете си. Той свали един от пръстените си и го подаде на Денил.

— Това е причината да изпратите майка ми у дома. Това е причината Обединените земи да установят приятелски отношения със Сачака.

Денил взе пръстена и го огледа. Обковът му бе сребърен, а камъкът вътре бе прозрачен.

— Какво е това?

— Хранилищен камък.

Денил затаи дъх. Той си спомни думите на Ачати: „Ако все още съществуват или са били създадени някакви, това ще има ужасни последствия за всички държави“.

— В него има сила само на няколко магьосници. Проблемът с хранилищните камъни е, че няма как да знаем колко сила могат да съхранят. Ако е твърде много, те ще се счупят, освобождавайки цялата енергия. По-безопасно е да има няколко хранилищни камъка с малко енергия, отколкото няколко с повече. Но и така това би могло да е решението на проблема със защитата на Обедините земи, без да се прибягва до черната магия.

— Значи Изменниците са излъгали. Наистина са знаели как да ги правят — въздъхна Денил.

— Не, макар да имат подобни камъни. Боя се, че аз — ние — им дадохме идеята да опитат. Досега са направили само няколко, но не виждам причина да не направят още или да подобрят метода за създаването им. — Лоркин погледна към пръстена, после вдигна очи към Денил. — Савара каза, че можете да го задържите.

Денил се намръщи.

— Подкуп?

— Първата заплата за услугите на лечителите.

— Как да го използвам?

— Докоснете го. Изтеглете силата така, сякаш я взимате от друг магьосник. Трябва да я използвате веднага, тъй като не знаете как да съхранявате енергия. Зареждането му става по същия начин. Просто му предайте енергията така, както когато я предавате на друг магьосник.

— И не трябва да съхранявам много енергия в него.

Денил отпусна ръце. Той погледна към Лоркин, обмисляйки онова, което бе научил от бившия си помощник. После кимна.

— Това определено ще убеди Гилдията да привика обратно майка ви.

Лоркин се усмихна.

— Благодаря. Преди да тръгне, ще прекарам известно време с нея. Липсва ми. Както и приятелите ми. И Ротан. Ах, има още нещо, което искам да ви попитам за лорд Регин. Дали той и…? — Лоркин замълча и се обърна към вратата. — Посланик. Намерихте ли го?

Тайенд стоеше на прага заедно с Лак и Вата. Той държеше малък пръстен, който осигуряваше връзката му с елийнския крал.

— Точно където го бях оставил.

— Добре — рече Лоркин. — Сега тук ли искате да останете или ще се върнете с мен? — Той погледна към Денил. — Докато се върнем обратно, вече ще сме научили дали библиотеката на Ачати е непокътната. Най-добрият начин да попречим на разграбването й, е да се настаните в сградата, а според мен Савара ще се съгласи, че е най-добре основните й връзки с Гилдията и Обединените земи да са й под ръка.

Денил въздъхна с облекчение и видя как в очите на Тайенд проблясва надежда.

— Само да си взема някои неща и с удоволствие ще приемем предложението ви.

Глава 31

Награди

В очите на Аний отново се промъкна онази разсеяност — помисли си Лилия, когато излезе от спалнята си. Тя коленичи на пода до креслото и я прегърна. Аний подсмръкна и се обърна към нея.

— Знам, че сте го погребали в гората, но не е правилно. Трябва да го сложим при семейството му.

— Те къде са погребани?

— Не съм сигурна. Гол ще знае.

Лилия я целуна. Когато ръцете на Аний се плъзнаха по тялото й, на вратата се почука. Лилия се отдръпна и въздъхна. Изпрати малко магия към вратата и я отвори.

— Гол — рече Аний с очевидно облекчение, когато едрият мъж влезе в стаята, придружаван от лорд Ротан. — Как мина?

Той седна.

— Нещата се връщат в предишното си състояние невероятно бързо. Крадците веднага спряха да се наричат „принцове“ и си върнаха предишните територии — както и всичко останало, което могат да заграбят. Ако искаш да поемеш територията на Сери, трябва веднага да действаш.

Аний се намръщи.

— А дали неговите хора ще работят за мен?

Сери кимна.

— Онези, които попитах, са склонни. Предпочитат теб пред който и да е от съседите. Помага, че си му дъщеря, но донякъде прави нещата по-трудни. Сери използва всичките си услуги и е длъжник на доста хора, но има скътани парици и е уважаван за това, че спазва обещанията си.

Лилия погледна към лицето на Аний и стомахът й се сви, когато видя каменното изражение на приятелката си.

— Ще го направя. — Тя погледна към Гол. — Но само ако ми помагаш.

Гол се усмихна.

— Надявах се да ме поискаш. Не че не ми се иска да се оттегля.

— Аз те освобождавам — каза Аний. — Няма да си ми телохранител, а мой заместник. Какъвто всъщност беше за баща ми. Не знам защо той просто не те направи такъв.

— За да не ме превърне в мишена — каза й Гол.

— Е, вече няма смисъл да се преструваш на телохранител. Никой няма да ми повярва, че съм си избрала телохранител, който е два пъти по-възрастен от мен.

Гол скръсти ръце.

— Пак мога да те натупам по всяко време.

Аний се изправи.

— Вярно ли? Да видим…

— Простете за прекъсването — намеси се Ротан, — но мога ли да ви предложа да проверите тази теория на друго място, а не в стаите на Сония? А и Висшите магове няма да са доволни, ако закъснеем, особено след като ние настояхме срещата да се проведе колкото се може по-скоро.

Аний го погледна замислено, след което се обърна към Лилия. На лицето й бе изписано извинително изражение.

— Съжалявам, Лилия, но ако ще заемам мястото на баща си, няма да мога да присъствам на срещата.

Лилия впери поглед в нея.

— Но… ти трябва да ни разкажеш какво стана.

— Не, не трябва. Няма никакво значение дали аз ще го разкажа или ти, или лорд Ротан. — Лицето на Аний бе сериозно. — Ние знаем, че Скелин има съюзници в Гилдията. Кой знае кой от крадците е наследил тези връзки? Ако шпионите не знаят как изглеждам, по-добре да запазя това в тайна. А ако знаят, няма нужда да им го припомням.