Кралицата на изменниците

Всички Изменници едновременно спряха да нанасят удари срещу ашаките. Жуженето във въздуха секна. Тропотът на крака спря. Гласовете утихнаха.

Изменниците заобиколиха останалите ашаки, които ги погледнаха предизвикателно. Лоркин отмести поглед от тях към Савара.

„Какво ли ще направи тя? Досега заповедта й бе да се избият всички ашаки. Не видях никой от тях да се опита да се предаде. Малцината, които съчувстваха на робите и не искаха да се бият с Изменниците, напуснаха страната“.

Заповедта да се избият ашаките целеше пълната им победа. След като вече бяха победени, щяха ли да останат живи, ако решат да се предадат? Той се замисли за камъните, които поддържаха безжизнената пустош. Изменниците можеха да бъдат безмилостни…

Савара направи крачка напред, после втора. Лоркин видя как Тивара се напрегна. Обърна пръстена с хранилищния камък навътре, за да може да свие пръсти около него, ако имаше нужда от енергия. Савара се спря.

— Крал Амакира — извика тя.

Ашаките не помръднаха. Лоркин се опита да зърне краля между тях. Мълчанието се проточи.

— Победен си — каза Савара. — Излез напред, или си твърде уплашен, за да покажеш лицето си?

Откъм ашаките се дочу мърморене и Лоркин зърна движение.

— Нима очакваш от мен да се предам?

Гласът накара Лоркин да потрепери. В съзнанието му се заредиха образи на мъжа, седящ на трона си, на затвора, на робинята… Той ги прогони с примигване и се съсредоточи върху сцената, която се развиваше пред очите му. Ашаките се разстъпиха встрани и кралят излезе напред.

— Ние не се предаваме на Изменници — каза той.

Докато говореше, ръката му се плъзна към колана и стисна дръжката на камата му. Когато я изтегли, скъпоценните й камъни проблеснаха на слънцето. Той протегна ръка към Савара, насочил острието към нея. Пусна ножа, който се залюля във въздуха. Ръката му се отпусна край тялото.

Внезапно, с бързо движение, почти неуловимо за око, камата се завъртя и се изстреля напред, забивайки се в гърдите му.

Лоркин си пое рязко дъх и чу ахканията около себе си. „Добре, това вече не го очаквах — помисли си той, когато кралят падна и бе подхванат и положен на земята от ашаките. — Дали се самоуби или накара някой от ашаките да…?“

Оцелелите ашаки отстъпиха бързо назад, когато ярка светлина обви тялото на краля. Разнесе се остро пропукване, последвано от рева на мощни пламъци, който отекна между сградите. „Останалата сила на краля, която се освободи след изчезването на контрола“. Лоркин потрепери.

Светлината изчезна и единственото, което остана на мястото й, беше пепел.

Тогава въздухът пред Савара завибрира. Лоркин вдигна глава и видя, че погледите на оцелелите ашаки са съсредоточени върху нея. Изменниците осъзнаха, че мъжете обсипват кралицата им с удари и ги нападнаха. Лоркин потрепна при звука на глухо тупнете и хрущене на кости, когато последните ашаки паднаха под силата на яростната атака. „Те дори не си направиха труда да издигнат щитове. Използваха останалата си магия за един последен опит да убият кралицата на Изменниците и да подсигурят смъртта си“.

Ударите на Изменниците секнаха също толкова бързо, колкото бяха започнали, и над площада се възцари тишина, изпълнена едновременно с облекчение и ужас. Савара наведе глава и отпусна рамене. Тя не я вдигна и не каза нищо и след известно време Изменниците започнаха да се мръщят и да се споглеждат. Когато Тивара пристъпи напред със загрижен поглед, Лоркин я последва, но леко изостана, готов да помогне и оставяйки Тивара да говори.

Савара я погледна и поклати глава.

— Ашаки и Изменници. Толкова сме различни. И въпреки това сме еднакви, уверени, че сме прави. Изменниците вече не съществуват. Унищожихме всичко, срещу което се бунтувахме. Вече трябва да се наричаме сачаканци.

— Ние не сме същите — каза Тивара. — Ашаките вече не съществуват.

Савара погледна към Лоркин.

— А ти какво мислиш? Същите ли сме?

Лоркин поклати глава.

— Не. Да, вие сте решителни, но само по себе си това не е нещо лошо. Само решителността ви да сложите край на властта им би надделяла над тяхната решителност да я задържат за себе си.

Савара повдигна вежди.

— Интересно наблюдение от киралиец и бивш магьосник от Гилдията.

Той сви рамене и успя да се усмихне.

— Само не ми казвайте, че сте успели да направите онова, в което Гилдията се е провалила, докато не успеете да задържите властта повече от няколко десетилетия — и го направите без да бъдете толкова безмилостни, колкото ашаките.

Устните й се разтеглиха в лека усмивка, тя се изпъна и огледа събралите се Изменници.

— Битката приключи — обяви тя. — Тежката работа едва сега започва. Знаете какво да правите.

Лоркин видя мрачни лица и изморено покорство, когато кръгът от Изменници се разчупи. Говорителките се запътиха към Савара и тя пристъпи напред, за да ги посрещне. Останалите Изменници се събраха на групички. Заслушан в една близка група, Лоркин дочу водачката им да пита колко камъни са останали. Докато брояха, тя попита кой е съгласен да отнесе съобщение до бившите роби, за да им каже, че е безопасно да се върнат в града.

Усети как някой го смушква в ребрата и се обърна към Тивара, която кимна към кралицата. Савара и Говорителките се отдалечаваха. Двамата ги последваха. „Савара ще има нужда от охрана още известно време — осъзна той. После поклати глава. — Някак си се оказах в позицията на кралски телохранител. Никога не си бях и помислял, че може да стане такова нещо“.

— В двореца има много, много убити роби — казваше Говорителката Шая. — Не мога да преценя колко време ще е нужно, за да преместим телата. Дори да успеем да почистим тази вечер, вътре няма да е безопасно, докато не претърсим всички стаи.

— А свободните прислужници?

Шая поклати глава.

— Повечето се изправиха срещу нас. Останалите се разбягаха.

— Те са отгледани в лоялност — каза Савара. — И за разлика от робите имат какво да губят. Никога нямаше да ги спечелим за каузата ни. — Тя въздъхна. — Нуждаем се от безопасна база, откъдето да организираме всичко. Никъде на централно място. Какво ще кажете за някоя от онези къщи?

Шая се огледа.

— Ще изпратя отряди да ги претърсят.

Глава 29

Една нова, стряскаща свобода

Лилия забеляза, че макар екипажът да се суетеше по палубата, е към доковете, тя погледна към Аний и реши, че няма нищо против. Ротан беше наредил да изпратят храна и вода, и макар Аний да бе все още много изморена, лицето й вече беше придобило цвят и тя можеше да сяда.

Изражението й бе отнесено и изпълнено с болка, което караше сърцето на Лилия да се свива съчувствено, но приятелката й поклати глава и на лицето й се изписа решителност. „Тя проявява повече самоконтрол, отколкото бих проявила аз, ако изпаднех в нейното положение — помисли си Лилия. — Изведнъж започвам да виждам Сери в нея“. Той имаше същия навик да гледа разсеяно, после изведнъж да се съсредоточава. Просто Лилия не разбираше защо го прави.

„Сигурно когато беше сам или с Гол, тъгуваше да загубата на семейството си. — Лилия се намръщи. — Аний все някога ще осъзнае, че го е изгубила завинаги и когато това стане, аз ще бъда до нея, дори ако трябва да се измъкна от Гилдията“.

Двете наблюдаваха мълчаливо маневрите за акостиране на кораба. Ротан стоеше до капитана и тихо му говореше. Двамата магьосници, които бе оставил на доковете, пазеха екипажа от кораба на Скелин. Лилия се изуми как изпълняват заповедите му, без да имат представа какво става. Обикновено магьосниците не бяха толкова отзивчиви, поне съдейки по онова, на което бе ставала свидетелка. Но когато забеляза изписаното на лицата им уважение, тя си спомни, че Ротан е не само Висш магьосник, но и наставник и учител на Черната магьосница Сония, и е взел дейно участие в борбата срещу ичанското нашествие.

„При Ротан това е лесно да се забрави. Той не притеснява хората, нито е надменен. Толкова е отзивчив. Обзалагам се, че едва ли се смята за толкова важен“.