Страница 91 из 102
Ротан се обърна и я погледна, след което се приближи към тях. Усмихна се на Аний.
— Как се чувстваш? Готова ли си за тръгване?
Аний кимна, но когато се изправи, тя погледна надолу към тялото си и се намръщи.
— Вие ли ти се свят? — попита Ротан и протегна ръка да я подкрепи.
Аний поклати глава.
— Не, добре съм.
Той кимна, махна им с ръка и тръгна по дългата дъска, която екипажът бе поставил между кораба и дока. Аний направи няколко несигурни стъпки.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита тихо Лилия.
— Изглеждам ужасно. Чувствам се ужасно. И не мисля, че това палто някога ще е същото.
Лилия потрепери. Дрехите на Аний се бяха вкоравили от кръвта й. Тя хвана приятелката си под ръка.
— Ще ти купя друто.
— Може би е по-добре, че изглеждам така. Току-виж Висшите магове почувствали вина, че не са хванали по-рано Скелин. — Тя въздъхна. — Поне ти си чиста.
Лилия погледна към мантията си. Ротан я беше донесъл, за да не се налага да се прибира в Гилдията облечена с протритата си дегизировка. „Ако изобщо се върнех. Нещата можеха да не завършат добре“. Все още не можеше да повярва, че номерът е минал. Тя погледна към тялото на Скелин, което бе покрито със стар чувал, и потрепери. „Аз убих човек. С черна магия“. Но точно сега не искаше да мисли за това.
Двете настигнаха Ротан при парапета.
— Дали Висшите магове ще пожелаят да ни видят веднага, лорд Ротан? — попита тя.
Той кимна.
— Боя се, че…
— Той какво прави тук? — прекъсна го Аний с нисък, ръмжащ глас.
Лилия вдигна поглед и сърцето й замря, щом зърна облечения в черно магьосник, който чакаше на дока.
— Калън отговаря — отговаряше — за залавянето на Скелин — напомни й Ротан.
— И си свърши добре работата.
— Ще му кажем ли какво се случи? — попита Лилия. — Ами ако той е източникът на Скелин?
Ротан присви очи.
— Не казвай нищо преди съвета. — Той им се усмихна мрачно. — Не се тревожи. Ще разберем кой е източникът. Ако е някой Висш магьосник, това няма да е първият път, когато някой от нас има тъмни тайни. Ще се справим с него.
Докато вървяха по подвижното мостче, Лилия кимна успокояващо на Аний.
— Той прозвуча доста уверено.
Аний сви рамене и продължи да върви. Когато стигнаха до дока, Калън пристъпи напред, за да ги посрещне. Лилия се поклони, но Аний остана права с потъмнели очи и стиснати зъби.
— Лорд Ротан. Лейди Лилия. Аний. — Калън се обърна към Ротан. — Вие сте поискали да се срещнем тук?
— Да, Черен магьосник Калън. Ще ви обясня повече, след като се приберем в Гилдията, но засега мога само да кажа, че Скелин е мъртъв, както и майка му. Тялото му е на палубата, ако желаете да го видите. Лорандра е някъде в морето.
Калън повдигна вежди. Без да каже нито дума, той мина по мостчето и Отиде при тялото. Приклекна с гръб към тях и когато повдигна чувала, Лилия не можа да види изражението на лицето му. „А бих искала“ — помисли си тя. Калън се върна на брега. Той погледна право в Лилия и се усмихна.
— Ще се наложи да дадете някои обяснения. — Тя отбеляза, че тонът му не е неодобрителен.
— Чак когато се върнем в Гилдията — рече твърдо Ротан. — Погрижих се екипажът да бъде затворен, докато не ги разпитаме, а тялото да бъде отнесено в Гилдията.
Калън кимна и махна с ръка към края на доковете.
— Каретата, която ме докара, е все още тук, ако искате, можете да се възползвате от нея.
Ротан кимна. Те отидоха мълчаливо до нея. Лилия се огледа и забеляза как докерите се спират, за да гледат Калън. Изглеждаха любопитни, ала и неспокойни. „Но и учениците реагират така на преминаващата покрай тях Сония. Впечатлени, но и уплашени“. Тогава й хрумна, че някой ден хората ще гледат така и нея — когато се дипломира и започне да носи черна мантия. „Очаквах с нетърпение деня, когато ще сваля ученическата мантия. Сега ме е страх от него“.
Пътуването до Гилдията не беше дълго, тъй като широкият път водеше директно от Пристанището до нейните земи, като заобикаляше само двореца, но на всички им се стори доста продължително. Калън местеше поглед от Лилия към Аний и Ротан, като гледаше предимно възрастния магьосник.
„Изглежда озадачен. И притеснен. Мислех си, че ще е доста по-ядосан, когато разбере, че сме се справили със Скелин без него“. Всеки път, когато срещаше погледа му, тя навеждаше очи.
Когато пристигнаха, Ротан тръгна право към Университета, докато Калън се позабави, за да даде нареждания на кочияша.
— Разпоредителят е в двореца — извика той на Ротан.
Магьосникът се спря и се обърна.
— Върховният повелител Болкан?
— Също е при краля.
— Ще се върнат ли скоро?
Калън помръдна с рамене.
— Сигурно ще се приберат късно.
Ротан примигна и очите му внезапно се разшириха.
— И вие сте били в двореца, когато ви повиках, нали? Случва се в момента, нали?
Калън кимна.
— Но знаех, че ще ме повикате, само ако става въпрос за нещо важно. Мога ли да поговоря с вас насаме?
Ротан остави Лилия и Аний на стъпалата и се върна при Калън. Лилия видя, че Аний гледа с подозрение. Тя се обърна към магьосниците. Устните им помръдваха, но не можеше да се чуе нищо. Най-вероятно се бяха оградили със заглушаваща звуците бариера. „Като че ли става дума за нещо важно, което Ротан е очаквал“.
— Сигурен ли сте, че е той? — попита Ротан и гласът му внезапно прозвуча ясно. Калън кимна. — Добре тогава. За щастие аз трябва да разкрия каквото знам първо на Разпоредителя и Върховния повелител, затова ще трябва да изчакаме завръщането им.
— Може да минат ден-два, докато се освободят, за да се срещнат с вас.
— Да, сигурно. Смятате ли, че кралят ще призове Висшите магове в двореца?
— Не — отвърна Калън. — Той не обича около него да има много магьосници. Искате ли да предам на Разпоредителя и Върховния повелител, че сте намерили Скелин и искате да се срещнете с тях?
— Да, благодаря ви.
Ротан изчака Калън да се качи в каретата. Кочияшът подкара конете. Лилия забеляза, че щом излязоха през портата, те препуснаха с всички сили.
— Бърза — рече тихо Аний и погледна към Ротан. — Кое е толкова важно, че заради него се пренебрегва смъртта на Скелин и проследяването на шпионите му в Гилдията?
Ротан отговори със сериозно изражение на лицето.
— Нещо много важно. Скоро ще разберете.
Аний го погледна замислено.
— Нали няма да ни нападнат отново?
Ротан поклати глава.
— Няма.
— И няма да нападнат някой друг?
— Няма. Стига си гадала. Сега ще ви отведа в дома на Сония, после ще доведа и Гол там. Казах му да чака при…
— Гол е жив? — прекъсна го Аний.
Лилия се усмихна.
— Да. Той ни помогна да те намерим. Ще бъде много щастлив, че си тук.
Аний потрепна.
— Сигурно е много… — Тя въздъхна. — Добре… да идем да се почистим.
Лилия се усмихна.
— Поне една полза да има от забавянето.
„О, Денил“ Сония свали пръстена на Оусън и избърса сълзите от очите си. „Да изгубиш някой, когото толкова обичаш…“ Бяха я връхлетели толкова спомени и чувства, че тя благодари на пръстена на Наки, задето ги беше скрил от Оусън. Разпоредителят бе доста изненадан. Той знаеше, че Денил харесва своя приятел ашаки, но очевидно Денил бе успявал да скрие точно колко го е харесвал.
Тя подозираше, че Оусън дори не е искал да го смята за възможно. „Не това, че Денил може да обича друг мъж — той знаеше за Тайенд, а че може да се влюби в сачаканец. Особено в ашаки. Или че толкова влиятелен сачаканец би могъл да се влюби в Денил“.
Тя се изпълни със съчувствие, припомняйки си гнева на Денил. Ако знаеше, че магьосникът може да стане свидетел на смъртта на любовника си, тя нямаше да предложи Денил да наблюдава битката и да предава резултата на нея и Оусън. „Според мен Денил не е вярвал, че Изменниците ще спечелят. Той беше по-загрижен за Лоркин“