Кинг и Максуел

– Кати ли? – изненадано я погледна той. – Откъде знаеш за нея?

– Поговорихме си в "Панера". Тя наистина те харесва и се тревожи за теб.

– Ами помислих си, че наистина мога да я карам – отвърна той, замълча за момент, после добави: – Понякога.

– Според мен това би ѝ харесало – отвърна Мишел, а след това млъкна и зачака.

Отлично си даваше сметка, че всичко зависи от следващите няколко секунди. Можеше да излезе нещо, но можеше и да не излезе.

– Проблемът е в датата, която ми съобщиха онези хора – промърмори Тайлър.

– Каква дата? Кои хора?

– Онези от армията, които дойдоха да ни съобщят за смъртта на татко.

– Ясно. Какво за датата?

– Казаха, че е загинал предишния ден.

– Ясно. Понякога е нужен един ден, за да се уверят, че не правят грешка.

– Знам.

Тайлър отново замълча, а и Мишел не каза нищо, но усещаше, че бомбата ще избухне всеки момент.

– Работата е там, че татко ми изпрати имейл.

– Кога? – рязко попита Мишел и се извърна към него. – Кога ти го изпрати?

– След смъртта си.

14.

Шон я видя да влиза в ресторанта. Беше отслабнала и изглеждаше по-свежа, отколкото при последната им среща. Гримът и прическата ѝ бяха безупречни. Модерните дрехи я подмладяваха. Мрежестият чорапогащник и високите токчета правеха дългите ѝ бедра още по-секси. Полата ѝ беше твърде къса за вкуса на Шон, а деколтето ѝ беше малко по-дълбоко от необходимото. Няколко мъже от околните маси я зяпнаха, с което разгневиха съпругите и приятелките си.

Шон трябваше да признае, че бившата му жена лови окото дори повече, отколкото през годините на брака им, и продължава да бъде много привлекателна.

Поне на външен вид.

Той стана да я посрещне. Дейна понечи да го прегърне, но протегната му десница я възпря. Погледът ѝ проблесна развеселено, докато се ръкуваха. Седнаха. Тя съблече палтото си и го преметна на облегалката на стола.

– Бях много изненадана от обаждането ти, Шон.

– И аз самият.

Дейна се приведе напред и го погледна втренчено.

– Нека позная… Искаш си обратно част от издръжката?

– Не е ли малко късно за това? – пресилено се засмя той. – Срокът за обжалване отдавна изтече.

– За мой късмет.

– А и на какво основание?

– Не очаквай аз да ти кажа – рече тя и го огледа. – Все още си във форма.

– Ти също.

– Харесваш ли новия цвят на косата ми? Русото никога не излиза от мода.

– Отива ти.

– Доста сдържан комплимент, но все пак благодаря.

– Как е генералът?

– Постоянно лети за някъде и работи доста повече, отколкото ми харесва.

– Такава е природата на звяра. Искаш ли питие?

Шон направи знак на сервитьорката, която се приближи. Той поиска джин "Бомбай сапфир" с тоник, а Дейна си поръча "Джони Уокър" черен етикет с лед.

– Това питие ще окосми гърдите ти – подхвърли той, след като сервитьорката се отдалечи.

– Искаш ли да се увериш с очите си дали е така?

– Закачлива както винаги – облегна се назад той.

– В това няма лошо. Доставя ми удоволствие.

– Предполагам, че всяка вечер се прибираш у дома при генерала – промърмори той.

– Бих го правила, но него все го няма. Военните живеят в нещо като перманентно двуженство. Къртис е женен за мен и за Министерството на отбраната.

– Тогава защо се омъжи за него?

– Защото е от известно семейство и разполага с попечителски фонд, от който се издържаме. Имаме хубав дом и икономка, а аз карам мерцедес кабрио. Пътувам където си искам и когато си искам. Канят ни по страхотни партита, там срещам интересни и влиятелни хора. Освен това той ме обича.

– Поставяш любовта на последно място – отбеляза той.

– Въпрос на приоритети.

– Виждам.

– А ти какво правиш със себе си? Още ли си частно ченге в комбина с онази… как ѝ беше името?

– Мишел Максуел.

– Да, точно така. Наскоро четох за някакво ваше разследване, при което за малко да я убият...

– Тя си е жива и здрава и в отлична форма.

– Какво облекчение – небрежно подхвърли Дейна.

Той стисна зъби и замълча.

Питиетата пристигнаха. Шон отпи малка глътка джин, а тя доста повече от уискито.

– Помислих си, че ще избереш златен етикет – промърмори той. – По-скъп е.

Дейна остави чашата си на масата и облиза устни.

– По същество си оставам едно обикновено момиче. Имам своите предпочитания, които невинаги са скъпи. А в повечето случаи ми излизат без пари.

– Всяко нещо си има цена – каза той.

– Знаеш го от собствен опит, нали?

– Именно. Изневеряваше ми, а накрая ми взе половината пари и получи солидна издръжка за години напред. Не звучи честно, нали?

– Изобщо не трябваше да се развеждаме, Шон – отвърна тя. – Но ти се оказа прекалено чувствителен.

– Чукаше се с други мъже, докато аз се скъсвах от работа – мрачно каза той. – Струва ми се, че "чувствителен" е твърде слаба дума. По-подходящата е "ядосан".

– Теб все те нямаше, а аз скучаех. Какво друго си очаквал? Отлично знаеше, че в секса съм ненаситна. Елементарна математика, Шон. Едно плюс едно е равно на две. Нищо по-малко не може да ме задоволи.

Възрастният мъж на съседната маса, който непрекъснато зяпаше Дейна, почти се задави със свинското си филе.

– Никога ли не помисли да си вземеш домашен любимец? – подхвърли Шон.

– Не. Между другото, и сега нямам.

– Тоест генералът не може да бъде наранен от това, което не знае?

Тя сви рамене, отпи нова глътка и премина на делова вълна.

– Не е ли по-добре да обсъдим причината за обаждането ти?

– Ще ти поискам една услуга.

Веднага си пролича, че бившата му съпруга е изненадана.

– В такъв случай въведението ти беше доста неубедително – иронично подхвърли тя. – Искаш ли да опиташ още веднъж?

– Имам един клиент, съвсем младо момче, което наскоро загуби баща си. Убили са го в Афганистан – каза Шон, приведен над масата.

– Вероятно бащата е бил военен.

– Да.

– Значи искаш услуга от Къртис, а не от мен.

– Да, по заобиколен начин.

– Какво означава "заобиколен начин"?

– Сложно е – въздъхна Шон и отпи още една глътка джин с тоник.

– Според мен при тези неща няма нищо сложно – каза тя. – Боецът загива и армията веднага уведомява близките му. После те отиват в "Доувър" да посрещнат увития в националното знаме ковчег и го погребват в "Арлингтън", освен ако волята на загиналия не е била друга.

– Доста клинично описание.

– Откакто се омъжих за Къртис, все воюваме някъде. Много пъти съм гледала този филм и трудно понасям мисълта, че всеки ден някъде по света загиват млади хора. А Къртис буквално се състари. Преди години и той беше на фронта. Тогава бяхме гаджета, а той нямаше нито една звезда на пагона. Много скоро след това беше тежко ранен и за малко не се върна в ковчег. Аз изкарах близо месец край леглото му в "Уолтър Рийд", питайки се дали ще прескочи трапа.

– Съжалявам, не знаех това.

– Аз може и да не съм перфектната съпруга, но го обичам. Живеем си много добре… – За миг тя сведе очи към масата, а след това отново го погледна. – И съм му абсолютно вярна. Просто си седя у дома и го чакам да се прибере, като всяка добра съпруга. Местоработата му е в Пентагона, но непрекъснато пътува до Близкия изток, а аз го чакам и се моля да се върне жив и здрав. И до ден-днешен не мога да разбера защо си падам по мъже с оръжия, които излагат живота си на опасност.

– Тогава защо си се наконтила по този начин и говориш колко си ненаситна в секса? – учудено я погледна Шон.

– Защото не съм те виждала отдавна и си помислих, че може би ще ме харесаш така – отвърна тя и смутено облиза устни.

– Какви ги дрънкаш, за бога?

– Бях сигурна, че няма да повярваш на това, което ти разказах току-що. Защо тогава да си правя труда да те убеждавам? Предишната Дейна беше по-елементарна, без претенции за психологическа прозорливост. Освен това днес имах тежък ден и просто не ми стига енергията да ти доказвам, че съм променена.