Кинг и Максуел

– Има логика, макар че ми звучи малко налудничаво – призна Шон.

– Студено ми е, дявол да го вземе – промърмори тя и наметна палтото върху раменете си. – Би трябвало да си облека някой топъл пуловер, а и тези тънки токчета направо ми разказват играта! – Тя изрита обувките си и започна да търка краката си един в друг. – да не говорим за чорапогащника, който само изглежда добре. Имам чувството, че съм риба, оплетена в мрежа!

– А пък аз имам чувството, че разговарям с друг човек – усмихна се Шон.

– Давам си сметка колко много те нараних, Шон.

– Честно казано, не го вярвам. Поведението ти беше достатъчно красноречиво.

– Бях глупава егоистка. Ние с теб можехме да имаме деца.

– Можехме да имаме и много други неща, Дейна.

– Но вече съм стара за това – каза тя.

– Не си чак толкова стара. Много жени на твоята възраст раждат без проблеми.

– Къртис не се спира вкъщи, а и не съм сигурна, че ще мога да тичам след малки деца.

– Въпрос на избор, Дейна.

Тя довърши питието си и каза:

– Дай да си поръчаме нещо за ядене, а след това ще поговорим за твоето хлапе, нуждаещо се от помощта ми по "заобиколен начин".

По-късно, когато масата беше разчистена и им поднесоха кафе, Дейна се облегна назад и каза:

– Хайде, започвай. Слушам те.

– Името му е Тайлър Уинго.

Шон ѝ разказа историята, като подбираше внимателно думите си и пропускаше някои факти.

После направи кратка пауза, по време на която телефонът му изпиука. Беше есемес от Мишел с кратко описание на това, което беше научила от Тайлър.

– Ново развитие? – подхвърли Дейна, наблюдавайки изражението му.

– Може би. Военните са обяснили на Тайлър, че баща му е бил застрелян, а след това улучен и от мина. Нямало останки, които да бъдат прибрани у дома.

– Винаги има такива останки, Шон – каза тя. – Ако човекът е бил улучен от мина, ковчегът му ще бъде затворен и запечатан. А армията наистина върши добра работа при идентифицирането на жертвите. От Къртис знам, че Пентагонът е въвел много строги правила в това отношение.

– Убеден съм, че е така – кимна Шон. – Странното е, че не са му съобщили веднага.

– Може би са искали да спестят част от ужасните новини на момчето и съпругата. За целта използват специални протоколи, но всяка ситуация е различна. Ти твърдиш, че Тайлър е побегнал в дъжда с колекционерския пистолет на баща си. Може би това ги е възпряло да му кажат веднага за състоянието на тялото, за да не го разстройват допълнително. Просто не са искали да травматизират момчето и майка му.

– Мащехата му – поправи я Шон. – В това има логика, но защо Пентагонът издигна каменна стена по отношение на детайлите?

– Поверителност – сви рамене Дейна. – Там се отнасят много сериозно към бойците, загинали по време на служба.

– Същевременно Тайлър се държеше така, сякаш крие нещо – добави Шон. – Нещо, което знае единствено той.

– За баща си ли?

От есемеса на Мишел той беше наясно за какво точно става въпрос. Бащата му беше изпратил имейл след датата, на която е бил обявен за загинал. Поколеба се дали да го спомене пред Дейна, но в крайна сметка се отказа. Тя все пак беше омъжена за генерал, на когото дължеше далеч повече лоялност, отколкото на него.

– Не знам – каза той. – Мишел май мисли така, а тя притежава много добър инстинкт.

Дейна отпи от кафето си и го погледна.

– Вие гаджета ли сте?

– Какво те интересува?

– Ще го приема за положителен отговор. Виждала съм я на снимка, чела съм за нея. Истинска красавица, на всичкото отгоре и свръхамбициозна. Олимпийска състезателка, която умее да стреля точно. Това е доста рядка комбинация.

– Защо си се интересувала от нея? Преди малко се направи, че не помниш дори името ѝ.

– Обикновена женска игра. Убедена съм, че е истинска тигрица в леглото.

– Е, това вече е онази Дейна, която познавам!

– Не твърдя, че съм се променила изцяло. Какво точно искаш да направя по случая "Тайлър Уинго"?

– Ще ти бъда благодарен за всичко, което успееш да откриеш.

– Не съм шпионка, да знаеш. Участвам в някои мероприятия, подпомагащи ранените бойци и техните семейства, членувам в много организации, в които се включват генералските съпруги. Но нямам право на достъп до секретни материали и не притежавам достатъчно компютърни умения, за да прониквам във вътрешните кръгове на Пентагона и секретната база данни.

– Не подценявай уменията си, Дейна.

– Какво искаш да кажеш?

– Имам предвид главно креватните разговори – каза той, гледайки я настойчиво.

– Е, това наистина го мога – усмихна се тя. – Къртис е педант по отношение на устава, но всеки мъж може да бъде манипулиран, когато са налице правилните… стимули.

– Но нека да бъдем наясно. Опитай се да въвлечеш генерала в разговор по темата и чакай да видиш реакцията му. Не искам нито да прекаляваш, нито да рискуваш. Това би било грешка.

– Говориш така, сякаш е опасно – сбърчи вежди тя.

– Наистина може да се окаже опасно.

– Затова ли ме гледаш със стоманения си поглед на таен агент? – втренчи се в лицето му Дейна.

– Учудвам се, че още го помниш. Все пак изминаха много години.

– Много са незабравимите неща, свързани с теб. Това е само едно от тях.

– Ако решиш да ни помогнеш и междувременно се случи нещо необичайно, обади ми се – рече той и ѝ подаде визитката си.

– Е, вече съм уплашена – игриво отвърна тя, но тревогата в очите ѝ остана.

– Добре – кимна Шон.

15.

Мишел свали Тайлър на три преки от дома му. Изчака го да се отдалечи и бавно подкара след него. Искаше да се увери, че той ще се прибере без инциденти. Наоколо не се виждаха автомобили на Пентагона, но това съвсем не означаваше, че не са някъде наблизо.

В крайна сметка Мишел си тръгна, но една мисъл не ѝ даваше мира.

Тайлър отказа да я запознае със съдържанието на имейла от баща си. Помоли го за това – отначало любезно, а после не чак толкова, обхваната от раздразнение. Но момчето се запъна и окончателно млъкна. Не се разделиха по най-добрия начин. Тя го предупреди, че ще продължава да рови, но той изобщо не реагира.

Когато слезе от колата ѝ, приличаше на младеж, който е изгубил всичко ценно в живота си. Крачеше с наведена глава, влачейки крака.

Мишел остана да гледа след него, обзета от противоречиви чувства. Беше ядосана, но същевременно ѝ беше жал за него. От вълнение дори ѝ се зави свят.

Изпрати есемес на Шон, в който му обясни ситуацията. Питаше се докъде е стигнал с Дейна. Все още не можеше да повярва, че той изобщо отвори дума за бившата си съпруга. Малко след като се запознаха, Мишел научи, че е бил женен, но това беше всичко. Оттогава насам не бяха споменавали Дейна. Сякаш тази жена беше изчезнала от лицето на земята. Може би това беше причината Мишел да се изненада, когато Шон не само заговори за нея, но и обяви намерението си да се срещнат.

Не изпитваше ревност, а само безпокойство. Може би двамата все още бяха близки, макар и на друго ниво. Нямаше как да разбере дали Дейна ще се съгласи да използва служебното положение на сегашния си съпруг, за да помогне на бившия си.

Докато се прибираше, телефонът ѝ звънна. Беше Шон. Разбраха се да се видят в офиса.

– Как мина срещата с Дейна? – попита накрая тя.

– Не така, както очаквах – отвърна той.

Мишел прекъсна връзката, без да е сигурна какво означават тези думи.

Офисът на "Кинг и Максуел" се намираше на втория етаж на ниска и невзрачна постройка във Феърфакс. Гледката от прозорците не беше прекрасна, сградата не се поддържаше добре, но пък наемът беше нисък. Горе-долу най-ниският, който можеше да се намери в този район на щата Вирджиния.

Когато Мишел пристигна, той вече я чакаше. Разполагаха с едно-единствено, но доста просторно помещение. Не можеха да си позволят секретарка, а и нямаха нужда. Двамата се справяха много добре и така, а присъствието на трети човек в офиса със сигурност щеше да наруши крехкия баланс в отношенията им.