Гай-джин

— Аз също ви уверявам, господин Горнт, че ако тръгнете против волята ми или играете двойна или тройна игра с мен, ще се погрижа да се превърнете в изключително нещастен човек, да не говорим, че ще станете персона нон грата в Азия и в цялата Британска империя — кълна се в честта си и ви давам думата си на тай-пан на Търговската къща…

Горнт го побиха студени тръпки, като си спомни думите на Тес и колко горделиво бе произнесла: „тай-пан на Търговската къща“, и дори когато бе добавила: „макар и временен“. Тутакси бе осъзнал, че именно тази жена е истинският тай-пан и че който и да поеме титлата, няма да държи властта. Разтрепери се при мисълта, че дълго време ще си има работа с нея, че разорявайки Брокови, навярно създава чудовището, което ще предизвика собствената му гибел.

„Боже Господи, тя може да ме направи на пух и прах, когато й скимне! Как да я превърна в свой съюзник за дълго? На всяка цена трябва да ми стане съюзник.“

Смехът на Дмитрий и Марлоу го върна към действителността. Всичко отново си дойде на мястото: светлината на свещите, трапезата, прекрасните сребърни прибори, прекрасните приятели. Бе на сигурно място в Йокохама, печатът вече бе изваден от сейфа и скрит, вече бе написал писмото със задна дата, с което потвърждаваше подправеното доказателство срещу най-важния член на съвета, а и още едно писмо, съдържащо тайното споразумение с председателя на банката. „Без тях съветът ще се срути в ръцете ни като наклонена къщичка от карти за игра, сигурно е. Няма да се противопоставят на единствената си възможност да си отмъстят на Тайлър и Морган Брок. И няма защо да се боя от Тес Струан — тя зависи от мен толкова, колкото и аз от нея. Има защо да се радвам. Ето ме тук на двайсет и седем. Смятай, че Морган е в затвора. Аз съм бъдещият тай-пан на «Ротуел-Горнт», начело на прекрасна трапеза, а прислугата чака заповедите ми. Анжелик също е тук — красива, предстои й да забогатее и ме обича, колкото и да се опитва да го скрие: моята бъдеща невеста, какъвто и да е изходът. Едно дете от Малкълм само ще повиши възнаграждението ми от Тес: потресаваща, но вече уговорена цена, която госпожата с радост ще плати.“

— Наздраве и дълъг живот — тихичко рече Едуард, вдигна чаша за Анжелик, за себе си, за двама им, уверен, че разполага с безкрайно много време.

Гостите не забелязаха тайния му тост, прекалено заети с бъбрене, защото си съперничеха за вниманието й. Горнт ги наблюдаваше с облекчение. Но преди всичко гледаше нея. Почука по масата.

— Анжелик, господа, моля за вашето внимание. Ще вечеряме с лютива чорба, с шери, печена риба с лук, маслини и студено пуий-фюисе, шербет и шампанско, следва телешкото печено с картофи — готвачът „намери“ прекрасно парче от говеждото на Струанови… не се безпокойте, госпожо — засмя се Едуард, — купено е, не е откраднато. После ще имаме баница с пилешко, а за накрая — изненадата на изненадите.

— И каква е тя? — запита Марлоу.

— Почакайте и ще видите. — Горнт хвърли поглед към Анжелик.

Тя му се усмихна със загадъчната си усмивка, която го изпълваше с възторг, колкото и Мона Лиза. Бе я видял в Лувъра по време на едно свое пътуване до Париж… и никога не я бе забравил.

— Струва ми се, че трябва да имаме доверие на нашия домакин, капитане — тихо рече французойката. — Съгласен ли си?

55.

Неделя, 13 януари

През нощта Анжелик се събуди плувнала в студена пот, сякаш се бе върнала назад във времето, във Френската легация, а шишенцата на мама-сан стояха на нощното й шкафче, едното вече бе празно, а другото готово, щом спазмите започнат.

След като осъзна, че лежи в топлото си легло в собствените се покои и огънят все още тлее слабо, а нощната й лампа хвърля плътни сенки, тя се освободи от ужаса, пулсът й се нормализира и Анжелик зачака признаците. Нищо. Нито спазми, нито болки в корема. Продължи да чака. Все още нищо. „Слава Богу — помисли си тя, — навярно съм сънувала.“ Отпусна се на пухения дюшек, вперила поглед в огъня. Тъй като не се бе разбудила съвсем, пламъчетата й рисуваха щастливи гледки от покривите на Париж при залез, те се сливаха с изгледа на мечтаната от нея къща в Прованс, със спокойно заспалия в ръцете й син.

— Исусе, моля те, нека не започне, моля те.

Вчера следобед се бе отбил Бабкот.

— Минавах случайно и реших да видя как си.

— Защо са тези измислици? — тросна му се тя. — Доктор Хоуг ми каза същото днес сутринта. Съвсем същите думи.

— Успокой се, скъпа Анжелик, наистина минавах случайно и наистина исках да те видя. И да те посъветвам.

— О!

— Да, Хоуг ми каза, че си станала малко докачлива. И с право — кимна лекарят с усмивка. — Дойдох да ти кажа това, което ти не си го оставила да ти каже. Напълно е възможно месечното ти неразположение да се забави, да получиш леки спазми, които ще отминат и ще се възобновят истински след ден-два. А може и да не се възобновят.

— Щом вие докторите сте толкова умни, защо не знаете нищо дори за такава дреболия като например дали една жена е бременна или не, след като през последните няколко години това се случва на жените доста често — бе избухнала Анжелик, вбесена и отегчена от косите погледи през последните няколко дни и от внезапно настъпващата тишина, когато се появеше някъде. — Бъдете така любезни и двамата да ме оставите на мира, а ако се наложи, аз сама ще ви уведомя. Оставете ме на мира!

Бабкот си бе тръгнал нахокан, но на Анжелик й бе все едно. След последната си буйна разправия с отец Лео миналата неделя тя се стараеше да не общува почти с никого.

— Ненавиждам го — прошепна французойката, — задето толкова ме разстрои. Той е подъл, не е Божи човек!

По време на изповедта свещеникът й бе казал:

— Навярно ще помолиш за прошка заради неистинския брак, в който взе участие, чадо мое. О, зная, че са те подмамили и изиграли. Но въпреки това е грях.

— Не са ме подмамили, отче, и това не е нито грях, нито неистина — бе отвърнала Анжелик. — Напълно законен е.

— Според еретичните закони ли? Погрешен е. Заблуждаваш се. Разбира се, че не е законен и не важи пред лицето Господне.

— Но е валиден според английските закони — кимна Анжелик. — И пред лицето Господне също!

— Ах, бедно мое чадо, не е така и ти много добре го знаеш. Църквата не признава еретичните бракове, камо ли пък извършени от прост морски капитан. Ти не си венчана в името Господне.

— Венчана съм. Църквата на Малкълм признава брака ми, а също и законите на неговата страна го признават.

— Каква си ми глупавичка. Не се заблуждавай. Ти си католичка, Истинната църква не признава подобни бракове. Покай се, чадо мое.

— Омъжена съм, и толкоз! — Анжелик се бе изправила.

— Чакай! Не съм свършил, чадо мое. За да ти дам опрощение, трябва да признаеш греховете си. Да се изправиш пред Него неопетнена! А как да ти дам опрощение на греховете?

— Техният Бог е същият като нашия, като моя Бог. — Заслепяваха я сълзи на гняв и безсилие. — Мога да се прекланям пред него в тяхната църква, както в нашата.

— Ти се излагаш на проклятие и вечни мъки в ада. На отлъчване от църквата и лишаване от причастие. Пази се, еретиците са ти размътили главата, моли се за прошка…

Анжелик бе избягала.

Андре и Сьоратар се намираха сред богомолците. По-късно Андре я бе запитал какво става и тя му разказа.

— Хиляди католици имат щастлив брак сключен според протестантската доктрина и vice versa79, каквото и да твърдят първосвещениците.

— Андре, аз омъжена ли съм, или не съм?

— Омъжена си както според британските закони, така и според британските военноморски закони, стига само някой британски съд да не реши обратното.

— Но не и според църковните!

— Според тяхната църква да, но според нашата не. Вече и сама знаеш отговора на своя въпрос.

— Мразя този човек.

— Той е свещеник. И двамата знаем, че не всички свещеници са добри. Виж какво, Анжелик, що се отнася до… до датата ти, моля те така или иначе тайно да ми съобщиш, за да решим какво ще правим. Анри очаква всеки ден съгласието на френския посланик да те постави под опеката на държавата. Не бой се, обещах ти, че ще пазим теб и твоите интереси, и така ще бъде — бе й казал Андре и си бе отишъл, а тя се замисли.

79

Тъкмо обратното, напротив (лат.). — Б.пр.