Гай-джин

— И кое е то?

— Официалният печат на Норбърт. Той е в сейфа му в Йокохама.

Тес въздъхна и се облегна на резбования си стол. И двамата бяха напълно наясно, че този печат, ударен върху всяка бланка на Брокови, стига документът да е правилно формулиран и да носи дата, го легализираше и задължаваше йокохамския клон на Брокови да изпълнява всичко, вписано на листа.

Излишно бе да споменават, че сега вече можеха да изработват какви ли не уличаващи сведения със задна дата, намерени или тайно пъхнати в купчината документи, които Горнт бе донесъл. Кой би могъл да оспори подобно писмо след смъртта на Грейфорт?

И двамата осъзнаваха стойността на печата.

Морган и Тайлър Брок задълбочено бяха обмислили невероятния си план да завладеят хавайския захарен пазар, което, общо взето, вече бяха осъществили. Бяха разменили предварително захарната реколта за памук от Южните щати, който пък продадоха предварително и напълно законно на Франция срещу гарантиран лихвен процент. Французите бяха исторически съюзници на Съединените щати и блокадата на Севера в този случай не ги засягаше благодарение на помощ от Конгреса и при определени предпазни мерки. Памукът напълно законно щеше да бъде натоварен на кораби от Франция за Женева, а след това препратен в Ланкашърските памучни фабрики, които направо мизерстваха и отчаяно се нуждаеха от суровина.

Съществуваше един малък риск: ако правителството на съюза със сигурност научеше за крайното местоназначение на товара и това станеше обществено достояние, щяха да задържат износа на памука от Южните щати, тъй като Британия официално пазеше неутралитет, а повечето британци горещо поддържаха Конфедерацията. Рискът бе незначителен заради уговорката на високо равнище с френската клиентела, документите на Горнт за пръв път доказваха, че това е инициатива на компания „Брок и синове“. Ненамесата на правителството бе повече от сигурна заради голямото количество захар, от която също се нуждаеха, тъй като тя щеше да бъде заменена срещу отклонените от съюза оръжия, които Брокови тутакси щяха да внесат в Азия. Предполагаемите печалби бяха огромни. Така Брокови щяха да получат водещо положение в азиатско-американските търговски отношения без значение кой ще спечели гражданската война. Азия щеше да стане тяхна. Не бе възможно планът им да се провали, тъй като хонконгската банка „Виктория“ бе станала техен поръчител.

Банката, най-голяма в Колонията, пламенно бе подкрепила рискованото предприятие. С одобрението на съвета, състоящ се от дванайсет души, един от които бе Тайлър Брок, а дяловете и ликвидността на „Брок и синове“ служеха за номинална допълнителна гаранция. Всъщност „Виктория“ се бе превърнала в запазена територия за Брокови. Старецът Брок я бе основал през 1843 година и бе подбрал останалите членове, като изключи доживотно възможността някои от Струановите членове на съвета да стават директори на банката. Бе се сдобил с четиридесет процента от дяловете и постоянно контролираше гласуването и осигуряваше поне девет гласа за себе си срещу три за противника. И докато оказваше поддръжка на Брокови на международната сцена, съветът на директорите междувременно бе приел да разори Струанови, като изкупи всички дългове на компания Струан, чийто срок изтичаше на трийсети януари. Графикът и съмнителните похвати на тайното и дългосрочно придобиване на горепосочените документи също бе регистрирано в доказателствата на Горнт.

Той възбудено бе изтъкнал този факт, тъй като за пръв път „Брок и синове“ се оказваха уязвими — никога досега те не бяха предоставяли контролния пакет акции на своята компания като допълнителна гаранция. Тъкмо „Виктория“ бе ключът към кутията на Пандора. А ключът към банката бе нейният съвет. Неговите членове трябваше да бъдат изхвърлени, свалени, а финансовата поддръжка за Тайлър и Морган неочаквано да бъде оттеглена в точно определен ден, така че те да затънат в мизерия без необходимия капитал, с който да смазват колелата на империята си. Междувременно доказателствата за подготвяната сделка от документите на Горнт и предупреждението, че банка „Виктория“ вече няма да я поддържа, следваше да бъдат изпратени по възможно най-бърз начин с клипер до Вашингтон и след като попаднат в нужните ръце, залавянето на стоката ставаше наистина възможно. По този начин нямаше да има нито захар, която да разменят за памук, нито оръжия. Всичко това обаче трябваше да се направи още сега.

Същината на плана на Горнт се състоеше тъкмо в това — как да подменят съвета. Документите разкриваха изключително неудобни факти за двама поддържащи Тайлър членове на съвета, дотолкова сериозни, че те щяха да гласуват за този, който притежава документацията. Значи ставаха седем на пет. Същите документи съдържаха и някои не чак толкова позорни и съмнителни данни за още един от членовете. Ето ти ги, шест на шест. Според замисъла на Горнт Тес трябваше тайно да се обърне към председателя, да му изложи фактите, да му съобщи, че подробностите са вече на път за Вашингтон, и да му предложи следното: „Нека членовете на съвета да ударят балтията на Брокови, да минат на ваша страна и на страната на Струанови, като официално удължат срока за изплащане на нашите дългове на шест месеца, да ни дадат две места в съвета, незабавно да наложат контрол над Брокови, да разпродадат имуществото им на уговорени цени, достатъчни, за да покрият дълговете, и по този начин да оставят Тайлър и Морган Брок да затънат в захарта, за която не могат да платят. И, последно, банката да раздели четиридесет процента от авоарите си на четири части, като по този начин Брокови ще изплатят неустойките: една част ще получи председателят, втора — той ще отпусне на двама от членовете на съвета по свой избор, а четвъртата ще бъде за Търговската къща.“

— В замяна на какво? Защо банката ще тръгне против волята на Тайлър? — бе го запитала Тес. — „Двойна игра“, нали така казвате в Америка?

— Да, госпожо, но това ще е тройна игра. Питате ме, защо съветът щял да налапа въдицата? Защото ще извлекат огромни печалби — както председателят, така и всички останали; защото в душата си тайно ненавиждат Тайлър и се боят от него като всички други. Те не мразят вас — вие сте Търговската къща и не представлявате заплаха за тях. На ненавистта, а не само на парите се крепи този свят.

— Не съм съгласна с вас, но да оставим това. Да се върнем към този загадъчен печат. Какво предлагате да правим с него? — усмихна се Тес цинично. — В случай че го получите.

— Каквото пожелаете, госпожо.

— Защо не го донесете тук с „Буйният облак“?

— Не, съжалявам, няма да ми стигне времето. Освен ако не задържите кораба с една-две седмици. Ще ви го донеса своевременно.

— Защо да отлагаме? Изпратете го по Стронгбоу, той заслужава доверие.

— Ще го донеса своевременно. — Едуард си спомни как очите й, обикновено безцветни и привидно невинни, го жигосаха като разтопено желязо. — Обещавам.

— Оставете сега това. Колко искате, господин Горнт?

— Ще ви съобщя, когато се върна, госпожо.

Тес се бе засмяла невесело.

— Сигурна съм в това. Смятам, че вече сте ме опознали достатъчно добре и няма да се опитвате да изстисквате мен и Струанови. Вие ще отлагате до последния момент, а дотогава на мен ще ми се е наложило да предприема нападението както срещу Тайлър, така и срещу банката; Струанови ще бъдат изложени на голяма опасност и ще трябва да приема всичко, което поискате.

— Доверието ни следва да бъде взаимно. Аз ви дадох доказателствата, необходими за разоряването на Тайлър Брок и на Морган срещу бъдеща сделка, която вие тепърва ще ми обещаете, госпожо. Не искам чак толкова много — само малко забавяне — и се кълна, че ще се върна своевременно. Ще ви донеса от Йокохама каймака и цената ще бъде съвсем справедлива.

— Никога не съм обичала каймак, господин Горнт. Баща ми ми е избил от главата още като бях малка, вкуса към всякакви подобни лакомства. Цената?

— Уверявам ви, госпожо, че с удоволствие ще ми я платите — кълна се в честта си и ви давам думата си на джентълмен.