Гай-джин

„Значи според църквата не съм омъжена? Тогава католиците да вървят по дяволите — рече си тя. Призляваше й от опасения. — Пази се! Никога не го признавай открито, никога. Ти си французойка, а французите знаят всичко за католическата църква, за нейната продажност, еретичност и заблудените й попове.“

Всяка нощ в молитвите си тя се обръщаше към Дева Мария за напътствия и подкрепа.

Мина понеделник, заточи се цялата седмица, а околните не сваляха поглед от нея и неизречените въпроси витаеха във въздуха. Ето защо тя излизаше все по-рядко и по-рядко. За да й минава времето, четеше и спеше, спеше и четеше, пишеше писма и започна една новела за френско момиче, изхвърлено на брега на Йокохама. Но внезапно прекрати последното си занятие и изгори страниците, тъй като взе отново да преживява станалото в Канагава и него, денонощията им с Малкълм и единствената им нощ на „Буйният облак“.

„Буйният облак“ бе отплавал. Тя се зарадва, когато този предвестник на злокобни слухове се стопи в далечината. Откак се бе разхождала по главната улица и бе разговаряла с Горнт, без да научи нещо ново, не бе излизала няколко дни, тъй като двамата решиха да не се срещат за известно време. Два пъти бе канила Морийн Рос на чай, като втория път умишлено остана на легло, та да насърчи мълвата, че има треска. Приятелски си бъбреха клюки, за обикновени неща, за мода, за живота в Колонията — с една дума, нищо сериозно. По-късно взаимното им гостуване щеше да стане по-забавно, защото щяха да си споделят по-лични въпроси и размишления. Засега бе още рано. Но Морийн й харесваше.

Бе донесла интересни книги и списания и й разказваше за новата кантора на Джейми, как работел денонощно и свенливо споделяше надеждата си скоро да се оженят.

Филип Тайърър бе единственият човек, който й достави удоволствие. Бе го изпратил Сър Уилям с пожелание за бързо оздравяване. Донесе и най-новите лондонски вестници и й подари цветя, купени в селото.

— По разпореждане на правителството на Нейно величество — бе казал Филип на френски и й ги бе поднесъл с елегантен жест. Момчешката му усмивка и joie de vivre повишиха настроението й.

Остана при нея повече от час и предимно на френски и разказа последните слухове: за пътуването си в Йедо, за Накама-Хирага, който бе изчезнал безследно и бе създал дипломатически неприятности на Сър Уилям, както и за военачалника Абе, „който все още чака и беснее на Северните порти“.

— Какво ще стане, Филип?

— Не зная. Надяваме се проблемът да се разреши. Жалко, че се наложи да опишем как изглежда Накама сега, така че шансовете му да избяга са нищожни. Крайно неприятно, защото беше чудесно момче и страхотно ми помогна. Въобще не вярвам, че е убиец. От приятеля му хич нищо не научихме. Неговото семейство са корабостроители в Чошу. Заведох го на една от нашите фрегати. Приятен е, но и дума не може да обели, не знаеше нищо за Накама или пък отказваше да даде сведения. Сър Уилям не пожела да го предаде на Бакуфу и го пусна. Ама че неприятно, Анжелик. Накама ми оказа незаменима помощ — не само ме запозна с Япония, но ако не беше той…

Докато вечеряха, тя го подпита и той си призна, като първо я закле да пази пълна тайна, че си има момиче, много хубаво момиче, в Йошивара.

— О, тя е толкова красива и мила, Анжелик. Надявам се да се сдобия с парите за договора, без да изцеждам горката ни хазна. Връзката ни е много приятна…

Анжелик се развесели, защото той изглеждаше толкова млад, завидя на несложната му любов и като се сравни с него, се усети зряла и опитна.

— Ще ми се да се срещна с нея някой ден — бе му казала тя. — Лесно ще се промъкна във вашата Йошивара. Ще се преоблека като момче.

— О, Боже, невъзможно е, Анжелик, не бива да го правиш.

„Сигурно ще е много забавно — помисли си тя и се засмя. Обърна се в леглото, почти съвсем заспала. — Андре ще ме заведе. Ще ми се да видя и тази Хиноде, в която вложих толкова пари. Питам се, как ли изглежда?“

Тъкмо да заспи, и коремът отново я присви.

Последва още един спазъм, този път съвсем различен. И още един. Вече се бе разбудила напълно. С опасение поглади корема и слабините си, за да облекчи болката. Не й помогна и Анжелик осъзна със сигурност, че това е все същата отдавна позната болка, все същото усещане за леко издуване.

Бе й дошло. Започна кървенето. А заедно с него отлетяха всичките й копнежи, надежди и тревоги. Окаяна и нещастна, Анжелик се разплака и зарови лице във възглавниците си.

— О, Малкълм, толкова се надявах, толкова се надявах, сега вече няма какво да ти дам, нищо не ми остана от теб, нищичко… О, Малкълм, толкова ми е мъчно, ужасно ми е мъчно… О, Боже, толкова съжалявам… Да бъде Волята ти…

Плака ли, плака и след цяла вечност от изтощение потъна в сън. Беше си изплакала очите.

— Госп’жица, буди! Госп’жица тай-тай, къфи, хея?

А Со тръшна подноса на нощното шкафче и Анжелик, все още унесена и неразбудена докрай, долови сгряващия божествен мирис на току-що сварено кафе — подарък от Сьоратар. Това бе едно от малкото неща, които А Со можеше и искаше да прави, както трябва. Уханието се носеше наоколо и я въвеждаше безболезнено в деня.

Анжелик седна в леглото и се протегна. Учуди се и остана доволна, че се чувства толкова жизнена и толкова добре. Спазмите бяха отминали, болките й бяха стихнали. Този път й бе по-леко отпреди и усещането за подуване бе по-слабо.

А най-хубавото бе, че отчаянието си бе отишло. „Тя стори чудо“ — с благоговение си помисли французойката. През последния месец всяка нощ се бе молила на Божията Майка и една нощ, изтощена от тревоги, бе дочула: „Остави на мен, дъще. Аз ще реша, а не ти. — Анжелик го бе чула не със слуха си, а с най-съкровеното кътче в душата си. — Решението е МОЕ, а ти си отдъхни.“ Тревогата й се бе стопила.

„Такова е нейното решение Колко хубаво! Да бъде волята Ти! Ще се подчиня на волята Божия.“ Така и стори.

Анжелик несъзнателно коленичи до леглото, затвори очи и страстно й благодари. Разказа й колко съжалява, но и колко е благодарна, задето е снела бремето от плещите й: „Да бъде Волята ти.“ После отново се пъхна под завивките, готова за кафето и за срещата си със света. Кафето в девет сутринта в неделя се бе превърнало в навик — така й оставаше достатъчно време да се изкъпе и облече за църква.

„За църква ли! А защо не? Трябва да благодаря, както се полага, но няма да се изповядвам.“

— А Со, донеси ми топлата вода и… — А Со се взираше в нея с изцъклени очи. Тутакси осъзна, че прислужницата навярно е забелязала петната кръв отзад по нощницата й.

А Со избърза да каже:

— Отива вземе — и се заклатушка като гъска към вратата, но Анжелик я изпревари и я блъсна назад.

— Ако кажеш на някого, ще ти издера очите.

— Аййиая, не разбира, госп’жица тай-тай — изсумтя А Со, ужасена от злобата, изписана на лицето на господарката й, и от тона й: — Не разбира!

— О, разбираш, и то как! Дю не до мо — изсъска тя на кантонски. Бе чула проклятието от Малкълм. Веднъж той се бе ядосал на Чен и бе изрекъл тези думи, а Чен бе пребледнял като платно. Малкълм така и не й обясни значението му, но то подейства на А Со по същия начин и краката й се подкосиха.

— Айаааайаяяя!

— Ако приказваш, А Со, тай-тай ще… — Анжелик гневно насочи дългите си нокти на милиметър от очите й и ги задържа така. — Тай-тай направи това! Разбираш?

— Разбира! Тайна, тай-тай! — Изплашената жена изпъшка нещо на кантонски, стисна устните си с пръсти и рече: — А Со не говори, разбира!

Анжелик овладя яростта си и макар сърцето й да биеше лудо, блъсна жената към леглото и отново легна. Заповеднически посочи чашата с кафе:

— Дю не до мо Налей кафе на мен.

Обладана от смирение, покорство, искрен страх, А Со й наля кафе, подаде й го и хрисимо застана до леглото.

— Не говори, направи цяло легло, дрехи чисти! Тайна!

— Разбира тай-тай, не говори, тайна, разбира.