Тай-пан

След като се бяха любили, Мей-мей се надигна от леглото с балдахин и се запъти към камината. Един железен чайник меко съскаше върху малка желязна подставка близо до огъня.

Тя коленичи и изля топлата вода от чайника върху чисти бели кърпи. Пламъците танцуваха по гладката чистота на тялото. Стъпалата й бяха обути в мънички нощни пантофки, превръзките спретнато обхващаха глезените. Краката й бяха дълги и красиви. Тя отметна назад искрящата си синьо-черна коса и се върна в леглото.

Струан протегна ръка към една от кърпите.

— Не — каза Мей-мей. — Позволи на мен. Доставя ми удоволствие и е мое задължение.

След като го изсуши, тя се изми и кротко се намести до него под завивките. Хладен ветрец караше завесите от дамаска да шумолят, а пламъците в огнището да съскат. По стените и по високия таван танцуваха сенки.

— Виж, това е дракон — каза Мей-мей.

— Не. Кораб е. Топло ли ти е?

— Както винаги, когато съм до теб. Това е пагода.

— Аха. — Той я обгърна с ръка, щастлив от допира на гладката прохлада на кожата.

— А Гип приготвя чай.

— Чудесно. Чаят ще ни дойде добре.

След чая се почувстваха освежени и се върнаха в леглото. Той духна лампата. Отново загледаха сенките.

— Според вашия обичай можеш да имаш само една жена, айейа?

— Аха.

— Китайският обичай е по-добър. Тай-тай е по-мъдро.

— Какво е това, любима?

— Главата на Главния. Съпругът е глава на семейството, разбира се, но у дома първата жена стои над него. Това е според китайския закон. Законът позволява много жени, но тай-тай е една — тя поправи дългата си коса да й е по-удобно. — След колко време ще можеш да се ожениш? Какъв е вашият обичай?

— Не мисля да се женя отново.

— Би трябвало. За шотландка или англичанка. Но първо трябва да се ожениш за мен.

— Аха — отвърна Струан. — Сигурно трябва.

— Аха, сигурно трябва. Аз съм твоята тай-тай. — Тя се намести удобно до него и се остави да потъне в спокоен сън.

Струан дълго гледа сенките. После заспа.

Той се пробуди точно на разсъмване. Усещаше опасност. Като взе ножа си изпод възглавницата, той тихичко се промъкна до прозореца и дръпна пердето настрани. За свое учудване видя, че площадът е пуст. Зад площада, в реката, над плаващите села, бе надвиснала напрегната тишина.

После се чуха приглушени стъпки, които се приближаваха към стаята. Той погледна бързо към Мей-мей. Тя още спокойно спеше. С ножа в готовност Струан се долепи до стената зад вратата и зачака, заглъхнаха. Чу се леко почукване.

— Да?

Прислужникът тихо влезе в стаята. Беше уплашен и като видя Струан гол и с нож в ръка, едва можа да си поеме дъх.

— Господарю! Господар с гърбав нос и Господар с черна коса тук долу. Казал бързо-бързо слезъл долу.

— Кажи бързо-бързо иде.

Струан бързо се облече. Изпусна една четка за коса и Мей-мей се разбуди.

— Много е рано за ставане. Ела в леглото — каза тя сънливо, гушна се дълбоко между завивките и веднага заспа отново.

Струан отвори вратата. А Гип търпеливо клечеше в коридора, където и спеше. Струан се бе отказал да я убеди да спи другаде, защото А Гип се усмихваше, кимаше, казваше „Добре, господарю“ и продължаваше да спи до вратата. Беше ниска, пълничка и като че ли усмивката бе завинаги прикрепена към кръглото й сипаничаво лице. От три години тя бе лична робиня на Мей-мей. Струан беше платил три таела сребро за нея.

Той й махна да влезе в стаята.

— Миси остане спи. Ти чака тук в стая, сави?

— Сави, господарю.

Той забърза надолу.

Купър и Волфганг Маус го чакаха в трапезарията. Маус унило проверяваше пистолетите си.

— Извинявай, че те обезпокоихме, тай-пан. Има проблем — каза Купър.

— Какъв?

— Шири се слух, че две хиляди манджурски войници знаменосци са пристигнали снощи в Кантон.

— Сигурен ли сте?

— Не — отвърна Купър. — Но ако е истина, ще има неприятности.

— Хау-куа изпрати да ме повикат тази сутрин — каза тежко Маус.

— Каза ли дали Джин-куа се е върнал?

— Не, тай-пан. Каза, че баща му все още отсъства. Но дълбоко в себе си не го вярвам, айейа? Хау-куа беше много уплашен. Той ми каза, че бил събуден рано тази сутрин. Бил му връчен императорски едикт, който нареждал търговията с нас да бъде незабавно прекратена. Прочетох го. Печатите са истински. Целият Ко-хонг е на крак.

На площада се разнесе дрънчене. Те се втурнаха към прозореца. Под тях една рота манджурски войници на коне препусна в тръс към източния край на площада и се спеши. Бяха едри мъже, тежко въоръжени — мускети, големи лъкове, мечове и увенчани със знамена копия. Някои имаха бради. Наричаха ги знаменосци, защото бяха императорска войска и носеха императорските знамена. В техните полкове китайци не бяха допускани. Бяха елитът на императорската армия.

— Е, вероятно има четиридесет-петдесет в Кантон — каза Струан.

— А ако са две хиляди? — запита Купър.

— По-добре ще е да сме готови да напуснем Селцето.

— Знаменосците са лош знак — каза Маус. Той не искаше да напуска Селцето. Искаше да остане при новопокръстените китайци ида продължи да проповядва пред езичниците, което запълваше цялото му време, когато не превеждаше за Струан. — Шреклих лош.

Струан прехвърли възможностите и позвъни на прислужника.

— Голямо ядене бързо-бързо. Кафе — чай — яйца — месо — бързо-бързо!

— Знаменосците са на площада, а вие мислите да закусвате! — каза Купър.

— Няма смисъл да се тревожим на празен стомах — каза Струан.

— Тази сутрин съм гладен.

Маус се засмя. Той бе чул слугите да шепнат, че легендарната любовница на тай-пана тайно е пристигнала. По предложение на Струан преди две години той тайно бе обяснил християнството на Мей-мей и я беше покръстил. Да, помисли той гордо, тай-панът ми има доверие. Заради него, о, Господи, поне една душа е спасена. Заради него и други биват спасявани за Твоята божествена милост.

— Закуската е добра идея.

Застанал до прозореца, Купър можеше да вижда търговците да бързат през градината към канторите си. Знаменосците бяха разпилени в нееднородни групи, клечаха и си приказваха.

— Може би ще направят като предишния път. Мандаринът ще ни задържи, за да иска откуп — каза Купър.

— Не и този път, момко. Ако започнат нещо, първо ще се опитат да ни избият.

— Защо?

— Защо иначе да изпращат знаменосци в Кантон? Те са бойци — не като местната китайска армия.

Влязоха прислужници и започнаха да слагат голямата маса. После внесоха храната. Имаше студени пилета, варени яйца, цели хлябове, топло задушено, ябълки в тесто, топли пайове с месо и масло, мармалад и сладка.

Струан и Маус ядоха солидно, но Купър нямаше охота за храна.

— Господарю? — обърна се един прислужник.

— Кажи?

— Едноок господар тук. Може?

— Може.

Брок надменно влезе в стаята. Съпровождаше го синът му Горт.

— Добро утро, господа. Добро утро, Дърк, друже.

— Закуска?

— Благодаря много.

— Добре ли пътувахте, Горт?

— Да, благодаря, мистър Струан. — Горт бе висок колкото баща си. Беше твърд мъж, целият в белези, със счупен нос, с побеляла коса и брада. — Следващия път ще победя „Тъндър клауд“.

— Следващия път, синко — каза Брок насмешливо, — ти ще му бъдеш капитан. — Той седна и започна да се тъпче. — Бихте ли ми подали задушеното, мистър Купър? — Той размаха крив палец към прозореца. — Ония копелета там не са на добро.

— Аха. Какво мислиш, Брок? — запита Струан.

— Ко-хонгът ще си подвие опашката. С търговията е свършено за известно време. За пръв път виждам проклетите знаменосци.

— Да евакуираме Селцето?

— Няма да се оставя да ме гонят някакви китайчуги или знаменосци. — Брок си сипа още задушено. — Е, мога и да отстъпя малко. Когато аз реша. Повечето от нас заминават утре за разпродажбата на земите. Но няма да е зле незабавно да свикаме съвет. Имате ли оръжие тук?