Тай-пан

Струан умело отвори бутилката и наля в чисти чаши на Брок и на себе си.

— Охладено е точно колкото трябва, момко. Точно колкото му трябва. — Брок млясна с устни. — Двадесет и пет хиляди не са милион, а?

Струан не отговори. Лицето му беше спокойно.

— Шест пенса за лира, казват. Вчера получих писмо. Загубих десет хилядарки. Много лошо от страна на банката да рискува парите на клиентите си. — Брок цъкна. — „Без да искам“ срещнах оня педераст Скинър. Той също рече, че е зле. Ще пише статия — уводна, обзалагам се. И съвсем правилно.

Той си отряза парче ябълков пай и го изяде с наслада.

— А между другото притежавам осемстотин хиляди от сметките, се изплащат при предявяване на „Струан и компания“. През последните шест месеца купувах, като се подготвях за такъв случай. Е поне синът ми Морган и агентите ни в Лондон купуваха.

— Добра инвестиция, Тайлър. Много добра.

— Да И Скинър тъй мисли, Дърк, момко. Той беше бая изненадан от лошия ти „джос“, но му рекох, че ще запазя имената на корабите ти. Лош знак е да се сменят имената. Но те ще станат още по-добри под моя флаг.

— Първо ще трябва да ги получиш.

— След трийсет дена са мои, момко. Когато представя сметките. Пък и всички ще узнаят. Тъй че няма да получиш кредит в Ориента. Свършен си, момче.

— По-скоро ще потопя корабите си, отколкото да ти позволя да ги вземеш.

— Не и ти, Дърк. Добре те познавам. Всеки друг, но не и ти. По туй си приличаме. Корабът е нещо специално. По-хубав от всяка мръсница. — Той свърши шампанското си. Струан отново му напълни чашата. Брок се оригна. — Извинявай — после отново отпи. — Шампанското май е подходящо за тази цел, а?

— Ти ли организира фалита на банката?

— Не. Ако се бях сетил, щях да го направя, и то много по-рано.

Това наистина е хитра работа. Представям си как се чувстваш, като ритнат в топките.

— Ще разбера, ако е било умишлено.

— Умишлено беше, момко.

— Кой го направи?

— Морган — отвърна Брок. — Трябва да му го призная — сукалчето е пораснало. Да. Моето момче го направи и аз съм безкрайно горд. — Той доволно почеса гъмжащата от въшки брада — това бе обичайно тук. — Така че си ликвидиран, Дърк. След толкова години. Свършен си.

— Много неща могат да се случат за тридесет дни.

— Да, може. Чух, че синът ти отговаря за разпродажбата на земите.

— Аха. Но тя ще бъде честна. Който даде най-много, получава земята. Ние не мамим? Тайлър. Виж, други го правят. Ние нямаме нужда.

— Да пукнеш дано! — измуча Брок. — Искаш да кажеш, че аз мамя?

— Мамиш през цялото време — избухна Струан. — Мамиш и хората, и корабите си, и това е, което ще те довърши някой ден. Не можеш вечно да строиш с камшик в ръка.

— Правя го точно толкова, колкото и останалите, да му се не види. Това, че ти имаш бъзливи модни идеи, не означава, че останалите не са прави. Камшикът държи сганта в подчинение. Сганта!

— Ти живееш от камшика и от него ще умреш.

— Не искаш ли да си уредим сметките сега? Камшик срещу камшик? Нож срещу нож? Сега, дявол го взел! Или все още си страхливец?

— Веднъж вече ти казах и ще повторя за последен път. Един ден ще те погна с камшика. Може би довечера, може утре, може вдругиден. Но, за бога, един ден ще дойда за теб. Ще ти кажа и още нещо. Ако случайно умреш, преди да съм готов, ще преследвам Горт и Морган и ще унищожа твоята компания. Брок беше извадил нож.

— Може би, момче, сега ще ти прережа гърлото.

Струан наля още шампанско. Бутилката остана празна.

— Отвори друга. Има още много.

Брок се изсмя.

— Ах ти, Дърк, момко, рядка птица си ти. Разорен си, а още се преструваш. С тебе е свършено, чуваш ли, момче? Твоята „Ноубъл хаус“ няма пукнат грош. А ти си страхливец!

— О, не съм страхливец, Тайлър. И ти добре го знаеш.

— Нали знаеш хълма, дето ще бъде твоята Голяма къща? — попита Брок със светнал поглед.

— Аха.

— Той е мой, момко. Купувам го. Колкото и да дадеш, аз ще предложа повече.

Струан усети кръвта да се качва в главата му, защото знаеше, че сега няма пари да съперничи на Брок. Но не и ако направи сделката с Тай-сен. Не и ако продаде Хонконг.

— Дано изгниеш в ада!

— Мой е, момче. И цялата тая воняща скала. — Брок пресуши чашата си и се оригна отново. — След като компанията ти бъде ликвидирана, ще те изхвърля — теб и твоите хора — от тия морета. — извади кесия и отброи двадесет златни гвинеи. После ги хвърли на пода на палатката. — На, купи си ковчег.

Той важно излезе навън.

— Моля за извинение, сър — каза Макей. Струан излезе от своята замисленост.

— Да?

— Мистър Кълъм е на брега. Иска да ви види.

Струан с изненада видя, че предвещаващата дъжд луна се е издигнала високо на небосклона и нощта е напреднала.

— Ще го приема.

— И други идваха, сър. Оня китаец, Гордън Чен. Мис Синклер. Двамина, които не познавам. Старият Куанс. Казах им, че утре ще ги приемете. Надявам се, че съм постъпил правилно, като не пуснах мистър Кълъм да дойде без разрешение. — Макей забеляза златните гвинеи на пода, но не каза нищо.

— Докато се подчинявате на заповеди, никога няма да сгрешите, Макей.

Кълъм бе застанал до входа на палатката.

— Безпокоя ли те, татко?

— Не, синко. Седни.

Кълъм видя суверените на земята и започна да ги събира.

— Остави ги там, където са.

— Защо?

— Защото аз искам да останат там.

Кълъм седна.

— Исках да говоря с теб.

— Не съм в настроение за разговори, сине.

— Беше ли сериозен, когато ме направи съдружник?

— Аха.

— Аз не искам да бъда съдружник. Не искам да остана в Ориента. Искам да се върна в родината.

— Аз знам по-добре от теб, Кълъм. Дай си време.

— Това няма да промени нищо.

— Млад си, сине. Имаш много време пред себе си. Бъди търпелив с Мен. И с Китай. Роб каза ли ти какво да правиш с разпродажбата на земите?

— Да. — „По дяволите чичо Роб — помисли Кълъм. — Ако само неизбухнал пред татко и не бе казал, че заминава. По дяволите, по дяволите, по дяволите. Гръм да удари тази проклета банка. Развали всичко. Горкият татко.“ — Мисля, че ще се справя с това.

— Няма да имаш никакви проблеми, докато се провежда честно. Който даде най-много, получава земята.

— Да, разбира се — Кълъм се взря в гвинеите. — Защо искаш те да останат там?

— Това са парите за моя ковчег.

— Не разбирам.

Струан му разказа какво се беше случило между него и Брок.

— По-добре е да знаеш за него, Кълъм. Пази си гърба, защото той няма да те остави на мира, както и аз бих постъпил с Горт.

— Синовете не са виновни за греховете на бащите.

— Горт Брок е копие на баща си.

— Нима Христос не ни учи да прощаваме?

— Да, синко. Но аз не мога да им простя. Те олицетворяват всичко най-лошо на земята. Те са тирани и вярват, че камшикът решава всички въпроси. Една истина за живота тук, на земята: парите са всесилни — независимо дали си крал, земевладелец, вожд на клан или арендатор. Без сила не можеш да защитиш това, което имаш, нито да направиш добро на другите.

— Значи искаш да кажеш, че учението на Христос е погрешно?

— Не е погрешно, сине. Казвам само, че някои хора са светци. Други са щастливи да бъдат смирени, обикновени и без амбиции. Раждат се и хора, доволни да заемат второто място — но аз не мога. Нито Брок. А ти?

— Не знам.

— Някой път ще бъдеш подложен на изпитание. Тогава ще разбереш.

— Тогава искаш да кажеш, че парите са всичко?

— Казвам, че без сила не можеш да бъдеш светец в наше време.

Силата като самоцел е грях. Парите като самоцел са грях.

— Толкова ли е важно да имаш пари и сила?

— Не, сине — каза Струан с иронична усмивка, — важна е липсата на пари.

— Защо искаш власт?

— А ти, Кълъм?

— Може би не искам.

— Аха. Може би. Нещо за пиене, сине?

— Ще взема малко шампанско.