Мравките

Тя решава незабавно да започне военна операция срещу Бел-о-кан. Войниците прекарват нощта в приготовления. Изцяло е екипиран новият летящ легион от бръмбари-носорози.

103 683-и предлага план на операцията. Докато част от армията води фронтално сражение, дванадесет легиона ще заобиколят предпазливо Града, за да се опитат да щурмуват пъна с царските покои.

СВЕТОВНОТО РАЗВИТИЕ:

Световното развитие върви към все по-голяма сложност. От водорода към хелия, от хелия към въглерода. Все по-сложно, все по-съвършено — такъв е смисълът на еволюцията на нещата.

Земята е най-сложната от всички известни планети. Тя се намира в зона, където температурата й се мени. Покрита е с океани и планини. Но ако разнообразието от формите на живот върху кея е практически неизчерпаемо, две от тях стоят над останалите по своята интелигентност. Мравките и хората.

Би могло да се каже, че Бог е използвал планетата Земя за един експеримент. Пуснал е върху пея два вида с противоположни философии, които се надбягват по пистата на съзнанието, за да види кой от тях ще се окаже по-бърз.

Вероятно целта е достигането до колективно планетарно съзнание: сливането в едно на всички мозъци па вида. Според мен това е следващият етап в приключението, което очаква съзнанието. Следващото ниво на сложност.

Ала двата водещи вида са поели по успоредни пътища на развитие:

— За да стане по-умен, човекът е развил мозъка си до чудовищни размери. Превърнал го е в някакво подобие на огромен розов карфиол.

— За да постигнат същия резултат, мравките са предпочели да използват няколко хиляди малки мозъка, обединени от съвършена система за комуникация.

В абсолютно изражение количеството интелигентна материя в купчината зелеви трошици на мравките и в големия карфиол на човека е едно и също. Борбата се води с равностойни оръжия.

Ала какво би станало, ако двете разумни форми, вместо да тичат успоредно, влязат в сътрудничество?…

Жан и Филип обичат само да гледат телевизия и в краен случай да играят на флипер. Дори съвсем новият наскоро построен и много скъп миниголф не ги привлича. Що се отнася до разходките в гората… За тях няма по-ужасни моменти от тези, когато възпитателят ги накара да излязат на чист въздух.

Миналата седмица се забавляваха да мачкат жаби, но удоволствието им се бе оказало прекалено кратко.

Въпреки всичко днес Жан, изглежда, е открил едно наистина интересно занимание. Той дръпва своя приятел настрани от групата сирачета, които най-тъпашки събират окапали листа, за да правят сетне от тях идиотски апликации, и му показва някакво подобие на циментов конус. Това е термитник.

Двамата веднага се захващат да го събарят с ритници, ала отвътре не излиза нищо, термитникът е празен. Филип се навежда и подушва.

— Кантонерът му е видял сметката. Я виж как мирише на инсектицид, вътре всичко живо е изпукало.

Тъкмо се канят да се присъединят към останалите, когато Жан забелязва на другия бряг на рекичката полузакрита от храстите пирамида.

Този път няма грешка! Внушителен мравуняк със свод, висок най-малко един метър! Дълги колони мравки влизат и излизат, стотици, хиляди работнички, войници, изследователи. Тук ДДТ още не е минало.

Жан подскача от възбуда.

— Видя ли, видя ли?

— А, не! Ако пак си решил да ядеш мравки… Последния път бяха гадни на вкус.

— Кой казва, че ще ги ядем! Пред тебе е същински град. Както го гледаш, той е по-голям от Ню Йорк и от Мексико сити. Помниш ли какво казаха в предаването? Вътре гъмжи от народ. Виж ги само тия как се трепят от работа като тъпаци!

— Хайде… Нали видя как Никола толкова се интересуваше от мравките, че накрая изчезна? Сигурен съм, че на дъното на тяхното мазе е пълно с мравки и те са го изяли. Право да си кажа, никак не ми се стои близо до това чудо. Не ми харесва! Гадни мравки, вчера видях едни да излизат дори от дупките на миниголфа, може и да са искали да си направят гнездо вътре… Гадни, тъпи отвратителни мравки!

Жан го тупа по рамото.

— Точно така! И аз като тебе не обичам мравките. Хайде да ги избием! Да отмъстим за нашия приятел Никола!

Идеята привлича вниманието на Филип.

— Да ги избием ли?

— Ами да! Защо не? Да подпалим проклетия им град! Представяш ли си Мексико сити в пламъци само защото така ни е скимнало?

— Окей, да го подпалим. Дадено. За Никола…

— Почакай, имам дори по-добра идея — ще го наблъскаме с хербицид, така ще се получи истински фойерверк.

— Гениално…

— Слушай, сега е единадесет часът, ще се видим тук точно след два часа. Така възпитателят няма да пищи, а всички други ще са в столовата. Отивам да намеря хербицид. Ти потърси кутия кибрит, по-добре е от запалка.

— Дадено!

Легионите на пехотата напредват бързо. Когато от другите съюзни градове попитат накъде са се запътили, хлипуканците отговарят, че е открит гущер в западните територии и главният Град е поискал помощ.

Над главите им бръмчат бръмбарите-носорози, които едва усещат тежестта на артилеристите, покатерени върху главите им.

Тринадесет часът. В Бел-о-кан цари оживление. Трябва да се използва топлината и да се пренесат яйцата, какавидите и листните въшки в солариума.

— Донесох спирт за горене, за да пламне по-добре — съобщава Филип.

— Идеално — отвръща Жан. — Аз пък купих хербицид. Взеха ми двадесет франка за една опаковка, мръсниците!

Майката си играе със своите месоядни растения. Откакто са тук, тя непрекъснато се пита защо все още не е направила защитен вал от тях, както възнамеряваше в началото.

После се сеща за колелото. Как да използва тази гениална идея? Би могло евентуално да се изработи огромна циментова топка, която да се бута напред с крака, за да премазва враговете. Трябва да предложи този проект.

— Готово, сложих всичко — и спирта, и хербицида.

Докато Жан говори, една мравка-изследовател се катери по него. Тя опипва тъканта на панталона му с върха на антените си.

Вие, изглежда, сте някаква огромна жива структура. Бихте ли могли да се обозначите?

Той я улавя и я смачква между палеца и показалеца си. Пак! По пръстите му потича жълто-черна течност.

— На една вече й видях сметката — съобщава той. — Хайде, сега се дръпни, защото ще хвърчат искри!

— Ще гръмне като бомба — обявява Филип.

— Същински Апокалипсис по Йоан! — киска се другият.

— Колко ли са вътре?

— Сигурно милиони. Разправят, че миналата година мравки нападнали една вила недалеч оттук.

— Ще отмъстим и за тях — отвръща Жан. — Хайде, скрий се зад това дърво.

Майката си мисли за човеците. Следващия път ще им зададе повече въпроси. Как ли използват те колелото?

Жан драсва една клечка и я хвърля към свода от клонки и борови иглички. После побягва, за да не го достигнат пламъците.

Ето, хлипуканската армия вече съзира Централния град. Колко е грамаден!

Кибритената клечка описва падаща крива.

Майката решава да говори с тях незабавно. Трябва да им съобщи освен това, че може без проблеми да увеличи количеството на доставяния нектар — тази година добивът обещава да е богат.

Клечката пада върху клонките на свода.

Хлипуканската армия е съвсем наблизо. Тя се готви за щурм.

Жан се скрива със скок зад големия бор, където Филип вече е намерил убежище.