Мравките

Клечката не попада на място, напоено със спирт за горене или с хербицид. Затова изгасва.

Момчетата излизат от прикритието си.

— Майката му!

— Знам какво трябва да се направи. Ще сложим парче хартия, така пламъкът ще бъде по-голям и няма начин да не подпали спирта.

— Имаш ли у себе си хартия?

— Хм… — само един билет от метро.

— Дай го насам.

Един от часовите открива нещо загадъчно: не стига, че от известно време няколко квартала миришат на спирт, но току-що се е появило и някакво парче жълто дърво, забучено на върха. Той влиза незабавно в контакт с една работна група, която да измие клонките от спирта и да измъкне жълтата греда.

Друг часови пристига тичешком на врата номер 5.

Тревога! Тревога! Напада ни армия рижи мравки!

Картончето се запалва. Момчетата отново се скриват зад бора.

Трети часови вижда голям пламък да се издига на върха на жълтата греда.

Хлипуканците се втурват в атака, като подражават на робовладелците.

Първа експлозия.

Отведнъж пламва целият свод.

Гърмежи, пламъци.

Жан и Филип се мъчат да държат очите си отворени въпреки горещината. Гледката си струва. Сухото дърво се подпалва бързо. Когато пламъкът достига до локвичките хербицид, се чува експлозия. Всичко лумва и зелени, червени, лилави пламъци изригват от „Града на залутаната мравка“.

Хлипуканската армия внезапно спира настъплението. Пръв пламва солариумът заедно с всички яйца, с добитъка, а сетне пожарът обхваща целия свод.

Пънът на Забранения град бива засегнат още в първите мигове на катастрофата. Вратарите са загинали в експлозията. Войниците се спускат да спасят единствената носачка. Твърде късно, тя вече се е задушила от отровните газове.

Сигналите за тревога бързо се разпространяват. Тревога първа фаза: изпратени са възбуждащите феромони; тревога втора фаза: по коридорите отеква зловещо барабанене; тревога трета фаза: из галериите тичат „обезумели“, които предават своята паника; тревога четвърта фаза: всичко ценно (яйца, полови, добитък, храни…) бива спуснато в най-долните етажи, докато войниците се изкачват в обратна посока, за да дадат отпор.

При свода се опитват да намерят разрешение. Легионите от артилеристи успяват да изгасят някои участъци, като изстрелват 10-процентов разтвор на мравчена киселина. Тези непрофесионални пожарникари се убеждават в ефикасността на своите действия и веднага след това обливат Забранения град. Може би ако намокрят пъна, ще могат да го спасят.

Ала огънят се разпростира. Блокираните вътре граждани са задушени от отровния пушек. Дъгите от пламнало дърво се срутват върху слисаните тълпи. Хитиновите черупки се топят и сгърчват като нагорещена пластмаса.

Нищо не може да устои на тази страшна топлина.

ЕПИЗОД:

Излъгал съм се. Ние не сие равни, ние не сме конкуренти. Човешкото присъствие е само кратък „епизод“ в тяхното безразделно господство на Земята.

Те са повече, безкрайно повече от нас. Притежават повече градове, заемат повече екологически ниши. Живеят в пустинни, студени, горещи и влажни зони, където никой човек не би могъл да оцелее. Накъдето и да погледнем, все мравки.

Били са тук сто милиона години преди нас и ако съдим по факта, че са едни от малкото организми, устояли на атомната бомба, със сигурност ще бъдат тук и сто милиона години след нас. В тяхната история ние не сме нищо повече от инцидент, продължил три милиона години. Впрочем дори един ден на нашата планета да пристигнат извънземни, те няма да сбъркат. Без всякакво съмнение ще се обърнат към тях. Към истинските господари на Земята.

На следващата сутрин от свода не с останал и помен. Оголен, почернелият пън сгърчи насред града.

Загинали са пет милиона граждани. Това всъщност е броят на всички мравки, които са се намирали в непосредствена близост до свода.

Онези, които са проявили достатъчно присъствие на духа и са слезли в по-долните етажи, са невредими.

Човеците, обитаващи под Града, не са забелязали нищо. Огромната гранитна плоча им е попречила. Всичко това се е случило през една от техните изкуствени нощи.

Смъртта на Бело-киу-киуни е събитието, което вещае най-много заплахи; лишено от носачка, стадото действително е застрашено.

Хлипуканската армия междувременно е взела участие в борбата срещу огъня. Веднага щом войниците научават за смъртта на Бело-киу-киуни, те пращат вестоносци към техния Град. Няколко часа по-късно, яхнала бръмбар-носорог, Хли-пу-ни пристига лично да установи щетите.

Когато стига до Забранения град, мравките-пожарникари все още продължават да обливат пепелта. Но борбата вече е безсмислена. Тя разпитва и научава за необяснимото бедствие.

Тъй като не са останали оплодени царици, тя съвсем естествено става новата Бело-киу-киуни и се настанява в царските покои на централния Град.

Жонатан се събужда пръв, учуден от тракането, което идва откъм принтера на компютъра.

На екрана е изписана една дума.

Защо?

Значи са предавали през нощта. Искат да разговарят. Той изчуква на клавиатурата традиционната фраза, с която започва всеки диалог.

ЧОВЕК: Поздрави, аз съм Жонатан.

МРАВКА: Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?

ЧОВЕК: Новата Бело-киу-киуни? А къде е старата?

МРАВКА: Вие я убихте. Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?

ЧОВЕК: Какво се е случило?

МРАВКА: Защо?

Тук разговорът прекъсва.

Сега вече тя знае всичко.

Това е тяхно дело, на човеците.

Майката ги е познавала.

Открай време е знаела за тях.

Пазила е в тайна тази информация.

Заповядала е екзекуцията на всички, които биха могли да се доберат до най-малката следа.

Дори е подкрепяла човеците срещу своите собствени клетки.

Новата Бело-киу-киуни съзерцава безжизненото тяло на своята майка. Когато стражите пристигат да отнесат мъртвата на сметището, тя трепва.

Не, този труп не бива да бъде изхвърлен.

Тя гледа втренчено бившата Бело-киу-киуни, от която вече се разнасят миризмите на смъртта.

Настоява да бъдат залепени със смола откъснатите членове. Да се изпразни тялото от меката плът и да се напълни с пясък.

Тя иска да го задържи в своите покои.

Хли-пу-ни, новата Бело-киу-киуни, събира няколко войника. Предлага да се възстанови и модернизира централният Град. Според нея сводът и пънът са прекалено уязвими. Необходимо е също така да се заемат с издирването на подземни реки и евентуално с прокопаването на канали, които да свържат всички градове от Федерацията. Според нея бъдещето е в овладяването на водата. Така по-добре ще се предпазват от пожарите, а освен това ще могат да пътуват бързо и безопасно.

Ами човеците?

Отговорът й е уклончив.

Те не представляват голям интерес.

Войникът настоява:

Ами ако отново ни нападнат с огън?

Колкото по-силен е противникът, толкова повече той ни кара да надминаваме себе си.

А онези, които обитават под голямата скала?

Бело-киу-киуни не отговаря. Иска да я оставят сама, после се обръща към трупа на бившата Бело-киу-киуни.

Новата царица скланя глава и опира антени в челото на Майката. После остава неподвижна много дълго, сякаш вглъбена в една безкрайна абсолютна комуникация.

РЕЧНИК

Абсолютна комуникация (АК): цялостен обмен на мисли чрез антенен контакт.

Алкохол: мравките умеят да предизвикват ферментация на нектара от листна въшка и на сока от житни зърна.