Мравките

Те тичаха по набраздения в жълто тунел.

После стигнаха пред желязна решетка. Отворът по средата й придаваше прилика с рибарски кош. Представляваше конус, който се стесняваше, така че да се промъкне средно пълен човек, но да не може да се върне обратно поради остриетата, поставени при изхода на конуса.

— Това е скорошна работа…

— Хм, сякаш човекът, който е правил вратата и мрежата, не е искал да се върнем обратно…

Огюста отново си помисли, че това е дело на Жонатан — майстор в правенето на врати и в обработката на метали.

— Вижте!

Даниел освети някакъв надпис:

Тук свършва съзнанието.

Искате ли да навлезете в подсъзнателното?

Те останаха със зяпнала уста.

— Какво ще правим?

В този момент всички мислеха за едно и също нещо.

— Стигнали сме дотук, би било жалко да се откажем. Предлагам ви да продължим!

— Тръгвам пръв — обади се Даниел, като пъхна под яката косата си, прибрана на конска опашка, за да не се закачи.

Един след друг те пропълзяха през стоманения кош.

— Странно — каза Огюста. — Струва ми се, че вече съм преживявала подобно нещо.

— Нима вече сте били в кош, който ви притиска и не ви позволява да се върнете обратно?

— Да. Това беше отдавна.

— Какво наричате отдавна?…

— О! Бях съвсем млада, била съм може би на възраст… няколко секунди.

Когато се завръщат в своя град, жетварките разказват за приключенията си от другата страна на света — страна на чудовища и непонятни явления. Хлебарките, черните плочи, гигантският монолит, кладенците, белите топки… Всичко това е прекалено! Няма никаква възможност да се основе селище в такъв нелеп свят.

103 683-и се оттегля в един ъгъл, за да възвърне силите си. Потъва в размисъл. Когато чуят неговия разказ, съгражданите му ще трябва да прекроят всички карти и да преразгледат принципите на планетологията си. Мисли си, че е време да се прибира във Федерацията.

След коша се наложи да изминат още десетина километра… Всъщност едва ли някой би могъл да каже с точност колко, а и умората сигурно вече си казваше думата.

Стигнаха до тясно поточе, което прекосяваше тунела и чиято гореща вода миришеше на сяра.

Даниел изведнъж спря. Бе му се сторило, че забелязва мравки върху сал от лист по течението! Сепна се. Без съмнение серният прах предизвикваше халюцинации…

Неколкостотин метра по-нататък Жазон стъпи върху нещо, което изпращя. Светна в краката си. Гръден кош на скелет! Той нададе писък. Даниел и Огюста опипаха с лъча на фенерчетата наоколо и откриха още два скелета, единият от които с ръста на дете. Възможно ли бе това да са Жонатан и семейството му?

Продължиха пътя си и скоро се наложи да тичат: нарастващ шум известяваше приближаването на плъховете. Жълтият оттенък на стените преминаваше в бяло. Това беше вар. Изтощени, най-сетне те стигнаха края на тунела. Там започваше стълба, която се виеше нагоре!

Огюста изстреля последните два куршума по посока на плъховете, след което се устремиха по стълбата. Съзнанието на Жазон все още беше достатъчно ясно, за да забележи, че тя се виеше наобратно, сиреч изкачването, както и спускането, ставаха по посока на часовниковата стрелка.

Новината предизвиква сензация. Един белоканец е пристигнал в Града. Някои разправят, че това трябва да е посланик на Федерацията, дошъл да обяви официалното присъединяване на Хли-пу-кан като шестдесет и пети град.

Хли-пу-ни е по-скептична от своите деца. Тя изпитва подозрение към този пришълец. Ами ако е войник с мирис на скала, изпратен от Бел-о-кан за подмолна дейност в полза на вероломната царица?

Как изглежда той?

Преди всичко е много изтощен! Сигурно е тичал от Бел-о-кан дотук, за да измине разстоянието за няколко дни.

Най-напред го забелязали пастирите: бродел съвсем грохнал из околността. До този момент не бил излъчил никакво послание, завели го направо при мравките-цистерни, за да се зареди с енергия.

Доведете го тук, искам да говоря с него насаме, но нека охраната остане при входа на царските покои с готовност да се намеси, ако дам сигнал.

Хли-пу-ни отдавна иска да научи новини от родния град, но сега, когато негов представител е тук, първата й мисъл е, че сигурно е шпионин, който трябва да бъде убит. Ще се срещне с него, но ако долови и най-малката молекула мирис на скала, ще се разпореди да го екзекутират без никакво колебание.

Въвеждат белоканеца. Веднага щом се познават, двете мравки се хвърлят една към друга, разтварят челюсти и се отдават на… обилна трофалаксия. Чувствата им са толкова силни, че отначало не могат да излъчат каквото и да било.

Хли-пу-ни праща първия феромон.

Докъде стигна разследването? Това работа на термитите ли е?

103 683-и разказва как е прекосил Източната река и е посетил термитния град; той е унищожен и не е оцелял нито един от неговите обитатели.

В такъв случай кой стои зад всичко това?

Истинските виновници за всички тези необясними събития според войника са Пазачите на източния край на света. Това са толкова странни животни, че дори не могат да бъдат видени, да бъдат подушени. Появяват се изневиделица от небето и избиват всичко живо!

Хли-пу-ни слуша внимателно. Въпреки всичко остава един неизяснен въпрос, добавя 103 683-и. По какъв начин Пазачите от края на света са използвали войниците е мирис на скала?

Хли-пу-ни има свое гледище по въпроса. Тя обяснява, че войниците с мирис на скала не са нито шпиони, нито наемници, а нелегална сила, натоварена да следи нивото на стрес в организма-Град. Те задушават всички информации, способни да предизвикат безпокойство в Града… Разказва как тези убийци са ликвидирали 327-и и как са се опитали да отнемат и нейния живот.

Ами запасите от храна върху основната скала? Ами коридорът в гранита?

На това Хли-пу-ни няма никакъв отговор. Именно по тази причина е изпратила посланици-шпиони, които да се опитат да намерят отговор на двойната загадка.

Младата царица предлага на своя приятел да му покаже Града. Пътем му разкрива необикновените възможности, които предлага водата. Източната река, например, винаги е била смятана за смъртоносна, докато всъщност това е просто вода, царицата сама е паднала в нея и не е умряла. Може би един ден ще стане възможно спускането по течението върху салове от листа, за да бъде открит северният край на света… Хли-пу-ни се пали: несъмнено съществуват и Пазачи на северния край, но може би е възможно те да бъдат насъскани да се бият срещу тези от източния край.

103 683-и неизбежно отбелязва, че Хли-пу-ни е изпълнена с дръзки проекти. Не всички от тях са осъществими, ала направеното до този момент е впечатляващо: никога до днес войникът не е виждал толкова просторни гъбарници и обори, никога не е чувал за салове, плаващи по подземни канали…

Ала най-голямо изумление предизвиква у него последният феромон на царицата.

Тя заявява, че ако посланиците й не се завърнат до петнадесет дни, ще обяви война на Бел-о-кан. Според нея родният й град вече е непригоден за този свят. Дори самото съществуване на войниците с мирис на скала показва, че градът не смее да погледне действителността в лицето. Това е едно зиморничаво като охлюв селище. Навремето е притежавало революционен дух, но сега вече не е така. Този дух трябва отново да бъде пробуден. Хли-пу-ни смята, че ако тя застане начело на Федерацията, би могла да тласне развитието напред. Благодарение на шестдесет и петте съюзени града нейните начинания ще имат десеторно по-голям ефект. Вече е замислила да завоюва водните потоци и да създаде летящ легион, използвайки бръмбари-носорози.

103 683-и се колебае. Имал е намерение да се завърне в Бел-о-кан и да разкаже своята одисея, но Хли-пу-ни го моли да се откаже.

Бел-о-кан е изградил армия „против знанието“, затова не го карай да узнае това, което се бои да узнае.

На върха витата стълба продължава със стъпала от алуминий. Виж, те не са от времето на Възраждането! Изправят се пред една бяла врата. Отново надпис: