Мравките

— Вие май не ме обичате, Билсем? Никой не ме обича, но на мен не ми пука, защото и аз не ви обичам. Нямам никаква нужда да бъда обичана. Всичко, което желая, е да се боят от мен. Впрочем трябва да запомните едно: ако вие пукнете там долу, на мен изобщо няма да ми стане мъчно, просто ще пратя трети екип. Ако наистина искате да ме уязвите, победете и се върнете жив и здрав. Тогава аз ще съм ви длъжница.

Той не отговори. Гледаше белите корени на косата й, сресана по модата, и това го успокояваше.

— Готови сме! — обади се един от жандармите, като вдигна пушката си.

Всички се бяха привързали към въжето.

— 0’кей, да тръгваме.

Те махнаха на тримата полицаи, които оставаха горе, за да поддържат връзката, и се вмъкнаха в мазето.

Соланж Думенг седна до бюрото, върху което бе инсталирала предавателя.

— Всичко хубаво и се връщайте бързо!

3

ТРИ ОДИСЕИ

Най-сетне 56-а е намерила идеалното място за построяването на своя град. Това е една кръгла могила. Изкатерва се по нея. Отгоре се виждат най-източните градове: Зуби-зуби-кан и Глуби-диу-кан. По принцип връзката с останалата част на Федерацията не би трябвало да създава особени затруднения.

Тя разглежда околността: земята е доста твърда и сива на цвят. Новата царица търси място, където почвата е по-податлива, но навсякъде се копае трудно. В момента, когато тя решително забива челюсти, за да издълбае първото си брачно жилище, става свидетел на странен трус. Нещо като земетресение, но твърде ограничено, за да бъде истинско. Тя опитва да копае повторно. Нов трус, и то много по-силен; могилата се повдига и се плъзна наляво…

В паметта на мравката са запечатани какви ли не необичайни премеждия, но не и подвижна могила! Тази сега се мести доста бързо, провирайки се между високите треви, газейки храсталаците.

56-а още не се е съвзела от изненадата и ето че вижда да се задава втора могила. Каква е тази магия? Без да има време да слезе, тя е повлечена в същинско родео; всъщност това е любовният танц на могилите. Сега те се опипват без всякакъв свян… На всичко отгоре могилата на 56-а е женска. Така че другата бавно се качва отгоре й. Малко по малко се появява една каменна глава, страшилището разтваря паст.

Това е вече твърде много! Младата царица се отказва да основава град на подобно място. Тя се смъква от възвишението и едва тогава разбира от каква опасност се е спасила. Могилите не само имат глави, но също и четири ноктести лапи и малки триъгълни опашки.

56-а за пръв път вижда костенурки.

ВРЕМЕ НА ЗАГОВОРНИЦИТЕ:

Най-разпространената организация сред човеците е следната: сложна йерархия от „администратори“, мъже и жени на власт, обхваща или по-скоро ръководи по-ограничената група на „създателите“, чиито труд „търговците“ по-късно си присвояват под формата на разпределение… Администратори, създатели, търговци. Това са трите касти, които в наши дни съответстват на работничките, войниците и половите сред мравките.

Борбата между Сталин и Троцки, двама руски ръководители от началото на XX век, по великолепен начин илюстрира прехода от една система, даваща предимство на създателите, към система, привилегироваща администраторите. Математикът Троцки, изобретателят на Червената армия, всъщност е изместен от Сталин, човек на заговорите. Една страница е прелистена.

В различните слоеве на обществото може да се напредне по-сигурно и по-бързо, ако човек владее изкуството да прелъстява, да събира убийци, да дезинформира, отколкото ако умее да създава нови понятия и предмети.

4000-ен и 103 683-и отново поемат по обонятелната следа, която води към Източния термитник. Те срещат бръмбари, заети да търкалят топки тор, мравки-изследователи с такъв дребен ръст, че трудно се различават, други, толкова големи, че едва забелязват двамата войници…

Действително, съществуват повече от дванадесет хиляди вида мравки и всеки от тях притежава собствено телесно устройство. Най-малките са само неколкостотин микрона, а най-големите достигат до седем сантиметра. Рижите са някъде по средата.

4000-ен най-сетне се ориентира. Остава да се прекоси пластът зелен мъх, да се изкачи акациевият храст, да се мине под нарцисите, и трябва да е там някъде, зад дънера на онова изсъхнало дърво.

Наистина, когато прехвърлят пъна, те виждат пред себе си Източната река и пристанището Сатей.

— Ало, ало, Билсем, чувате ли ме?

— Чувам ви отлично.

— Всичко наред ли е?

— Няма проблеми.

— Дължината на развитото въже показва, че разстоянието, което сте изминали, е 480 метра.

— Чудесно.

— Забелязахте ли нещо?

— Нищо особено. Само няколко надписа, издълбани в камъка.

— Какви надписи?

— Магически формули. Искате ли да ви прочета една?

— Няма нужда, вярвам ви…

В корема на 56-а брожението не спира. Вътре се бутат, блъскат, размахват крака. Всички обитатели на нейния бъдещ град са нетърпеливи.

При това положение тя не проявява прекалена взискателност, спира се на една вдлъбнатина в жълтокафявата земя и решава да основе там своя град.

Мястото не е зле избрано. Наоколо не се усещат миризми на джуджета, на термити или на оси. Дори има няколко феромони-пътепоказатели, които сочат, че белоканци вече са идвали по тези места.

Тя вкусва пръстта. Почвата е богата на микроелементи, влажността е достатъчна, но не прекалена. Дори има надвесен отгоре малък храст.

Тя почиства едно кръгло пространство с диаметър триста глави, което представлява оптималната форма на града.

Накрая на силите си, преглъща, за да повърне храната от своето обществено хранилище, ала то отдавна е празно. Не разполага вече с резерви от енергия. Тогава изтръгва рязко крилете си и лакомо изяжда мускулестата им основа.

С тази порция калории тя би трябвало да издържи още няколко дни.

После се заравя до основата на антените. Никой не бива да я открие през този период, когато представлява лесна плячка.

Тя чака. Градът, скрит в нейното тяло, малко по малко се пробужда. Какво име да му даде?

Най-напред трябва да избере своето име на царица. При мравките името е знак за съществуването на автономна единица. Работничките, войниците, девствените полови се означават само с цифрата, съответстваща на тяхното раждане. Оплодените женски обаче могат да приемат име. Хм! Тя потегли, преследвана от войните с мирис на скала, така че би могла да се назове „преследваната царица“. Или по-скоро не, преследваха я, защото се бе опитала да открие загадката на тайното оръжие. Не бива да забравя това. Значи тя е „царицата, родена от загадката“.

Така тя решава да кръсти своя град „град на царицата, родена от загадката“. А това на обонятелния език на мравките се подушва по следния начин:

ХЛИ-ПУ-КАН

Два часа по-късно — ново повикване.

— Всичко наред ли е, Билсем?

— Намираме се пред някаква врата. Най-обикновена врата. Над нея има голям надпис със старинни букви.

— И какво пише?

— Да не искате този път да ви го прочета?

— Да.

Комисарят насочи фенерчето и започна да чете с бавен тържествен глас, тъй като разгадаваше буквите при самото четене:

В момента на смъртта душата изпитва същото, което изпитват посветените във Великите тайни.

Отначало мъчително лутане в лъкатушещи коридори, безкрайни тревожни пътешествия през мрака.

Сетне, точно преди края, уплахата достига своя апогей. Тръпката, треската, студената пот, ужасът вземат връх.

Този стадий е последван незабавно от извисяване към светлината, внезапно просветление.

Пред очите се разкрива чудно сияние, прекосяват се девствени места, поляни, отекващи от гласове и танци.