Мравките

Другият изглежда напълно паникьосан. Антените му леко потрепват. Очевидно думата „термити“ му напомня нещо ужасно. Изглежда, не намира сили да подхване разговор на такава тема. Той избягва при една група работнички, които гуляят.

Последните, след като напълват общественото си хранилище с алкохол от цветен мед, опитват от корема на съседката си, като по този начин сключват дълга затворена верига.

В този момент шумно нахлуват група ловци, пратени за подсилване на предния пост. Пред себе си тикат една гъсеница.

Вижте какво намерихме. Най-чудното е, че това нещо произвежда мед!

Авторът на съобщението потупва пленницата с върха на антените си. После подлага един лист и щом гъсеницата започва да яде, той скача върху гърба й. Тя се извива, ала напразно. Мравката забива нокти в хълбоците й, закрепва се здраво, обръща се и започва да смуче последния сегмент на гъсеницата, докато оттам потича някаква течност.

Всички го поздравяват. Непознатият до днес нектар се предава от челюсти на челюсти. Вкусът му е различен от този на листните въшки. По-мазен е и има по-ясно изразен привкус на растителен сок. Докато 103 683-и опитва това екзотично питие, някаква антена докосва черепа му.

Ти май събираш сведения за термитите.

Мравката, която е пратила този феромон, изглежда много, много стара. Цялата й черупка е издраскана от челюсти. 103 683-и прибира назад антени в знак на потвърждение.

Последвай ме!

Неговият спътник е войник 4000-ен. Главата му е плоска като лист. Очите му са микроскопични. Когато говори, колебливите му излъчвания имат твърде ниско съдържание на алкохол. Може би по тази причина прие да беседват в една почти затворена миниатюрна ниша.

Не се бой, тук можем да приказваме. Тази дупка е моето жилище.

103 683-и го пита какво знае за Източния термитник. Другият разперва антени.

Защо се интересуваш от това? Нали си дошъл само на лов за гущера?

103 683-и решава да говори открито с този стар безполов. Той му разказва, че срещу войниците на Ла-хола-кан е било използвано някакво тайно и необяснимо оръжие. Отначало помислили, че това е работа на джуджетата, но се оказало, че не е така. Тогава, естествено, подозренията паднали върху източните термити, другите големи врагове…

Старият прибира антени в знак на изненада. Никога не бил чуват да се говори за това. Той се вглежда в 103 683-и и пита:

Тайното оръжие ли ти изтръгна петия крак?

Младият войник отвръща отрицателно. Загубил го във Войната на маковете при освобождаването на Ла-хола-кан. 4000-ен веднага изпада във възторг. Той също взел участие!

В кой легион?

В 15-и, а ти?

В 3-ти!

По време на последния щурм единият се сражавал на левия фланг, а другият на десния. Разменят спомени. Бойното поле винаги е източник на много поуки. Например, 4000-ен отбелязал в самото начало на боя използването на наемни мушици-вестоносци. Според него ставало дума за далекосъобщително средство, което многократно превъзхожда традиционните „бързоходци“.

Белоканският войник, който нищо не е забелязал, се съгласява на драго сърце. После бърза да се върне на своя въпрос.

Защо никой не иска за говори с мен за термитите?

Старият войн се приближава. Главите им се докосват.

Тук стават много странни неща…

Неговите излъчвания говорят за мистерия. Много странни, много странни… фразата отскача от стените и се връща като обонятелно ехо.

Сетне 4000-ен обяснява, че от известно време не се мяркал никакъв термит от Източния град. По-рано те преминавали реката при Сатей, за да пратят шпиони на запад; това се знаело и местността се контролирала доколкото е възможно. Ала сега нямало дори шпиони. Нямало нищо.

Когато врагът напада, това е повод за тревога, но когато врагът изчезне, това е още по-смущаващо. Тъй като схватките с шпионите термити престанали, мравките от поста Гуайей-Тиолот решили на свой ред да изпратят съгледвачи.

Първата група изследователи заминала натам. Оттогава никой нищо не чул за тях. Последвала ги втора група, която изчезнала по същия тайнствен начин. Тогава помислили, че това е работа на някой гущер или на особено лаком таралеж. Само че не било така: когато има нападение на хищник, остава жив поне един, дори и да е ранен. А сега можело да се помисли, че войниците са се изпарили като по чудо.

Това ми напомня нещо… — подхваща 103 683-и.

Ала старият не иска да се отклони от своя разказ. Той продължава:

След провала на първите две експедиции войните от Гуайей-Тиолот решили да играят „ва банк“. Те изпратили малък легион от петстотин въоръжени до зъби войници. Този път имало един оцелял. Той се влачил в продължение на хиляди глави разстояние и умрял в ужасни мъки, още щом пристигнал в гнездото.

Прегледали трупа му, по който не се виждала никаква рана. По антените му нямало следи от битка. Сякаш смъртта го застигнала без всякаква причина.

Сега нали разбираш защо никой не иска за разговаря с теб за Източния термитник?

103 683-и разбира. Преди всичко той е доволен, защото е попаднал на вярната следа. Ако загадката на тайното оръжие има някакво обяснение, до него може да се стигне само през Източния термитник.

ХОЛОГРАФИЯ:

Символ ни общото между човешкия мозък и мравуняка може да бъде холографското изображение.

Какво представлява холографията? Наслагване на гравирани линии, които, съединени и осветени под определен ъгъл, създават представа за обемен образ.

В действителност този образ съществува едновременно навсякъде и никъде. От съединяването на линиите се ражда нещо ново, едно трето измерение: илюзията за обемност.

Всеки неврон от нашия мозък, всеки индивид в мравуняка притежава цялата информация. Ала необходим е колективът, за да се прояви съзнанието, „обемната мисъл“.

Когато 56-а женска, отскоро царица, идва на себе си, тя се оказва изхвърлена на широк чакълест плаж. Не ще и дума, отървала се е от жабите само благодарение на някое бързо течение. Иска и се да полети, но крилете й все още са мокри. Принудена е да чака…

Тя грижливо почиства антените си, после подушва околния въздух. В него се долавят познати миризми. Късмет: намира се на западния бряг на реката. Ала все пак няма никакви феромони-пътепоказатели. Трябва да се приближи още малко до централния град, за да може да свърже бъдещото си селище с Федерацията.

Най-после полита. Посока запад. Засега няма да може да стигне много далеч. Мускулите на крилете и са изтощени и тя се носи над самите буци пръст.

Връщат се в главната зала на Гуайей-Тиолот. Откакто 103 683-и е започнал да разпитва за източните термити, останалите го отбягват, все едно, че е заразен с алтериария. Изцяло отдаден на мисията си, той остава невъзмутим.

Край него белоканците обменят трофалаксия с гуайей-тиолотците, като им дават да вкусят от новата реколта печурки, а в замяна опитват нектар от диви гъсеници.

После, след множество най-разнообразни излъчвания, разговорът се завърта около лова на гущер. Гуайейтиолотците разказват, че неотдавна открили три гущера, които тероризирали стадата листни въшки на Зуби-зубикан. Унищожени били две стада от по хиляда животни заедно с всички охраняващи ги пастирки…

Минало се през период на паника. Пастирките изкарвали добитъка само в защитените ходове, издълбани в самите клонки. Ала благодарение на киселинната стрелба в края на краищата трите дракона били прогонени. Два от тях се запилели надалече. Третият, който бил ранен, се заселил върху един камък на петдесет хиляди глави оттук. Зубизубиканските легиони вече му били отрязали опашката. Трябвало да се възползват и да довършат звяра, преди да е възвърнал силите си.

Вярно ли е, че опашката на гущера израства отново? — пита един от изследователите. Отговарят му утвърдително.