Мравките

Все пак не пониква същата опашка. Както казва Майката: никои не може да намери точно това, което е изгубил. Втората опашка няма прешлени и е много по-мека.

Един гуайейтиолотец споделя друга информация. Гущерите са твърде чувствителни към промяната на времето, дори повече от мравките. Ако са събрали достатъчно слънчева енергия, бързината на реакциите им е фантастична. Обратно, когато е студено, всичките им движения са забавени. За утрешната акция трябва да се има предвид тази особеност. Най-добре би било влечугото да се нападне още на зазоряване. Нощта ще го е охладила и то ще бъде летаргично.

Но и ние също ще сме охладени! — отбелязва твърде уместно един белоканец.

Не толкова, ако използваме техниката за борба със студа на джуджетата — възразява един ловец. — Ще се натъпчем със захар и алкохол заради енергията и ще си намажем черупките със слуз от охлюв, за да попречим на калориите да напуснат твърде бързо телата ни.

103 683-и разсеяно улавя с антените си тези реплики. Той мисли за тайната на термитника, за необяснимите изчезвалия, за които разказва старият войн.

Първият гуайейтиолотец, който му показа трофеите и отказа да разговаря за термитите, се приближава към него.

Приказва ли с 4000-ен?

103 683-и потвърждава.

Тогава не обръщай внимание какви ги дрънка. Все едно, че си беседвал с труп. Преди няколко дни го ухапа ихневмон…

Ихневмон! 103 683-и изтръпва от ужас. Ихневмон наричат онази оса с дълъг кинжал, която нощем пробива гнездата на мравките, докато попадне на топло тяло. Тогава го пронизва и снася вътре яйцата си.

Това е един от най-страшните кошмари за ларвите на мравките: една спринцовка се показва от тавана и опипва в търсене на мека плът, в която да вложи своите малки. Сетне те спокойно растат в организма-домакин, докато се превърнат в кръвожадни ларви, които изгризват животното отвътре.

В такива случаи няма прошка: тази нощ 103 683-и сънува някакъв страшен хобот, който го преследва, за да впръска в него своята кръвожадна челяд!

Кодът за влизане не беше сменен. Никола бе запазил ключовете и за да проникне в апартамента, трябваше само да счупи печатите, поставени от полицията. От изчезването на пожарникарите нищо не беше докосвано. Дори вратата на мазето бе останала отворена.

Поради липса на джобно фенерче, без много да му мисли, той се зае да измайстори факла. Успя да отчупи единия крак на масата, уви около нея дебел пласт смачкани вестници и ги запали. Дървото пламна лесно и се разгоря с малък, но равномерен пламък, който трябваше да устои на въздушните течения.

Момчето незабавно тръгна надолу по витата стълба, държейки в едната си ръка факлата, а в другата джобното ножче. Обзет от решителност и стиснал зъби, той се чувстваше герой.

Все слизаше, слизаше… Едно безконечно спускане по спирала. Струваше му се, че това продължава вече часове, огладня, стана му студено, но волята да победи не го напускаше.

Напрегнат до крайност, той ускори ход и започна да крещи под грубо одялания свод, като ту зовеше майка си и баща си, ту надаваше оглушителни бойни викове. Сега в походката му имаше изключителна увереност, докато се спускаше стремително от стъпало на стъпало, без съзнанието му да участва в това движение.

Внезапно се озова пред някаква врата. Бутна я. Две банди плъхове, които се биеха, се разбягаха при появата на крещящото дете, озарено от пламъците.

Най-старият плъх беше угрижен: от известно време посещенията на „големите“ бяха зачестили. Какво означаваше това? Дано този не подпали скривалищата на бременните женски!

Никола продължи своето спускане, той толкова бързаше, че дори не забеляза плъховете… Още стъпала и още странни надписи, които нямаше намерение да чете този път. Внезапно долови някакъв шум (шляп, шляп) и усети докосване. Един прилеп се заплете в косите му. Ужас. Помъчи се да се освободи, но животното беше като залепнало за главата му. Опита да го отблъсне с факлата, но само си опърли няколко кичура. Изпищя и се затича нататък. Прилепът стоеше върху главата му като шапка. Пусна се едва след като смукна малко кръв.

Никола не чувстваше вече умората. Дишайки шумно, с пулсиращи до спукване сърце и слепоочия, той ненадейно се блъсна в някаква стена. Падна, но веднага се изправи с невредима факла. Прокара пламъка пред себе си.

Действително беше стена. Нещо повече: Никола разпозна бетонните и стоманените плочи, който баща му бе довлякъл. Циментовата спойка беше още прясна.

— Татко, мамо, отговорете, ако сте тук!

Нищо, нито звук с изключение на натрапчивото ехо. Макар че навярно беше вече близо до целта. Готов бе да се закълне, че тази стена може да се върти около оста си… понеже така става във филмите и понеже нямаше друга врата.

Какво ли се криеше отвъд? Най-сетне Никола зърна един надпис:

Как могат да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки?

Точно под него имаше малък циферблат с копчета. По него нямаше цифри, а букви. Двадесет и четири букви, с помощта на които трябваше да се състави дума или изречение в отговор на въпроса.

— Трябва да се мисли различно — промълви той гласно.

Сам остана удивен от тази фраза, появила се сякаш от само себе си. Дълго мисли, без да смее да докосне циферблата. После у него настана странна тишина, една необятна тишина, която погълна всичките му мисли. Ала тъкмо тя по някакъв необясним начин го накара да набере комбинация от осем букви.

Чу се лекото изскърцване на механизма и… стената се отмести! Ликуващ, готов на всичко, Никола пристъпи напред. Ала малко след това стената отново се върна на мястото си; предизвиканото от нея въздушно течение изгаси остатъка от факлата, който още тлееше.

Попаднал в непрогледна тъмнина, напълно объркан, Никола се върна обратно. Ала от тази страна на стената нямаше копчета за шифър. Връщане обратно не бе възможно. Той си строши ноктите в плочите от бетон и стомана. Баща му бе свършил добра работа, не случайно беше ключар.

ЧИСТОТА:

Има ли нещо по-чисто от една муха? Тя непрекъснато се мие и за нея това не е задължение, а необходимост. Ако всички нейни антени и фасети не са съвършено чисти, тя никога не ще може да открие храната от разстояние и никога не ще види ръката, която се спуска върху нея, за да я смаже. Чистотата е основен въпрос на оцеляване при насекомите.

На следващия ден булевардните вестници отпечатаха на първа страница:

„Прокълнатото мазе във Фонтенбло взе поредната си жертва! Още един изчезнал: единственият син на семейство Уелс. Какво прави полицията?“

Паякът поглежда от върха на своята папрат. Много е високо. Той отделя капка течна коприна, залепва я на листа, отива до края на клона и скача в бездната. Известно време пада свободно. Нишката се източва, източва, след което изсъхва, втвърдява се и го задържа точно преди да докосне земята. За малко да се разпльоска като зрял плод. Много от неговите събратя вече са разбили черупките си поради рязкото застудяване, което забавя втвърдяването на коприната.

Той раздвижва осемте си крака, за да се залюлее като махало, сетне ги протяга и успява да се залови за един лист. Тук ще е втората опорна точка на мрежата. Залепя края на нишката. Ала с едно опънато въже едва ли ще стигне далеч. Забелязва отляво пън и се затичва да го достигне. Още няколко клонки, няколко скока и готово: вече е опънал опорните нишки. Те ще трябва да удържат напора на ветровете и на плячката. Цялото нещо представлява ОСМОЪГЪЛНИК.

Коприната на паяка е съставена от влакнест белтък, фиброин, чиято здравина и непромокаемост не се нуждаят от доказателства. Когато са се нахранили добре, някои паяци успяват да произведат до седемстотин метра коприна с диаметър два микрона, при това здрава като найлон и три пъти по-еластична.