Мравките

Но най-напред да се измъкне от това място…

По ъгъла на слънчевите лъчи тя определя точката си на падане сред Източната река. Доста недружелюбно място, защото, макар мравки да населяват всички острови по света, те не умеят да плуват.

Наблизо минава лист и тя се вкопчва в него с челюсти. Движи френетично задните си крака, ала този начин на придвижване дава твърде жалък резултат. Така тя се носи по повърхността на вълните доста време, когато внезапно се очертава някаква гигантска сянка. Може би попова лъжичка? Не, това е нещо, хиляда пъти по-голямо. 56-а женска различава източено тяло с гладка тигрова кожа. За нея това е невиждана гледка. Пъстърва!

Малки ракообразни, циклопи, водни бълхи бягат пред чудовището. А то се гмурва, сетне изплува по посока на царицата, която ужасена се вкопчва в листа.

С цялата сила на перките си пъстървата се устремява и разцепва повърхността. Докато високата вълна подмята мравката, пъстървата като че увисва във въздуха, разтваря въоръжена със ситни зъби уста и налапва една мушица, която прелита оттам. После се извива и с един удар на опашката пада обратно в своя кристален свят… предизвиквайки истинско цунами, което залива мравката.

През това време жабите вече се протягат и скачат, за да се сборичкат за царицата и за нейния хайвер. Тя успява да изплува на повърхността, но вълнението отново я дръпва към негостоприемните дълбини. Жабите я преследват. Сковава я хлад. Тя изгубва съзнание.

Никола гледаше телевизия в трапезарията с новите си приятели Жан и Филип. Край тях други сирачета с розови лица се отдаваха на омаята от безкрайната поредица картини. Сценарият на филма проникваше през очите и ушите им и стигаше до мозъка им със скорост 500 километра в час. Човешкият мозък може да побере близо шестдесет милиарда единици информация. Ала когато паметта е претрупана, автоматично се прави прочистване: информациите, сметнати за не толкова интересни, биват забравени. Остават само мъчителни спомени и съжалението по отминалите радости.

Веднага след серийния филм през този ден имаше разговор за насекомите. Повечето от младите човеци се пръснаха, тъй като научните брътвежи не ги вълнуваха много-много.

— Професор Льодюк, заедно с професор Розенфелд ви смятат за най-големия европейски специалист по мравките. Какво ви накара да се заемете е тяхното изучаване?

— Един ден отворих кухненския шкаф и попаднах лице срещу лице с върволица от тези насекоми. Прекарах цели часове да ги гледам как се трудят. За мен това бе урок по живот и по скромност. Реших да науча нещо повече… Това е всичко.

(Смее се)

— Какво ви отличава от видния учен професор Розенфелд?

— А, професор, Розенфелд! Той още ли не се е пенсионират? (Отново се смее.) Не, сериозно, ние не се кланяме на един и същи Господ. Знаете ли, има няколко способа да „разбереш насекомите…“. По-рано се смяташе, че всички обществени видове (термити, пчели, мравки) са роялисти. Просто, но невярно обяснение. Стана ясно, че при мравките царицата няма никаква власт извън създаването на поколение. Дори съществуват много различни форми на мравешко управление: монархия, олигархия, триумвират на бойци, демокрация, анархия и прочие. Понякога дори, когато гражданите не са доволни от управлението, те се бунтуват и ставаме свидетели на „граждански войни“ вътре в самите градове.

— Фантастично!

— За мен и за така наречената „германска“ школа, към която се причислявам, организацията на мравешкия свят е основана преди всичко върху йерархия на кастите и върху надмощието на индивидите-алфа, по-даровити от средното равнище, които ръководят групите от работнички… За Розенфелд, който е от така наречената „италианска“ школа, мравките са анархисти по рождение, не съществуват алфа-индивиди, по-надарени от средното равнище. Лидери възникват понякога спонтанно само за решаването на практически проблеми. Но те остават такива само временно.

— Не ви разбирам добре.

— С една дума, италианската школа смята, че коя да е мравка може да стане водач, стига да и хрумне оригинална идея, която да заинтересува останалите. Докато според германската школа начело на мисиите застават единствено мравки, които притежават „характер на водачи“.

— Толкова ли са големи различията между двете школи?

— Случвало се е на големи международни конгреси да се стигне до бой с юмруци, ако за това питате.

— Не е ли това израз на старото съперничество между саксонския и латинския дух?

— Не. Тази борба напомня по-скоро сблъсъка между привържениците на „вроденото“ и „придобитото“. Човек ражда ли се кретен, или става такъв впоследствие? Това е един от въпросите, на които се опитваме да дадем отговор, изучавайки обществото на мравките!

— Но защо не правите експерименти със зайци или с мишки?

— Мравките са изключително подходящи, защото ни дават възможност да видим как функционира едно общество, и то общество, съставено от няколко милиона индивида. Все едно да наблюдаваш цял един свят. Доколкото знам, не съществуват градове от няколко милиона зайци или мишки…

Удар с лакът.

— Чуваш ли това, Никола?

Ала Никола не слушаше. Той бе виждал някъде това лице, тези жълти очи. Къде? Кога? Разрови се в паметта си. Точно така, спомни си. Това бе човекът за подвързията. Бе заявил, че се казва Гун, но беше същият този Льодюк, който се пъчеше по телевизията.

Това откритие потопи Никола в бездна от догадки. Ако професорът бе излъгал, значи се бе опитал да се докопа до енциклопедията. Нейното съдържание сигурно е твърде ценно за изучаването на мравките. И тя сигурно се намираше долу. С положителност беше в мазето. Всички до един търсеха нея: тате, мама, а и въпросният Льодюк. Трябваше да намери тази проклета енциклопедия и тогава всичко щеше да се изясни.

Никола стана.

— Къде отиваш?

Той не отвърна нищо.

— Мислех, че мравките те интересуват?

Отиде до вратата, после тичешком се прибра в стаята си. Нямаше нужда от много вещи. Само коженото яке, с което не се разделяше, ножчето и големите обувки с грайфери.

Възпитателите не му обърнаха никакво внимание, когато прекоси големия хол.

Никола избяга от сиропиталището.

Отдалече Гуайей-Тиолот прилича на кръгъл кратер. Нещо като къртичина. „Предният пост“ е мини-мравуняк, обитаван от стотина индивида, функционира само от април до октомври, а през есента и зимата е празен.

Тук, както при първобитните мравки, няма царица, няма работнички, нито войници. Всеки е всякакъв едновременно. Затова тук не се стесняват да критикуват трескавата атмосфера на градовете-гиганти. Подиграват се със задръстванията, със срутванията на коридорите, с тайните тунели, които превръщат града в червива ябълка, а също и със свръхспециализираните работнички, които не умеят да ловуват, със слепите вратари, пожизнено зазидани в техните входове…

103 683-и инспектира поста. Гуайей-Тиолот е съставен от хамбар и обширна централна зала. На тавана на това помещение има два отвора, през които нахлуват два слънчеви лъча и осветяват десетки ловни трофеи — празни кутикули, провесени по стените, които свирят от въздушните течения.

103 683-и се приближава до разноцветните трупове. Един от местните идва до него и докосва антените му. Той му посочва тези великолепни екземпляри, убити благодарение на всевъзможни мравешки хитрости. Животните са покрити с мравчена киселина, вещество, което също предпазва от разваляне.

Тук грижливо са подредени всякакви видове пеперуди и насекоми с най-различен ръст, форма и цвят. Ала все пак в тази колекция липсва едно твърде познато животно: термитска царица.

103 683-и нита дали имат проблеми с техните съседи термитите. Местният вдига антени в знак на удивление. Той престава да дъвче с челюсти и настъпва продължително обонятелно мълчание.

Термити ли?

Антените му се отпускат. Той няма какво повече да излъчи. Освен това бил твърде зает: трябвало да разрязва месо. Бил загубил вече достатъчно време. Много здраве. Той се обръща, готов да се отдалечи. 103 683-и упорства.