Мравките

Докато 56-а женска задейства дългите си, подобни на витражи криле, забелязва зад себе си стената от пера, която се затваря пред единадесетата и дванадесетата вълна. Горките! Още пет вълни женски, и Градът ще изразходва всичките си запаси от надежда.

Вече не мисли за това, засмукана от безкрайния лазур. Всичко е синьо, толкова синьо! За една мравка, познала единствено живота под земята, е фантастично да се рее из въздуха. Струва и се, че се е пренесла в друг свят. Изоставила е тесните галерии заради един главозамайващ простор, където всичко избухва в три измерения.

Тя интуитивно налучква всички възможности на летенето. Пренасяйки тежестта на едното крило, завива надясно. Като изменя ъгъла на трептенията, се издига нагоре. Или се спуска надолу. Или ускорява… Разбира, че за да направи съвършен завой, трябва да задържи върха на крилете във въображаема ос и без колебание да извие тялото си под ъгъл, по-голям от 45°.

56-а женска открива, че небето не е празно. Съвсем не. То е пълно с течения. Някои от тях, „въртопите“, я издигат нагоре. Въздушните ями, напротив, я карат да губи височина. Те могат да бъдат открити само като се наблюдават насекомите, които се намират отпред, и да се преценява по движението им…

Студено й е. Във висините е студено. Понякога има вихри, пориви от топъл или леден въздух, които я въртят като пумпал.

Група мъжки се устремяват подире й. 56-а женска забързва, за да бъде настигната само от най-бързите и най-упоритите. Това е първият генетичен подбор.

Усеща докосване. Един мъжки се хваща за корема и, изкатерва се по нея. Доста е дребен, но тъй като е престанал да трепти с криле, струва й се много тежък.

Тя губи височина. Отгоре мъжкият се намества, за да не му пречат крилете й. Съвсем изгубил равновесие, той извива корем, за да достигне с жилото си женския полов орган.

Тя с любопитство очаква новите усещания. Обземат я сладостни тръпки. Това я подсеща за нещо. Без предупреждение тя се навежда напред и се спуска с пикиране. Истинско безумие! Безкраен екстаз! Скоростта и сексът са съставките на нейния първи коктейл удоволствие.

В мислите й се мярка образът на 327-и мъжки. Вятърът свисти в косъмчетата между очите и. Лютив сок кара антените й да потрепват. Сетивата й се преобразяват в бурно море. Странни течности се отделят от всичките й жлези и се смесват в кипящ бульон, който се излива в мозъка й.

Достигнала върховете на тревата, тя събира сили и отново затрептява с криле. Сега се изкачва като стрела. Когато отново се стабилизира, мъжкият вече не се чувства твърде добре. Краката му треперят, челюстите му непрекъснато се отварят и затварят без причина. Спиране на сърдечната дейност. И свободно падане…

При повечето насекоми мъжките са програмирани така, че да умрат веднага след първия любовен акт. Имат право само на един опит и трябва да успеят. С напускането на тялото сперматозоидите отнасят със себе си живота на своя собственик.

При мравките еякулацията убива мъжкия. При други видове женската, след като бъде задоволена, убива своя благодетел. Просто защото емоциите са й отворили апетит.

Трябва да се приеме неоспоримият факт: светът на насекомите като цяло е свят на женски и по-точно на вдовици. Мястото на мъжките в него е съвсем епизодично…

Но ето че в нея се вкопчва втори оплодител. Веднага след като той си отива, го замества друг! Пристига трети, сетне много други. 56-а женска престава да ги брои. Най-малко седемнадесет или осемнадесет се изреждат да запълнят нейната сперматека със свежи гамети.

Тя усеща живата течност, която кипи в корема й. Това е резервът от обитатели на нейния бъдещ град. Милиони мъжки полови клетки, които ще й позволят да снася всекидневно в продължение на петнадесет години.

Край нея нейните полови сестри споделят същите емоции. Небето е пълно с хвърчащи женски, яхнати от един или от няколко мъжки, копулиращи едновременно със същата женска. Кервани на любовта, увиснали в облаците. Дамите са пияни от умора и от щастие. Вече не са принцеси, а царици. Чувстват се като зашеметени от редуващите се безспир наслади и едва успяват да контролират полета си.

Това е моментът, избран от четири величествени лястовици, които изхвръкват от една цъфнала череша. Те не летят, а се плъзгат между въздушните пластове с вледеняващо безстрастно… Спускат се върху крилатите мравки с широко разтворени човки и ги поглъщат една след друга. На свой ред и 56-а се оказва преследвана.

103 683-и се намира в залата на изследователите. Той е разчитал да продължи сам разследването, като проникне в Източния термитник, ала са му предложили да се включи в една изследователска група, отправяща се „на лов за дракон“. Действително, открит е гущер в района на пасищата на град Зуби-зуби-кан, който притежава най-голямото стадо листни въшки в цялата Федерация — 9 милиона дойни животни! А присъствието на едно от тези влечуги може в значителна степен да попречи на животновъдната дейност.

За щастие Зуби-зуби-кан се намира в периферията на Федерацията, точно по средата на пътя между термитния град и Бел-о-кан. Затова 103 683-и приема да потегли на тази експедиция. По този начин заминаването му ще мине незабелязано.

Край него останалите изследователи грижливо се подготвят. Те напълват догоре своите обществени хранилища със захарни резерви на енергия, а също и отделенията за мравчена киселина. Сетне се намазват със слуз от охлюв, за да се предпазят от студа и от спорите на алтернарията (те вече знаят това).

Разговорът се върти около лова на гущер. Някои го сравняват със саламандрите или с жабите, ала повечето от тридесет и шестте изследователи са единодушни, че в сравнение с тях гущерът е далеч по-труден дивеч.

Един от по-възрастните твърди, че на гущерите им пораства нова опашка, когато старата е била откъсната! Всички му се подиграват… Друг разправя как видял едно от тези чудовища да стои неподвижно като камък в продължение на 10°. Всички си спомнят разказите за първите белоканци, които нападали тези чудовища с голи челюсти — по онова време използването на мравчената киселина не било толкова разпространено.

103 683-и неволно потреперва. До този момент той не е виждал гущери и перспективата да нападне един от тях с голи челюсти или дори със струи мравчена киселина не му действа успокоително. Казва си, че при пръв удобен случай ще изчезне. В края на краищата неговото разследване върху „тайното оръжие на термитите“ е по-важно за оцеляването на Града от някакъв си лов със спортни цели.

Изследователите са готови. Те изкачват коридорите на външния пръстен, после излизат на светло през изход номер 7, наречен „Източен изход“.

Отначало трябва да прекосят предградията. А това не е просто. Всички околности на Бел-о-кан гъмжат от забързани в разни посоки работнички и войници.

Има няколко потока. Някои мравки са натоварени с листа, плодове, зърна, цветя или гъби. Други носят клонки и камъни, които да послужат за строителен материал. Трети мъкнат дивеч… Глъчка от миризми.

Ловците си пробиват път през задръстванията. После движението пооредява. Пътят се стеснява и се превръща в пътека, широка само три глави (девет милиметра), после две, после една. Трябва да са далеч от Града, вече не се долавят колективните послания. Групата е скъсала обонятелната си пъпна връв и се превръща в автономна единица. Приемат строй „разходка“, при който мравките се движат в колона по двама.

Скоро срещат друга група, съставена също от изследователи. Личи, че са преживели тежки моменти. В оределите им редици няма нито един читав. Само недъгави. Някои са само с един крак и се влачат мъчително. Не са в по-добро положение и тези, на които липсват антените или коремът.

103 683-и не е виждал толкова пострадали войници от Войната на маковете насам. Сигурно са се натъкнали на нещо ужасно… Може би на тайното оръжие?

103 683-и повежда разговор с един едър войник, чиито дълги челюсти са счупени. Откъде идват? Какво се е случило? Къде са термитите?