Мравките

Тя се чувства опиянена от фотоните, които нахлуват право в очните й кълба. Все едно, че е прекалила с ферментиралия нектар от тридесет и втория етаж.

56-а принцеса продължава да напредва. Земята е обсипана с ярко бели петна. Тя гази в горещи фотони. За нея, която е прекарала детството си под земята, контрастът е прекалено силен.

Нов завой. Сноп чиста светлина я прострелва, разширява се в заслепяващ кръг, сетне в сребърен воал. Бомбардировката на светлината я принуждава да отстъпи. Тя чувства как нейните частици влизат в очите й, изгарят оптическите й нерви, разяждат трите й мозъка. Три мозъка… Старо наследство от предците, които имали по един нервен ганглий за всеки пръстен, по една нервна система за всяка част на тялото.

Тя се движи срещу струята фотони. В далечината различава фигурите на сестрите си, които биват погълнати от слънчевото светило. Приличат на призраци.

Продължава напред. Хитинът и се затопля. Светлината, която хиляди пъти са се опитвали да й опишат, не е по силите на никакъв език, тя трябва да се преживее! За момент се сеща за работничките от подкастата на „вратарите“, които остават затворени за цял живот в Града и никога няма да узнаят нищо за външния свят с неговото слънце.

Тя пробива стената от светлина и се оказва запратена отвъд, извън пределите на Града, фасетните и очи се приспособяват малко по малко, ала продължава да усеща игличките на дивия въздух. Той е свеж, подвижен и уханен за разлика от питомната атмосфера на света, който до днес е обитавала.

Антените и трепкат. Тя трудно успява да ги насочи според волята си. Едно по-силно течение ги залепя върху лицето й. Крилата й изплющяват.

Горе, на върха на покрива, я посрещат работничките. Те я улавят за краката, повдигат я, изтласкват я напред сред тълпата гюлови, където стотици мъжки и женски се блъскат върху едно тясно пространство. 56-а принцеса разбира, че се намира върху пистата за брачния полет, ала трябва да изчака подобряване на метеорологичните условия.

Докато вятърът продължава да своеволничи, десетина врабчета са забелязали половите. Възбудени от вида на плячката, те прехвърчат все по-близо. Когато се приближат прекалено, артилеристите, разположени в пръстен около върха, ги възнаграждават със струи киселина.

Тъкмо в този момент една от птиците си опитва щастието, врязва се сред гъмжилото, сграбчва три женски и хвръква! Преди нахалникът да успее да набере височина, той бива свален от артилеристите; започва да пърха сред тревата с все още пълна уста, като отчаяно се опитва да изтрие отровата от крилете си.

Нека това бъде за поука на всички! И наистина врабчетата отстъпват леко… Ала никой не си прави илюзии. Те скоро ще се върнат, за да изпитат отново противовъздушната отбрана.

ЕСТЕСТВЕНИ ВРАГОВЕ:

Какво би станало с нашата човешка цивилизация, ако тя не се бе отървала от най-главните си естествени врагове като вълците, лъвовете, мечките или хиеновите кучета?

Без съмнение съществуването на една цивилизация, обладана от несигурност, винаги е поставено под въпрос.

За да се стреснат по време на пиршествата, римляните внасяли в празничната зала труп на мъртвец.

Така всеки от тях си припомнял, че нищо не е сигурно и че смъртта може да пристигне във всеки момент.

Ала в наши дни човекът е смазал, унищожил, поставил в музей всички видове, способни да го използват за храна. Все още го притесняват само микробите и може би мравките.

Мравешката цивилизация, напротив, се е развила, без да успее да елиминира най-важните си естествени врагове. Резултат: съществуването на това насекомо във всеки момент е под въпрос. То знае, че е изминало само половината път, след като и най-тъпото животно може да смаже с един удар на лапата си плода на хилядолетен разумно осмислен житейски опит.

Вятърът е утихнал, въздушни течения почти няма, температурата се покачва. При 22°-време Градът решава да пусне своите деца.

Женските забръмчават с четирите си крила. Те са готови, свръхготови. Миризмите на всички тези зрели мъжки са възбудили до крайна степен сексуалния им апетит.

Първите девици излитат грациозно. Те се издигат на височина стотина глави и… веднага биват покосени от врабчетата. Нито една не преминава.

Долу настъпва объркване, но никоя няма намерение да се отказва. Излита втора вълна. Четири женски от сто успяват да преодолеят заграждението от клюнове и пера. Мъжките тръгват след тях в гъсто построена ескадра. Те преминават необезпокоявани: твърде са невзрачни, за да заинтересуват врабчетата.

Трета вълна женски се устремява към облаците. На пътя им се изпречват повече от сто птици. Настъпва истинско клане. Нито една оцеляла. Хвъркатите стават все по-многобройни, като че са се наговорили. Сега горе има врабци, косове, червеношийки, сипки, гълъби… Всички те писукат силно. За тях също е празник!

Излита четвърта вълна. Отново нито една женска не успява да премине. Птиците се бият помежду си за най-едрите парчета.

Артилеристите са изнервени. Те стрелят по вертикала с все сила от жлезата с мравчена киселина. Ала хищниците са прекалено високо. Смъртоносните капки падат обратно върху града, причинявайки многобройни щети и рани.

Ужасени, женските се отказват. Те решават, че е невъзможно да се премине, и предпочитат да слязат за копулация на закрито в компанията на пострадалите преди това принцеси.

Петата вълна се подрежда, готова на върховна саможертва. Трябва на всяка цена да преодолеят тази стена от клюнове! Седемнадесет женски преминават, сподирени непосредствено от четиридесет и трима мъжки.

Шеста вълна: преминават дванадесет женски!

Седма вълна: тридесет и четири!

56-а раздвижва крила. Тя още не смее да тръгне. В краката и пада главата на една от нейните сестри, плавно последвана от някакъв зловещ пух. Искаше й се да научи какво представлява Великото Вън? Е, сега вече знае!

Ще полети ли с осмата вълна? Не… И постъпва правилно, защото тя е напълно унищожена.

Принцесата е изплашена. Тя отново забръмчава с крилете си и се вдига леко. Е, поне те са в ред, не и създават проблеми, ала главата й… Страхът я завладява. Трябва да бъде наясно. Има много малка вероятност да успее.

56-а спира криле: седемдесет и три женски от деветата вълна току-що са преминали. Работничките пращат феромони, за да я окуражат. Надеждата се пробужда. Ще тръгне ли с десетата вълна?

Докато се колебае, тя внезапно забелязва дребничкия куц и едрия убиец с вече помръкнали очи. Това окончателно я кара да се реши. Тя полита изведнъж. Челюстите на двамата щракват в празното. За малко да я хванат.

За момент 56-а остава по средата между Града и облака птици над него. После, подета от десетата вълна, тя използва нейния устрем и също се издига във въздушната бездна. Двете й съседки са нагълтани, докато тя минава ненадейно между огромните нокти на един синигер.

Обикновен късмет.

Ето че невредимите от десетата вълна са четиринадесет. Ала 56-а не си прави илюзии. Преодоляла е едва първото изпитание. Тежкото тепърва предстои. Тя знае цифрите. Общо взето, от хиляда и петстотин излетели принцеси едва десетина се приземяват здрави и читави. По най-оптимистичните сметки четири царици ще успеят да построят свой град.

ПОНЯКОГА, ДОКАТО:

Понякога, докато се разхождам лете, забелязвам, че за малко да стъпя върху някакво подобие на муха. Разглеждам я по-внимателно: това е царица-мравка. Ако има една, значи има хиляди. Гърчат се по земята. Хорските обуща ги стъпкват или пък те сами се сплескват върху предните стъкла на колите. Изтощени са, не могат изобщо да направляват своя полет. Колко ли градове са били унищожени така в зародиш, лете, от едно завъртане на чистачките?