Мравките

Убийците с мирис на скала… ломекузата… Тайният ход в гранита…

Нищо не може да се обясни е лудостта, след като става дума за толкова многочислен народ. Наемници, които шпионират в полза на термитите? Не решително не се връзва. Нямаше да бъдат толкова много, нито тъй добре организирани.

При всички случаи остава една точка, по която няма никакво обяснение: защо има запаси от храни под основите на Града? За изхранването на шпионите ли? Не, с нея биха могли да се угояват милиони… А те все пак не са милиони.

И тази удивителна ломекуза. Това животно, което обикновено обитава на повърхността. Няма начин със собствени сили да е слязло до –50 етаж. Значи е било пренесено. Но нали всеки, който се приближи до това насекомо, е замаян от неговата миризма. Следователно необходима е достатъчно голяма група, която да увие чудовището в гъвкави листа и да го замъкне тайно чак долу.

Колкото повече мисли за това, толкова повече си дава сметка, че за тази задача са нужни значителни сили. Ако нещата се погледнат такива, каквито са, излиза, че една част от Стадото притежава тайна, която ревниво пази от останалите посестрими.

Нови връзки между събитията изпълват главата й. Тя спира. Нейните връстнички си мислят, че и прималява от вълнение преди брачния полет. Това се случва понякога, половите са толкова чувствителни. Тя навежда антените към устата си. Повтаря си бързо: унищожената експедиция номер едно, тайното оръжие, тридесетте избити легионери, ломекузата, тайният ход в гранитната скала, хранителните запаси…

Точно така, дявол го взел, тя се сеща! Спуска се обратно. Дано не е прекалено късно!

ВЪЗПИТАНИЕ:

Възпитанието на мравките се осъществява на няколко етапа. Ето кои са те:

— От първия до десетия ден повечето от младите са заети с царицата-носачка: грижат се за нея, ближат я, галят я. За отплата тя ги покрива с хранителната си и обеззаразяваща слюнка.

— От единадесетия до двадесетия ден работничките получават правото да се грижат за пашкулите.

— От двадесет и първия до тридесетия ден те наглеждат и хранят младите ларви.

— От тридесет и първия до четиридесетия ден са заети с домакинска работа и с изхвърлянето на сметта, като продължават да се грижат за царщата-майка и за какавидите.

— Четиридесетият ден е твърде важна дата. Смята се, че работничките са вече достатъчно опитни, и те получават правото да излизат от Града.

— От четиридесетия до петдесетия ден изпълняват службата на пазачи и на доячки на листните въшки.

— От петдесетия до последния ден от живота си те могат да вземат участие в най-вълнуващите задачи за една мравка: ловът и изследването на непознати земи.

Забележка: От единадесетия ден насетне половите биват освободени от работа. Най-често те остават бездейни, затворени в определените за тях квартали до деня на брачния полет.

327-и мъжки също се приготвя. В обсега на неговите антени останалите мъжки говорят само за жени. Малцина от тях са ги виждали с очите си. Или пък това са бегли впечатления от коридорите на Забранения град. Мнозина си ги представят като същества с упоително ухание и съкрушителен еротизъм.

Един от принцовете твърди, че бил правил трофалаксия с някаква женска. Нейният нектар имал вкуса на брезов сок, половите й хормони излъчвали ухания, подобни на откъснат нарцис.

Другите мълчат завистливо.

327-и, който наистина е вкусил от нектара на женска (и то каква женска!), знае, че той по нищо не се отличава от нектара на работничките или от този на дамаджаните. Въпреки това не се намесва в разговора.

През главата му обаче минава палава мисъл. Иска му се той да достави на 56-а женска сперматозоидите, нужни за основаването на нейния бъдещ Град. Само да може да я открие… Жалко, че не се уговориха да приготвят феромон за разпознаване, за да се разпознаят в тълпата.

Когато 56-а женска успява да се добере до залата на мъжките, настъпва всеобщо удивление. Нейното пристигане е в противоречие с всички правила на Стадото. Мъжките и женските трябва да се срещнат за първи път едва по време на брачния полет. В края на краищата при тях не е като при джуджетата. Тук не се копулира из коридорите.

Принцовете, които преди толкова са искали да знаят как изглежда една женска, вече са наясно. Те дружно излъчват мирис на враждебност, което означава, че тя не бива да остава в тази зала.

Въпреки това тя продължава да се промъква сред суматохата на приготовленията. Разблъсква всички, праща наляво и надясно своите феромони.

327-и! 327-и! Къде си, 327-и?

Принцовете не се стесняват да и заявят, че мъжкият копулатор не се избира така! Тя трябва да прояви търпение, да се осланя на случая. Поне малко свян…

Ала 56-а все пак успява да намери своя приятел. Той е мъртъв. Главата му е отрязана с едно захапване на челюсти.

ТОТАЛИТАРИЗЪМ:

Хората се интересуват от мравките, защото си мислят, че те са успели да създадат най-съвършената тоталитарна система. Действително у страничния наблюдател се създава впечатлението, че в мравуняка всички работят, всички се подчиняват, всички са готови на саможертва, всички са равни. А до този момент тоталитарните системи при човека до една са претърпели провал…

Тогава им идва наум да подражават на общественото насекомо (нима емблемата на Наполеон не е пчелата?) Феромоните, които заливат мравуняка с глобална информация, това е днешната планетарна телевизия. Човекът си мисли, че предлагайки на всички това, което той смята за най-добро, един ден ще направи човечеството съвършено.

Не в това е смисълът на нещата.

Да ни прости Дарвин, но природата не еволюира към върховенство на най-добрите (впрочем, според какви критерии?).

Природата черпи силата си от разнообразието. На нея и трябват добри, лоши, луди, отчаяни, спортисти, болнави, гърбави, заешки устни, весели, тъжни, интелигентни, малоумни, егоисти, щедри, дребни, едри, черни, жълти, червени, бели… Има нужда от всички религии, от всички философии, от всички видове фанатизъм, от всички премъдрости… Единствената опасност е един от видовете да не елиминира друг.

Стана ясно, че изкуствено създадените от хората царевични насаждения, възпроизвеждащи многократно най-добрия екземпляр (който се нуждае от най-малко вода, който издържа най-сигурно на измръзване, който дава най-едри зърна), биват унищожавани от най-незначителното заболяване за съвсем кратко време. Докато нивите с дива царевица, където има най-различни растителни видове, всеки със своята специфика, със своите слабости, аномалии, винаги успяват да устоят на епидемиите.

Природата ненавижда еднаквостта и обича разнообразието. Именно в това се състои може би нейната гениалност.

Тя се изкачва покрусена обратно към свода със ситни крачки. В един коридор близо до гинекея инфрачервените й очи улавят две фигури. Това са убийците с мирис на скала! Едрият и дребният, който накуцва!

Тъй като идват право към нея, 56-а забръмчава с криле и скача на врата на куция. Но двамата скоро я притискат в мъртва хватка. Въпреки това, вместо да я екзекутират, те й налагат антенен контакт.

Женската беснее. Пита ги защо са убили 327-и мъжки, след като, така или иначе, той е щял да умре по време на полета. Защо са го погубили!

Двамата убийци се опитват да я вразумят. Според тях някои неща не могат да чакат. Каквото и да струва това. На някои действия не се гледа с добро око, има постъпки, които са осъдителни, но те, така или иначе, са необходими за нормалното функциониране на Стадото. Не бива да бъдем наивни… Единството на Бел-о-кан е най-висшата цел. И когато се налага, то трябва да бъде защитено!