Мравките

— Кой пък ви е разправил тази идиотщина?

— Някой си. Ще научиш кой, ако ни разкажеш какво се е случило с твоите родители.

— Пукнете.

Жан, който беше по-силният, сграбчи Никола за раменете, а Филип му изви ръката зад гърба.

Никола се откопчи и удари Жан по врата с опъната длан (както бе видял в един китайски филм по телевизията). Онзи се разкашля. Филии влезе в боя, като се опита да души Никола, който на свой ред го удари с лакът в корема. Отървал се по този начин от нападателя, който падна на колене превит одве, Никола отново се обърна към Жан и плю в лицето му. Другият се сниши и го ухапа по прасеца до кръв. Тримата млади човеци се търкулнаха между леглата, продължавайки да се бият като хамали. Накрая Никола се оказа повален.

— Кажи ни какво се е случило с твоите родители, инак ще те накараме да ядеш мравки!

Това изречение бе хрумнало на Жан по време на боя. Не беше недоволен от своето остроумие. Докато той държеше Никола притиснат към пода, Филип изтича да донесе няколко ципокрили, които тук не се срещаха никак рядко, и ги тикна в лицето му.

— Ето, виж колко са тлъсти!

(Като че мравките, чието тяло има твърда обвивка, биха могли да тлъстеят!)

Сетне го стисна за носа, за да го принуди да отвори устата си, и пусна в нея с отвращение няколко млади работнички, които и бездруго си имаха достатъчно грижи. В този момент Никола преживя най-голямата изненада в живота си. Беше много вкусно.

Учудени, че той не изплюва тази отвратителна храна, другите на свой решиха да опитат.

Залата с меховете нектар е едно от най-скорошните нововъведения в Бел-о-кан. Технологията на „меховете“ всъщност е заимствана от южните мравки, които от началото на големите горещини непрестанно настъпват на север.

Откритието на залата с меховете е станало, разбира се, по време на една победоносна война на Федерацията срещу тези мравки. При обществата на насекомите войната е най-богатият източник и носител на нововъведения.

Отначало белоканските легионери били ужасени, защото видели какво? Работнички, обречени да прекарат целия си живот увиснали от тавана с главата надолу и чийто корем е толкова издут, че надвишава по размери два пъти дори този на царицата! Южняците обяснили, че тези „обречени“ мравки представляват живи дамаджани, способни да съхраняват в прясно състояние невероятни количества сок, роса или нектар.

Всъщност достатъчно било да се доведе докрай идеята за „общественото хранилище“, за да се стигне естествено до идеята за „мравка-цистерна“ и тя да бъде приложена на практика. Изобретателните насекоми дразнели върха на корема на тези живи хладилници и те изпускали капка по капка или същинска струя от скъпоценния сок.

Благодарение на тази система южнячките устоявали на продължителните суши в тропическите области. По време на миграция те пренасяли на ръце своите мехове и разполагали с влага през цялото пътешествие. Ако може да им се вярва, тези дамаджани били толкова ценни, колкото и яйцата.

И така, белоканците откраднали техниката на меховете, но я използвали преди всичко за складиране на големи количества храна при несравнимо качество и хигиена на съхранение.

Всички мъжки и всички женски от Града се явяват в залата, за да се запасят със захар и вода. Пред всяка жива дамаджана се реди опашка от крилати клиенти. 327-и и 56-а пият заедно, след което се разделят.

Когато всички полови и артилеристи се изреждат, мравките-цистерни остават празни. Цяла армия от работнички бързат да ги заредят отново със сок, роса и нектар, докато чудовищните им кореми отново приемат формата на малки блестящи балони.

Един възпитател откри Никола, Филип и Жан и ги наказа заедно. Така те станаха най-добрите приятели в сиропиталището.

Най-често ги виждаха в трапезарията пред телевизора. През този ден гледаха епизод от неизчерпаемата серия „Извънземен съм и се гордея с това“.

Те заквичаха от възторг и се заблъскаха с лакти, когато видяха, че става дума за космонавти, попаднали на планета, обитавана от гигантски мравки.

— Здравейте, ние идем от Земята.

— Здравейте, ние сме гигантски мравки от планетата Згю.

Във всичко останало сценарият беше, общо взето, обикновен: гигантските мравки бяха телепати. Те пращаха послания до земляните със заповед да се избиват помежду си. Ала последният оцелял разбра всичко и запали вражеския град…

Доволни от този финал, децата решиха да идат да похапнат по няколко сладки мравки. Ала за тяхна изненада тези, които успяха да хванат, нямаха като първите вкуса на бонбон. Бяха по-дребни и кисели на вкус. Като концентрат от лимон. Пфу!

Всичко трябва да се разиграе по обяд върху най-високата точка на Града.

С първата утринна топлина артилеристите заемат позиция в защитните ниши, които образуват отбранителен обръч около върха. С вирната към небето задница те оформят противовъздушни батареи срещу птиците, които неизбежно ще атакуват. Някои заклещват корема си между две клончета, за да намалят отката. По този начин се надяват да изпратят два-три залпа в една и съща посока без голямо отклонение.

56-а женска е в своето жилище. Две безполови грижливо мажат крилете й със защитна слюнка. Вие излизали ли сте във Великото Вън? Работничките не отговарят. Те, разбира се, са излизали, но защо да й казват, че навън е пълно с дървета и треви? След няколко минути потенциалната царица сама ще научи това. Само една полова е в състояние да си науми, че може да разбере какво представлява светът с помощта на антенен контакт!

Работничките все така се суетят край нея. Те подръпват краката й, за да увеличат тяхната гъвкавост. Карат я да се извива, за да изпукат съчлененията на гръдния и кош и на корема. Проверяват дали общественото й хранилище е пълно догоре с нектар и го притискат, докато изцедят една капка. Този сироп трябва да й позволи да поддържа няколко часа непрекъснат полет.

Ето че 56-а е готова. Ред е на следващата.

Натъкмена с всички накити и всички благоухания, принцесата напуска гинекея. 327-и мъжки не се е излъгал — наистина е необикновена красавица.

Тя едва повдига крилете си. Колко само са пораснали през последните дни! Вече са толкова дълги и тежки, че се влачат по земята… като шлейф на сватбена рокля.

Все нови и нови женски прииждат от останалите коридори. В компанията на стотина от тези девици 56-а вече се движи между клонките на покрива. Някои по-нетърпеливи се закачат на клечките; четирите им крила са издраскани, пробити или направо разкъсани. Клетите така и не продължават по-нагоре, и без това няма да могат да се вдигнат във въздуха. Огорчени, те слизат на петия етаж. Подобно на принцесите-джуджета, те не ще изживеят любовния полет. Ще се размножават на земята направо върху пръстта в затворената стая.

Ала 56-а женска все още е здрава и читава. Тя подскача от клонче на клонче, като внимава да не падне и да не повреди нежните си криле.

Една от сестрите й, която ситни редом с нея, търси антенен контакт. Пита се какво ли представляват прословутите мъжки размножители. На търтеи ли приличат или на мухи?

56-а не отговаря. Тя се сеща за 327-и, за загадката на „тайното оръжие“. Всичко това е минало. Няма я вече работната група. Поне що се отнася до двете полови. Всичко оттук нататък се намира между ноктите на 103 683-и.

Тя си спомня с носталгия за преживените събития.

Беглецът мъжки, който се озовава в жилището й… без пропуски!

Първата им абсолютна комуникация.

Срещата със 103 683-и.

Убийците с мирис на скала.

Бягството из подземията на Града.

Скривалището, пълно с труповете на тези, които биха могли да станат техен „легион“.

Ломекузата.

Тайният ход в гранита…

Докато напредва, отдадена на спомени, тя се чувства привилегирована. Никоя от нейните сестри не е изживявала такива приключения, преди дори да е напуснала Града.