Мравките

— Добри са тези, които намират решение, а лоши, които намират извинение.

— Има случаи, при които дори най-добрите от нас…

— Има случаи, при които дори най-калпавите от вас са длъжни да успеят. Да се измъкнат двама души от едно мазе е тъкмо от тази категория.

— Извинявам се, но…

— Нали знаете къде можете да си пъхнете вашите извинения, любезни? Ще ми направите удоволствието да слезете обратно в това мазе и да изкарате всички оттам. Вашият герой Гален заслужава да бъде погребан по християнски. Искам преди края на месеца да прочета похвална статия за нашата служба.

— А за…

— А за цялата тази история искам да си държите езика зад зъбите! Можете да се раздрънкате пред журналистите едва когато приключите случая. Ако искате, вземете десет души от жандармерията и всякаква модерна техника. Това е всичко.

— Ами ако…

— А пък ако се провалите, ще ви вгорча пенсията, можете да разчитате на мен!

Тя затвори.

Комисарят Билсем можеше да се справя с всякакви луди, с изключение на нея. Той се примири и се залови да съставя план за спускането.

КОГАТО ЧОВЕКЪТ:

Когато човекът изпитва страх, щастие или бяс, неговите жлези с вътрешна секреция отделят хормони, които въздействат единствено на неговото тяло. Те се движат в затворен съд. Сърцето му започва да бие по-бързо, той започва да се поти, да прави гримаси, да крещи или да плаче. Това си е негов проблем. Другите го гледат безучастни или със съчувствие, но само защото с ума си са решили така.

Когато една мравка изпитва страх, щастие или бяс, нейните хормони циркулират в тялото и, излизат извън него и проникват в телата на другите. Благодарение на ферохормоните или феромоните милиони ще крещят или плачат едновременно. Сигурно е невероятно усещане да чувстваш това, което изживяват другите, и да ги караш да съпреживяват всичко, което чувстваш ти самият…

Във всички градове на Федерацията цари веселие. Обилни трофалаксии на захар щедро се предлагат на изтощените бойци. Въпреки това няма герои. Всеки е изпълнил своята задача. Добре или зле, няма значение, след края на всяка мисия всичко започва от нула.

Превързват раните с голямо количество слюнка. Някои млади наивници стискат в челюстите си един, два, че и три от своите крака, откъснати по време на битката, които като по чудо са успели да приберат. Обясняват им, че те не могат да се залепят отново.

В голямата зала за борби на етаж –45 войниците възпроизвеждат епизоди от Битката на маковете за тези, конто не са присъствали. Половината играят джуджетата, другата половина — рижите.

Те представят с мимики атаката на забранения град Ла-хола-кан, настъплението на рижите, борбата срещу заровените глави, мнимото бягство, включването на танковете, поражението им пред построената в карета пехота на джуджетата, щурмуването на хълма, редиците на артилерията, финалната схватка…

Дошли са многобройни работнички. Те обсъждат всяка сцена от тази възстановка. Един момент привлича особено вниманието им: техниката на танковете. Вярно е, че тяхната каста има подобаващо място; те са на мнение, че не бива да се отказват, а да се научат да използват по-разумно това оръжие не само за фронтално настъпление.

Измежду оцелелите след битката 103 683-и е минал сравнително леко. Изгубил е само един крак. Дреболия, когато имаш на разположение цели шест. Едва ли си струва да се говори. 56-а женска и 327-и мъжки, които като полови не са могли да вземат участие във войната, го отвеждат в един ъгъл. Антенен контакт.

Тук нямаше ли някакви проблеми?

Не, войниците с мирис на скала до един бяха на бойното поле. Ние останахме затворени в Забранения град в случай, че джуджетата стигнеха дотук. Ами там? Ти видя ли тайното оръжие?

Не.

Как така не? Всички говорят за някакъв подвижен акациев клон…

103 683-и обяснява, че единственото ново оръжие, с което са се сблъскали, е била отвратителната алтернария, но и за нея са намерили противосредство.

Не може това да е изтребило първата експедиция — заключава мъжкият. Алтернарията убива бавно. Освен това сигурно е, че по нито един от труповете нямаше следи от смъртоносните спори. Тогава?

Объркани, те решават да продължат АК. Биха искали да изяснят нещата. Нов порой от идеи и мнения:

Защо джуджетата не са прибегнали до оръжието, което така ефикасно изтреби двадесет и осем изследователи? При това те направиха всичко възможно да победят. Ако са разполагали с подобно оръжие, нямаше да се поколебаят да го употребят! Ами ако не притежават такова? Те се появяват винаги преди или след като тайното оръжие е влязло в употреба. Може би става дума просто за съвпадение…

Тази хипотеза съответства твърде добре на атаката на Ла-хола-кан. Що се отнася до първата експедиция, може би следите от пропуски на джуджетата са били оставени нарочно, за да пратят Стадото по грешна следа. Кой би имал полза от това? Ако джуджетата не носят отговорност за всички злини, кого да винят? Другите! Вторият неумолим противник, наследственият враг: термитите!

Подозрението е съвсем основателно. От известно време отделни войници от Големия източен термитник преминават реката и техните набези в ловните полета на Федерацията зачестяват. Да, със сигурност това са термитите. Те са устроили нещата така, че да опълчат едни срещу други джуджетата и рижите. По този начин ще се отърват и от едните, и от другите, без да пролеят капка кръв. След като враговете им се отслабят взаимно, на тях няма да им остава нищо друго, освен да завземат мравуняците.

Ами войниците с мирис на скала? Те ще да са просто платени шпиони на служба при термитите.

Колкото повече дружната им мисъл се движи между трите мозъка и става все по-проницателна, толкова по-очевидно започва да им се струва, че „тайното оръжие“ е притежание на термитите от Изток.

Ала техният разговор е прекъснат от общите миризми на Стадото. Градът решава да се възползва от мирния период между две войни, за да отпразнува по-рано празника на Възраждането: той ще се състои на следващия ден.

Всички касти по местата си! Женските и мъжките в залите с меховете за зареждане със захар! Артилеристите да напълнят коремите си в залите за органична химия!

Преди да се раздели с другарите си, войник 103 683-и излъчва феромон:

Успешна копулация! Не се тревожете, аз ще продължа разследването самостоятелно. Когато литнете в небето, аз ще поема към Големия термитник на изток.

Веднага щом се разделят, двамата убийци — едрият грубиян и дребничкият куц — се появяват. Те стържат стените и събират летливите феромони от разговора.

След трагичния провал на инспектор Гален и на пожарникарите Никола бе настанен в едно сиропиталище, разположено само на стотина метра от улица Сибарит.

Освен истинските сираци там пращаха и изоставени или бити от родителите си деца. Действително човекът е един от малкото видове, способен да изостави или да малтретира своето потомство. Тук малките човеци прекарваха години на изпитания, възпитавани с ритници в задника. Те растяха и закоравяваха. Повечето от тях по-късно попълваха редовете на професионалната армия.

Първия ден Никола прекара във вцепенение на балкона, гледайки гората. На следващия преоткри спасителното стоене пред телевизора. Апаратът бе сложен в трапезарията и възпитателите бяха доволни, че по този начин могат да се отърват от „досадниците“, като ги оставят да затъпяват в продължение на часове. Вечерта Жан и Филип — две други сирачета — го заразпитваха в спалнята:

— Какво се е случило с тебе?

— Нищо.

— Хайде, разказвай. Тук никой не пристига току-така на твоята възраст. Всъщност на колко си години?

— Аз знам. Май че родителите му са били изядени от мравки.