Мравките

Джуджетата точно под тях забелязват как хиляди кореми се показват на хребета, но не могат веднага да разберат какво означава това. Те ускоряват ход и се устремяват напред да преодолеят последните сантиметри от наклона.

Атака! Стегнете редиците!

В противниковия лагер изплющява само една дума:

Огън!

Насочените напред кореми разпръсват изгарящата отрова над редиците на джуджетата. Фют! Фют! Фют! Жълтите струи свистят из въздуха, шибат като бичове челната редица на нападателите.

Отначало се стапят антените. Те потичат върху черепите. Отровата се разлива по броните и ги втечнява, като че са от пластмаса.

Осакатените тела се въргалят и образуват ниска ограда, в която джуджетата се препъват. Те се съвземат вбесени и още по-яростно се спускат на щурм към хребета.

Горе друга редица артилеристи е заела мястото на първата.

Огън!

Каретата се разпадат, ала джуджетата продължават да напредват, газейки омекналите трупове на убитите.

Трета редица артилеристи. Към нея се присъединяват и мравките, които плюят лепило.

Огън!

Този път каретата от джуджета направо се взривяват. Цели отделения се гърчат сред локвите клей. Джуджетата се опитват да контраатакуват, като също изкарват напред редица артилеристи. Те се приближават към върха на заден ход и стрелят, без да могат да се прицелят. При този обратен наклон нямат опора.

Огън! — излъчват джуджетата.

Ала техните къси кореми изхвърлят само капчици киселина. Дори да достигнат целта, жалките им струи предизвикват в най-добрия случай дразнене, но не могат да пробият бронята.

Огън!

Капките киселина на двата лагера се кръстосват, като понякога се елиминират взаимно. Поради слабата ефективност шигаепуанците се отказват от използването на артилерия. Смятат да постигнат победа, като запазят тактиката на плътните карета от пехотинци.

Стегнете редиците.

Огън! — отвръщат рижите, чиято артилерия продължава да върши чудеса. Нова струя киселина и лепило.

Въпреки добрата стрелба джуджетата достигат върха на Могилата на маковете. Техните фигури образуват черна преграда, жадна за отмъщение.

Настъпление. Помрачение. Унищожение.

Няма вече хитроумни „играчки“. Рижите артилеристи не могат вече да стрелят, каретата на джуджетата се разпиляват.

Рояци. Орляци. Талази.

Всичко живо се смесва, подрежда, разрежда, върти, бяга, търчи, напада, пръска, скупчва, предприема кратки атаки, блъска, влече, скача, пада, крепи, плюе, помага, бълва горещо дихание. Навсякъде зоват смъртта. Мерят сили, бият се, дуелират се. Тъпчат по телата на живите и на тези, които вече не мърдат. Всеки риж се оказва притиснат от поне три разярени джуджета. Ала тъй като рижите са три пъти по-големи, схватките се разиграват при приблизително равни сили.

Ръкопашен бой. Обонятелни викове. Облаци горчиви феромони.

Милиони челюсти — остри, назъбени, с формата на трион, на сабя, на клещи, с едно острие, с двойно острие, намазани с отровна слюнка, с лепило и с кръв — се вчепкват. Земята трепери.

Ръкопашен бой.

Антените с тежести на края шибат из въздуха, за да държат противника на разстояние. Ноктестите крака удрят по тях, като че са досадни тръстики.

Хващай. Улавяй. Мори.

Другият бива сграбчен за челюстите, за антените, за главата, за гръдния кош, за корема, за краката, за коленете, за лактите, за четките на съчлененията, за някоя драскотина върху бронята, за някой ръб на хитиновия скелет, за окото.

После телата се строполяват, валят се върху влажната земя. Джуджета се изкатерват по стъблото на един увиснал мак и оттам се хвърлят с ноктите напред върху някой риж. Те пробиват гърба му и го пронизват чак до сърцето.

Ръкопашен бой.

Челюстите браздят гладките брони.

Един риж умело използва антените си като копия, които изхвърля едновременно напред. Той надупчва черепа на десетина противници, без дори да почисти покритите си с прозрачна кръв пипала.

Ръкопашен бой. До смърт.

Скоро има толкова много откъснати антени и крака, че сякаш земята е застлана с килим от борови игли.

Оцелелите от Ла-хола-кан пристигат тичешком и се хвърлят в схватката, сякаш и без това избитите не са достатъчно.

Притиснат от многобройните дребнички противници, един риж изпада в паника, подгъва корем и са облива с мравчена киселина, като убива себе си и същевременно унищожава своите нападатели. Всички те се разтапят като восък.

По-нататък друг боец изтръгва с един замах главата на своя противник в момента, когато онзи откъсва неговата.

103 683-и вижда как към него се втурват първите редици на джуджетата. С десетина другари от неговата подкаста успяват да образуват триъгълник, който всява ужас сред масата на джуджетата. Триъгълникът се разпада и той остава сам срещу шест шигаепуанци, облени от кръвта на своите.

Те го хапят където им падне. Докато той им отвръща, доколкото може, неволно си спомня съветите, повторени преди битката в залата за бойни упражнения:

Всичко се решава още преди схватката. Челюстите или струята киселина само потвърждават превъзходството, което вече е признато от двамата противници… Всичко е въпрос на дух. Веднъж приемеш ли победата, нищо не може да ти се опре.

Това вероятно важи, когато противникът е един. Но когато срещу тебе са петима? Той чувства, че поне двама от тях желаят да победят на всяка дена. Джуджето, което методично пристъргва съединението на гръдния му кош, и онова, което се опитва да му откъсне задния ляв крак. Облива го вълна от енергия. Той се развърта, забива върха на антената си като кинжал под шията на единия, отхвърля другия, като го удря с плоското на челюстите.

През това време джуджетата са успели да довлекат десетки черепи, заразени с алтернария, и да ги захвърлят посред бойното поле. Ала тъй като всеки е защитен с лига от охлюв, спорите се носят из въздуха, плъзгат се по броните, след което бавно падат върху плодородната земя. Може да се каже със сигурност, че този ден не е много сполучлив за изпробване на нови оръжия. Всяко от тях си е намерило майстора.

В три часа следобед схватките достигат своята кулминация. Облаци олеинова киселина, характерна за съхнещите мравешки трупове, изпълват въздуха. В четири и половина рижите и джуджетата, които все още имат поне два здрави крака, продължават да се бият под маковете. Двубоите биват прекратени чак към пет часа, когато първият полъх на бурята възвестява приближаващия дъжд. Сякаш самото небе е отвратено от толкова много насилие. Или просто става дума за някоя от късните мартенски лапавици.

Оцелели и ранени се оттеглят. Равносметка: 5 милиона убити, от които 4 милиона джуджета. Ла-хола-кан е освободен.

Докъдето стига погледът, земята е осеяна с разкъсани тела, пробити брони, зловещи късове, разтърсвани понякога от последна тръпка живот. Навсякъде прозрачна като лак кръв, локви жълтеникава киселина.

Няколко джуджета все още се валят в лепилото с надеждата да се доберат до своя Град. Долитат птици и ги изкълвават, преди още да е завалял дъждът.

Мълнии осветяват антрацитеночерните облаци и се отразяват в останките от танковете, някои от които все още нагло вирят челюсти нагоре. Като че се опитват с острите си върхове да пробият далечното небе. Актьорите се прибират и дъждът измива сцената.

Тя говореше с пълна уста.

— Билсем?

— Ало?

— Мляс, мляс… Вие да не се подигравате с мен, Билсем? Видяхте ли вестниците? Инспектор Гален е от вашите, нали? Не беше ли онзи дребен нахалник, който още първите дни се опитваше да ми говори на „ти“?

Беше Соланж Думенг, директорката на Криминалната полиция.

— Хм, мисля, че да.

— Бях ви казала да го изгоните, а ето че сега посмъртно стана звезда. Вие сте напълно откачили! Какво ви прихвана, та пратихте неопитен човек като него за такъв сложен случай?

— Гален не е неопитен, дори мисля, че е много отракан, но съм съгласен, че подценихме този случай…